Климатични предизвикателства: Търсенето на вода ще се увеличи с 55% до 2050 г.

Без да се предприемат спешни мерки през следващото десетилетие, Европа няма да може да се справи с климатичните промени. Европейците са изправени пред трайни проблеми в области като загубата на биологично разнообразие, използването на ресурси, последиците от изменението на климата и свързаните с околната среда рискове за здравето и благосъстоянието. В световен мащаб използването на ресурсите може да се удвои до 2060 г., като търсенето на вода ще се увеличи с 55% до 2050 г., а търсенето на енергия — с 30% до 2040 г. Това се посочва в доклад на Европейската агенция за околна среда „Околната среда в Европа – Състояние и перспективи 2020 г.“, който се публикува на всеки пет години.

Оказва се, че предприетите европолитики през последните години не са дали отчетливи резултати за опазването на най-разпространените птици и пеперуди. Подобно е положението със защитените видове и местообитания, водните екосистеми, както и състоянието на почвите. Не сме успели да подобрим опазването на екосистемите от химическо замърсяване, както и да повлияем положително на изменението на климата. 

Здравето и благосъстоянието на хората продължават да бъдат засегнати от шума, опасните химикали и изменението на климата. Ускоряването на изменението на климата има вероятност да доведе до увеличени рискове, особено за уязвимите групи. Въздействия могат да възникнат от горещини, горски пожари, наводнения и променящи се модели в разпространението на заразни болести.

„През 2020 г. Европа е на критичен кръстопът. Европейските лидери разполагат с възможности да определят облика на бъдещото развитие, каквито техните наследници няма да имат. Затова предстоящото десетилетие ще бъде от решаващо значение за възможностите на Европа през ХХI в.“, се посочва в доклада.

Според данните, за 70 години – от 1950 г. до сега, световното население се е утроило и достигна 7,5 млрд. души, а броят на живеещите в градовете се е увеличил четири пъти, надхвърляйки 4 млрд. души. Освен това икономическото производство се е увеличило 12 пъти, съчетано със сходно увеличение на използването на азотни, фосфатни и калиеви торове, а потреблението на първична енергия се е увеличило пет пъти, сочат още данните.

В перспектива изглежда, че тези глобални промени ще продължат да увеличават натиска върху околната среда. Според прогнозите населението в света ще нарасне с почти една трета до 2050 г., достигайки 10 млрд. души. 

В световен мащаб в около 75% от сухоземната и в 40% от морската среда вече има сериозни изменения. Земята е подложена на изключително бърза загуба на биологично разнообразие и в момента са застрашени от изчезване повече видове, отколкото когато и да било в човешката история. На практика има доказателства, че тече шесто масово изчезване на биологично разнообразие.

Експертите изтъкват, че Европейският съюз полага усилия в областта на околната среда и отчитат подобрение в качеството на водата. Управлението на земята се е подобрило, но фрагментирането на ландшафта продължава да се увеличава, като нанася вреди на местообитанията и биологичното разнообразие. Замърсяването на въздуха продължава да оказва въздействие върху биологичното разнообразие и екосистемите, а 62% от екосистемната площ в Европа са изложени на прекомерни нива на азот, което води до еутрофикация. Очаква се въздействията от изменението на климата върху биологичното разнообразие и екосистемите да се засилват. В същото време дейности като селското стопанство, рибарството, транспортът, промишлеността и производството на енергия продължават да водят до загуба на биологично разнообразие, добив на ресурси и вредни емисии.

Между 1990 и 2017 г. емисиите на парникови газове са намалели с 22% благодарение на политическите мерки и икономически фактори. Делът на възобновяемите енергийни източници в крайното енергийно потребление бележи стабилно нарастване, достигайки 17,5 % през 2017 г. Енергийната ефективност се е подобрила, а крайното енергийно потребление е намаляло приблизително до равнището от 1990 г. Емисиите на замърсители както на въздуха, така и на водата са намалели, като същевременно общото водочерпене в ЕС е намаляло с 19% между 1990 и 2015 г.

Вредните емисии от транспорта и селското стопанство също са се увеличили, а производството и потреблението на опасни химикали са останали стабилни.

Експертите отчитат, че питейната вода и водите за къпане като цяло са с високо качество навсякъде в Европа. В някои области обаче продължава да има трайни проблеми и прогнозите са тревожни. Някои устойчиви и т.нар. „подвижни“ химикали например устояват дори на усъвършенстваните системи за пречистване на питейната вода.

Освен това, въпреки че емисиите на замърсители на въздуха като цяло са намалели, почти 20% от градското население на ЕС живеят в райони, където концентрациите на замърсители на въздуха надвишават поне един стандарт на ЕС за чистотата на въздуха. Всяка година излагането на фини прахови частици причинява около 400 000 случая на преждевременна смърт в Европа, като държавите в Централна и Източна Европа са особено засегнати.