Предложението на Макрон за нова „европейска политическа общност" предизвика смесени реакции

В понеделник френският президент Еманюел Макрон предложи да бъде създадена нова форма на европейско сътрудничество, паралелна на Европейския съюз, без обаче да дава особени подробности за това как този механизъм ще работи. Предложението, което възражда идеята за „Европа на различни скорости“ предизвика противоречиви реакции, пише Франс прес, цитирана от „Франс 24".

За постоянно нарастващия списък със страни, които искат да станат членки на ЕС, и дори за Обединеното кралство след Брекзит, един по-широк европейски клуб би могъл да предложи алтернатива за сътрудничество по политически въпроси и такива, свързани със сигурността.

Предложението на Макрон, представено по време на негова реч пред Европейския парламент, вече предизвика спорове, не на последно място заради перспективата на Украйна да бъде предложено членство именно в тази нова „европейска политическа общност“, вместо пълноправно членство в ЕС.

„Тази идея може да бъде добър компромис, при условие че тя придобие повече съдържателност“, каза Кристин Вергер, заместник-председател на европейския мозъчен тръст Jacques Delors Institute.

Вергер обаче посочи, че все още има множество важни въпроси, които трябва да бъдат изяснени, включително дали клаузите за взаимопомощ в договора за ЕС ще се прилага за членовете на тази хипотетична нова общност.

Украйна, която се бори с руска инвазия, се надява на бърз процес за присъединяване към ЕС, но в понеделник Макрон изрази опасения, че това би могло да доведе до понижаване на стандартите  за членство в ЕС.

„Дори и да им дадем статут на кандидат-член утре, всички отлично знаем, че процесът по присъединяване ще отнеме няколко години, най-вероятно няколко десетилетия“, каза Макрон, след което предложи създаването на паралелна „европейска политическа общност“.

Украйна обаче предупреди, че един нов политически блок не може да бъде заместител на членството в ЕС. Европейската комисия ще вземе решение за статута на Украйна като страна-кандидат през юни.

„Ако не получим статут на кандидат, това означава само едно нещо, че Европа се опитва да ни измами. Ние няма да го преглътнем“, каза украинският външен министър Дмитро Кулеба пред „Файненшъл таймс“.

Президентът на Литва Гитанас Науседа добави, че идеята на Макрон е „опит да се прикрие очевидната липса на политическа воля за вземане на решителни действия за предоставяне на статут на кандидат“ за Украйна.

Непрекъснато разрастващ се ЕС

Въпреки това Макрон каза пред парламента в Страсбург, че „с оглед на неговото ниво на интеграция и амбиции на ЕС, блокът не може да бъде единственият начин за структуриране на европейския континент в краткосрочен план“.

Президентът на Франция, който наскоро бе преизбран за втори мандат след победа срещу крайнодясната Марин льо Пен, посочи сигурността, енергетиката, транспорта и трансграничното движение като проблеми, с които органът може да се справи.

Този нов европейски блок също така би могъл отчасти да разреши трънливия въпрос с разширяването на ЕС, тъй като Париж се опасява, че един непрекъснато разрастващ се ЕС ще забави и без това тромавите европейски институции.

Франция, но също така и Дания и Холандия, са скептично настроени относно способността на Киев да извърши важни политически реформи, ако получи бърза писта за членство.

Когато бившият френски президент Франсоа Митеран за първи път предложи европейска конфедерация на нациите през 1989 г., когато Берлинската стена падна, идеята предизвика интерес, но така и не се реализира.

„Предложението имаше два проблема - то включваше Русия, докато идеята тук е да се създаде алтернативен лагер на Москва, и то дойде твърде рано, тъй като Германия все още не се бе обединила“, каза бившият италиански премиер Енрико Лета.

Десетилетия по-късно държавите, които чукат на вратата на ЕС от години, може да възприемат предложението на Макрон като напредък.

„Какво обаче имаме предвид под политическо сътрудничество? И как ще го накараме да работи?" пита Камино Мортера от мозъчния тръст Centre for European Reform.

„Опростено споразумение“

Албания, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция са официални кандидати за присъединяване към ЕС, докато Косово и Босна и Херцеговина и Косово са потенциални кандидати.

След началото на инвазията на Русия в Украйна в края на февруари, Украйна, Грузия и Молдова също се присъединиха към списъка на страните с надежди за членство в Ес.

„Днес трябва здраво да закрепим Украйна в Европа, точно като Молдова и страните от Западните Балкани“, каза белгийският премиер Александър де Кру в понеделник.

На тези страни трябва да бъде позволено „да се доближат до Съюза... за да покажат на своите граждани, че са част от Европа толкова, колкото и ние“, добави той.

Принадлежността към по-широка европейска политическа общност не би предрешила бъдещо членство в ЕС, каза Макрон.

Великобритания, която напусна ЕС през 2020 г., също може да се присъедини към клуба, заяви френският президент, като добави, че, че потенциалните членове трябва да са на европейския континент и да споделят европейските ценности.

Лета смята, че една политическа група, съставена от 27-те държави-членки на ЕС и кандидати за членство в блока, може да бъде създадена много бързо.

„Първа среща може да се проведе още през есента в Брюксел, преди изработването на „опростено споразумение“, каза Лета.