Реколтата в Европа с тройно по-големи загуби за 50 години

Загубите на реколта, свързани с жеги и суша, са нараснали тройно през последните 50 години в Европа, става ясно от проучване, публикувано в списание "Инвайрънментъл рисърч летърс" и цитирано от Франс прес. 
Авторите на проучването се основават на данните за селскостопанското производство и екстремните метеорологични събития (суша, жега, наводнения, студена вълна) в 28 европейски страни (сегашния ЕС плюс Великобритания) между 1961 и 2018 година, посочва БТА.
Най-силно негативно влияние са оказали сушата и топлинните вълни. Степента на въздействие на сушата и на жегите върху земеделската продукция е нараснала почти тройно през последните 50 години - от 2,2 процента от реколтата през 1964-1990 до 7,3 процента за периода от 1991 до 2015 година.
Въпреки че добивът на европейски култури се е увеличил с близо 150 процента между 1964-1990 година и 1991-2015 година, констатирахме, че сушата и топлинните вълни са имали по-тежки последици през втория по-близък период за различни видове култури. Това коментира основната авторка на проучването Тереза Брас от факултета за науки и технологии към Лисабонския университет НОВА.
Зърнените култури - основен продукт, който заема близо 65 процента от обработваемата площ в ЕС и се използва главно за храна на животни, са най-силно засегнатите за разлика от други като зеленчуци, плодове и грозде, които подлежат в много по-голяма степен на напояване. Установихме, че за всяка година, през която има периоди на суша, загубите на зърнени култури се увеличават с 3 процента, отбелязва Тереза Брас.
Тъй като тези екстремни метеорологични събития ще се умножават със затоплянето на планетата, авторите призовават да се изготвят стратегии и да се очертаят приоритети, за да се подобри устойчивостта на агрохранителната система.
ЕС е един от основните производители и износители на хранителни продукти. Случващото се на Стария континент може да има отражение върху световната агрохранителна верига, било то върху цените или върху наличността на продукти, заключават авторите на проучването