БЪЛГАРИНЪТ ИЗБИРА ВСЕ ПО-ЧЕСТО БЕЗКЕШОВИТЕ ПЛАЩАНИЯ

Когато говорим за платежния процес в България трябва да отбележим, че има тенденция за постоянно нарастване на разплащанията по безналичен път, директно и безкешово. Статистиката за страната ни показва, че през 2018 г., според системата на БНБ за брутен сетълмент в реално време RINGS, обработените плащания, следени от БНБ, се увеличават с 32%. Техният брой нараства със 7,2% спрямо 2017 г. 

Това каза по време на организирания днес в столичния хотел INTERCONTINENTAL форум на сп. Мениджър "Бъдещето на парите" Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление "Банково" и член на управителния съвет на Българската народна банка. 

По думите ѝ, по отношение на бъдещето на парите, можем да ги разглеждаме в няколко насоки:

1. като стойност, когато става дума за цената на кредитите и за лихвите по депозитите;
2. като законно платежно средство, когато говорим за плащанията в брой и по безналичен път;
3. като повод за иновации - когато говорим за последните развития в платежната инфраструктура.

Тя обясни, че благоприятната икономическа среда и ниските лихви в България са дали почва за наличната тенденция за нарастване на кредитирането. По данни на БНБ към март 2019 г. при кредитите на нефинансовите предприятия има ускоряване на годишния растеж до 5,3%, а при кредитите на домакинствата на годишна база растежът е 11%. Сходна е тенденцията и при депозитите, където към март 2019 г. нарастването при нефинансовите предприятия е със 7,8%, а при домакинствата - с 8,9%. 

Лихвените проценти по депозитите се запазват на исторически ниски нива. Средно претеглените лихвени проценти по новите срочни депозити са 0,4% и 0,2% съответно за нефинансовите предприятия и домакинствата. Тази динамика в икономиката се обуслява от продължаващия висок прираст на свободни средства и високата ликвидност в банковата система.

Ако говорим за парите като законно платежно средство, не може да не отбележим заявеното намерение от българското правителство през лятото на 2018 г. България да се присъедини към валутен механизъм 2 като една последна стъпка за влизане в Еврозоната. БНБ има програма, свързана с мерки за надзора на банковия и нефинансов сектор, за усъвършенстване на правната рамка против изпиране на пари и с други мерки. БНБ работи върху проекта за присъединяване към единния платежен механизъм.

Модератор на дискусията на форума е Милена Виденова, управител на "Кофас България". В първия панел участва още Явор Петров, изпълнителен директор на Icard. Той говори за новите технологични възможности пред паричните преводи и разплащания, SEPA instant. Icard е дигитален финтех продукт, който е интересен, защото една от най-модерните теми за крайния потребител в България в момента е плащането чрез телефона, наред с това с картите и идентификацията. По отношение на бизнеса, продуктът е изработен за бързо приемане на компаниите в неговата среда на високи регулации в борба с финансовите измами или изпирането на пари. Целта е крайният клиент да се чувства възможно най-сигурен - било то в домашна или в офис обстановка. 

Към настоящия момент в света работят 18 схеми за инстантни плащания. В Европа тази схема се нарича SEPA instant. 

Ивайло Иванов, изпълнителен директор на Iuvo Peer-to-peer lending, разказа за краудфъндинга като алтернатива на традиционното финансиране. За краудфъндинга е известно, че при него има много източници на финансиране, било то фирми или физически лица и той успешно работи при реализирането на различни бизнес начинания, основани на добри идеи. Типовете краудфъндинг са rewards-based (дарения), debt-based и др.

Снимка: Юлиян Донов