XI ЗЕЛЕН ФОРУМ НА СП. МЕНИДЖЪР : ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА НА ЕС И МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ В НЕЯ

Възможен ли е зеленият рестарт на България в контекста на бъдещата общоевропейска Зелена сделка? Да, ако страната ни успее да се фокусира въру няколко основни приоритета, по които да започне веднага активно да работи, за да може да разчита на предвидените в Пакета за възстановяване на ЕС средства. Около тази теза се обединиха участниците в първия панел на  11-ия Зелен форум, организиран от списание "Мениджър", в чийто фокус тази година попадат заявката на Европа за преход към зелена и дигитална индустрия, както и мястото на България в него. По общо мнение на основните панелисти, темите, върху които трябва да се фокусираме като държава и общество са енергийна ефективност, индустрия и енергетика, ускорена дигитализация и в публичния, и в частния сектор.

В момента европарламентът преговаря по т.нар. "климатичен закон", който предстои да бъде гласуван в пленарна зала. В същото време текат още няколко разговора, свързани с финансирането на дигиталния и енергийния преход. Второто не може да се случи без първото, заяви Ева Майдел, член на Европейския парламент и председател на Международното Европейско движение.

„Когато говорим за енергиен преход, наистина трябва да говорим многопластово. Неговите компоненти са изключително много. Те включват това да оптимизираме и да използваме отпадъци, биогаз, биомаса, хидроенергия, да направим така, че потреблението да бъде по-добре управлявано, да имаме и да използваме нови източници на енергия като водород“, коментира тя и добави, че по нейно предложение Европейската народна партия е обособила специални малки екипи за работа по конкретните проекти за постигане на климатичните цели на ЕС. Те започват да действат съвсем скоро и ще бъдат много конкретни, за да се установи по-добре как могат да бъдат подпомогнати конкретни сектори и индустрии.

„Зелената сделка е политически приоритет, можем да го кажем дори проект по начина, по който изглежда в момента, но той е изискан от обществото, т.е. ние отговаряме на това, което обществото очаква от нас, но и в същото време гледаме напред, защото бихме искали именно този тип икономика да се случва в бъдещето и за следващите поколения... Последните изследвания на европарламента показват, че следващото поколение смята, че ще живее по-лошо, отколкото поколението на своите родители“, каза още Майдел.

„Ако наложим целта за неутралност до 2050-а не само на едно общо ниво за ЕС, но и поотделно за всяка енда държава, това ние го виждаме като доста рискован начин, по който да достигнем неутралност до 2050-а, защото така не отчитаме различните стартови позиции на всяка държава“, предупреди Майдел. Според нея след две-три години е необходим преглед на адекватността на целите до 2030 г., предвид икономическите ефекти от пандемията от COVID-19, от Брекзит, както и от евентуални други трусове.

120125078_249738129699129_872160531711507606_n.jpg

Съгласно Методологията за разпределение на средствата по механизма за възстановяване и устойчивост, България ще има достъп до 6.217 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ и 4.5 млрд. евро заемен ресурс, стана ясно от зам.-министъра на околната среда и водите Атанаска Николова. За да има държавата действително достъп до този ресурс, трябва да бъдат изпълнени няколко условия, едно от които е разработването на Национален план за възстановяване и устойчивост, работата по изготвянето му вече е започнала.

Според нея в националните планове за развитие трябва да бъдат определени реформите и инвестициите в съответствие с предизвикателствата и приоритетите, установени в контекста на европейски семестър и националните програми за реформи.

„Минимум 37% от средствата трябва да бъдат насочени към действия с климата“, отбеляза още Николова и добави, че приоритети в националните планове трябва да са постигането на екологичен преход и климатична неутралност към 2050 г., най-вече чрез внедряването на възобновяеми енергийни източници, насърчаването на кръговата икономика и постигането на нискоемисионен транспорт.

120134153_614783959141856_4365063258698775688_n.jpg

Атанаска Николова, зам.-министър на околната среда и водите

Планът за възстановяване е уникална възможност за България да модернизира своята икономика и да го направи с грижа за хората, за здравето и за природата. Това заяви Илияна Цанова, зам.-управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции.

Тя отчете взетите мерки за спасяването на бизнеса. „Първата стъпка беше един безпрецедентен кризисен пакет към малките и средни предприятия. Видяхме безпрецедентни пакети и помощи от държавите членки и това донякъде подпомогна един срив, който можеше да се случи. Ние трябва да бъдем готови отново да работим в условия на криза, но и да мислим за възстановяване“, добави Цанова.

Пакетът с мерките ще действа в рамките на следващите две години – 2021-2023 година. „Можем да ползваме средства от фонда до 2026 г., когато вече всичко трябва да бъде изплатено“, каза още тя. 

„Имаме изключително кратко време да подготвим този план за възстановяване, който се състои от два стълба – от една страна, това са необходимите реформи, които трябва да се случат, подкрепени с необходимите инвестиции. Ние трябва да изберем няколко важни приоритети, за да постигнем най-голям ефект върху нашата икономика“, каза още Цанова.

Важното е на локално ниво да изберем най-добрите проекти, които да спомогнат за постигането на целите на Зелената сделка, основната от които е въглеродна неутралност до 2050 г., отбеляза по време на форума Жечо Станков, зам.-министър на енергетиката.

„Знаем какво конкретно трябва да бъде изпълнено. Разработихме сградна стратегия, която ясно очертава, че е необходимо стартирането на фонд за декарбонизация, който да бъде насочен към трите основни приоритета, главно към публичния сектор, сградите в бизнес индустрията и гражданите като крайни потребители на енергия“, отбеляза Станков.

Енергийната ефективност е основен приоритет на Европейската комисия. Безспорно дигитализацията в енергетиката е също от ключово значение. Тя би дала шанс за интеграцията на новите възобновяеми енергийни източници в системата, моделиране на процесите“, каза още той.

120219798_368000481047856_8215631867011178214_n.jpg

България е една от най-успешните страни в света в сферата на соларния инженеринг. Цяла Великобритания е застлана със соларни паркове, изградени от български компании. Те са изградили 10 пъти повече соларна мощност извън България, отколкото всички соларни мощности в България. Това стана ясно от изказването на Юлиан Попов, председател на Борда на Европейския институт за енергийна ефективност на сградите, както и старши съветник на Европейската климатична фондация. Според него трябва да се набляга и на успехите на страната и да се влагат повече средства в тази посока.

Същевременно, по негови думи енергетиката има и своите проблеми. „Марица Изток“ не е сектор, а регион. В това отношение ние сме много тежко изостанали, но в същото време е регион, който има невероятен потенциал, ако той се използва така, както трябва... Трябва да престанем да говорим за това, че ще гарантираме използването на въглища до 2050 и 2060 година. Централите вече не издържат икономически“, коментира Попов.

„България е електрическа страна, не е газова, петролна, а електрическа. Всичко, което е свързано с електричество, електроника и дигитализация, в България има изключителни успехи. Електрификацията е ключова сфера“, отбеляза още той.

„Така нареченият беземисионен преход изисква два подхода – единият е процесен, а другият е резултатно ориентиран. Мое лично мнение е, че фокусът ни трябва да бъде върху иновациите, цифровизацията и човешкия капитал, когато планираме нещата, а не толкова върху самата задължителност на целите“, коментира инж. Димитър Стоянов, председател на Българската асоциация по управление на знанията и член на УС на Индустриалния клъстер по електрическа мобилност.

Според него финансовите инструменти са изключително важни. Но въпреки това е предизвикателство прилагането на тези инструменти в отделните региони. 

По темата работиха: Габриела Беличовска и Нели Тодорова