Какво наследство ще им оставим?

Според изследване на Williams Group, над 70% от заможните семейства в САЩ губят състоянието си през второто поколение, а над 90% през третото. Също така, над 78% от богатите хора смятат, че децата им не са достатъчно финансово отговорни, за да се справят с наследството им. Тези данни ме накараха да помисля за това, какво аз ще оставя на децата ми и каква е ситуацията в България като цяло.

В тази статия ще ви разкажа една история – тази на семейство Петрови. Сигурен съм, че в нея всеки ще намери нещо за себе си. Тя ще ни послужи като пример какво може да направи всеки от нас за финансовото бъдеще на децата си.

Тежките времена раждат силни хора

Легендарният монголски владетел Чингиз Хан е казал: "Тежките времена раждат силни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат трудни времена". Тази мисъл много добре описва историята на Георги и Здравка, както и на тяхната дъщеря Лея-Мария.

Целият трудов стаж на родителите на Георги беше минал в канцеларии на тихи държавни служби с относително добри заплати. Здравка беше дъщерята на едно приятелско семейство и с Георги се познаваха от деца, но любовта им пламна, когато бяха студенти в София.

Докато чертаеха планове за светлото си бъдеще (родителите им щяха да ги уредят на добра работа без големи отговорности), дойде 1989 година и нещата се промениха. Бащата на Георги беше съкратен, а предприятието, в което работеше майката на Здравка, беше закрито и тя остана без работа. Двамата влюбени трябваше да се оправят сами в големия град, като можеха да разчитат само на себе си.

Наложи се Георги да прекъсне следването си и да започне работа, за да имат пари за квартира и храна. За няколко години беше шофьор на такси, куриер, хамалин, чистач, сервитьор, монтьор и какво ли още не, като парите все не стигаха. Един ден случайно се срещна с колега от университета, който го покани да започне работа в неговата софтуерна фирма, в която работеха още двама души.

Заплатата не беше нищо особено, но пък Георги получи дял в компанията. Имаше дни, в които работният му ден продължаваше до малките часове на нощта, както и през уикендите. Здравка също започна работа по специалността, веднага след като завърши.

Двамата изтеглиха голям ипотечен кредит, за да не се местят вечно от квартира на квартира. Въпреки че имаха собствен дом и сравнително запазена 20-годишна кола, те живееха на ръба на мизерията,. Постепенно, нещата се оправиха и фирмата на Георги започна да се разраства. Най-накрая съдружниците можеха да наемат служители и да започнат да получават по-добри заплати.

Лесните времена раждат слаби хора

Близо 10 години след като заживяха заедно Георги и Здравка направиха сватба, а една година след това се роди Лея-Мария. Тя беше много чакано и много обичано дете. Родителите му искаха да расте спокойна и да няма трудностите, които те самите бяха

преживели. Купуваха ѝ всичко, което поиска. По този начин „изкупваха“ вината си, че нямат много време за нея, а са заети да осигурят бъдещето ѝ.

А Лея искаше все повече и по-скъпи играчки. Държеше се лошо с останалите деца в училище и демонстрираше непрекъснато високия стандарт на семейството. Годините минаваха и дъщерята на семейство Петрови стана разглезена млада дама. Мама и тати ѝ купиха мощна кола, за да не пътува с градския транспорт. Когато завърши университета, поработи на 2-3 места, но не се справяше добре, а и не се разбираше особено с колегите си.

Тогава родителите на Лея-Мария решиха да ѝ дадат „назаем“ 50,000 лева (всъщност, не очакваха да им ги върне), с които да стартира собствен бизнес в модната индустрия, защото тя винаги е искала да бъде инфлуенсър. След няколко месеца парите бяха изхарчени и бизнесът фалира. За да я разведрят малко, за 25-тия рожден ден на дъщеря си, Георги и Здравка ѝ подариха жилище (парите бяха от продажбата на дела във фирмата), за да може да стане малко по-самостоятелна, като междувременно покриваха всичките ѝ разходи (а те не бяха никак малки).

Един ден във фитнеса Лея срещна Миро, с когото се познаваха отдавна, но не го беше виждала от няколко години. Той ѝ каза, че вече се занимава с инвестиции и работи за голяма международна компания. От дума на дума, Миро ѝ сподели, че в момента тя има невероятна възможност да изкара бързи 150,000 лева печалба, но минимума е 250,000 лева, като инвестицията е сигурна, но предложението е валидно само още няколко седмици.

Лея-Мария поиска сумата от родителите си, но те ѝ отказаха. Тогава тя реши да продаде жилището и колата си, за да намери нужните ѝ пари. Заради кратките срокове и съпътстващите разходи, тя изкара само 150,000 лева (а бяха купени за много повече) и не ѝ достигаха близо 100,000 лева. За щастие, познаваше точните хора. Взе заем от приятел със заложна къща срещу малка лихва на месец, който щеше да върне много бързо, когато си получи печалбата от инвестицията.

Няколко дни преди крайния срок, Лея внесе парите по банковата сметка, която ѝ беше дал Миро. След първия месец получи извлечение по имейл от акаунта си, че нейните инвестиции се представят дори по-добре от очакваното. За да поддържа стандарта си, докато дойде голямата печалба, тя взимаше заеми от хора със съмнителна репутация. След няколко месеца, справката показваше, че сумата на нейните инвестиции вече е станала над 400,000 лева и Лея-Мария започна да крои планове какво ще прави с парите.

Слабите хора раждат трудни времена

Една вечер, докато говореше по телефона, тя видя в репортаж по телевизията как арестуват Миро за участие в измамна схема. Бързо осъзна, че е загубила всичко и дължеше огромни суми на много хора. Лихварите скоро започнаха да я търсят и да я заплашват. Когато се обадиха и на родителите ѝ, за да си искат парите, Георги и Здравка разбраха, че дъщеря им има сериозни финансови проблеми.

Лихвите по заемите вече бяха станали 50,000 лева и се увеличаваха с по 5,000 лева на месец. За да спасят дъщеря си, родителите ѝ продадоха всичко, което имат и изтеглиха няколко потребителски кредита, за да се разплатят с лихварите.

За финал

За съжаление, тази история няма щастлив край. От преживения стрес Георги и Здравка си докараха сериозни здравословни проблеми и сега са в старчески дом, близо до родния им град. За Лея-Мария се говори, че се е забъркала с опасни хора, а след това е заминала за чужбина, където да работи като танцьорка, но от няколко години никой не я беше виждал и не се беше чувал с нея.

Иска ми се да ви кажа, че тази история е измислена, но не е. Разказа ми я леля Здравка (промених имената им по нейно желание) веднъж, когато бях отишъл да видя дядо ми в същия този старчески дом. Съпругът ѝ Георги през цялото време седеше на леглото си и гледаше в пода, без да каже и дума. След като дядо ми почина, не съм се срещал със семейство Петрови и не знам какво се е случило с тях и дъщеря им.

Тази история ме накара да се замисля как възпитаваме децата ни, на какви ценности ги учим и как много често им правим „мечешки услуги“ с нашите прекалени грижи в желанието ни да им е лесно. Много хора не искат да разберат, че именно трудностите правят хората силни.

Надявам се, тази статия да ви накара да се замислите за наследство, което ще оставите на вашите деца и не говоря за материалните неща, а за онези умения, които ще им помогнат да се оправят добре в живота. Финансовата грамотност (и отговорност) е едно от тях. Успех!