Преходни фактори движат ръста на инфлацията в Еврозоната

Нарастването на инфлацията в Еврозоната се дължи на преходни фактори, но основните тенденции остават слаби, което означава, че Европейската централна банка трябва да продължи силната си подкрепа за икономиката. Това заяви днес главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн, цитиран от Ройтерс.

От началото на годината инфлацията нараства стабилно и вероятно ще надхвърли целевото ниво на ЕЦБ от „малко под 2%“ през идните месеци на фона на нарастващите разходи за енергия, по-високите данъци, потенциалния скок в потреблението на домакинствата и технически фактори, свързани с пандемичния шок.

Тези фактори доведоха до ръст на инфлационните очаквания до най-високото им равнище от повече от две години. На пръв поглед това е нещо позитивно за ЕЦБ, но Лейн предупреждава, че пазарите могат да изпреварят реалната икономика и че тяхната твърде бърза корекция на цените може да заплаши растежа.

Фирмите и домакинствата променят очакванията си по-бавно, така че когато пазарите са и единствените, оценяващи цените като по-високи, кредитополучателите са изправени пред по-високи реални лихвени проценти, казва Лейн в публикация в блог.

„При този сценарий, нетното въздействие е свиване на производството и спад в прогнозирания инфлационен път“, отбелязва главният икономист на ЕЦБ.

През последните седмици  номиналната и реалната доходност се движат в противоположни посоки, като номиналната върви нагоре към нивата отпреди пандемията, а реалната – към ниските равнища от началото на годината.

Лейн обаче казва, че базираните на пазара нива може да отразяват неточно реалните перспективи за инфлация, тъй като те демонстрират „поразителна корелация“ с движението на цените на петрола, което означава, че ръстът при тях не се дължи толкова на „истинските“ инфлационни очаквания.

Коментарите на Лейн вадят на преден план фокуса му върху движението на номиналната доходност и решението на ЕЦБ да ускори стимулите, въпреки че базираните на пазара нива на доходност не са далеч от ниските нива, достигнати в началото на годианта.

„Нестабилността на инфлацията през 2020-2021 г. може в голяма степен да бъде приписана на естеството на пандемичния шок“, отбелязва Лейн в публикацията си. „Средносрочната перспектива пред инфлацията остава слаба на фона на вялото търсене и значителното отслабване на трудовите и продуктовите пазари“, казва той.