Западът дава на Путин онова, което той очакваше

Западът дава на Путин онова, което той очакваше

Реално какво ще се случи в Украйна ще зависи от действителната (а не декларираната) цел на Путин. А целите на инвазията могат да бъдат различни, коментира в интервю за "Мениджър Нюз" експертът по отношенията НАТО-Русия Ангел Апостолов

- Господин Апостолов, какви са възможните сценарии за разрешаване на кризата в Украйна?

- В момента имаме една пределно мобилизирана Русия, изправена срещу един разединен Запад. Западните страни реално предоставиха инициативата в ръцете на Русия. Затова за разрешаване в истинския смисъл на думата трудно може да се говори, просто защото в разбиранията на Путин конфликтът в Украйна е игра с нулева сума и той не може да си позволи да я загуби. Продължавайки да сигнализира за готовността си да преговаря с Владимир Путин, Западът каза на руския президент, че той държи печелившата ръка. Посланието, което се изпраща – че избягването на мащабна война в Европа е по-важно от поддържането на украинския суверенитет – е посланието, което Путин очакваше. И той познава добре това послание, благодарение на отговора на Запада на руската анексия на Крим през 2014 г. и на нахлуването и разделянето на Грузия през 2008 г.

Реално какво ще се случи в Украйна ще зависи от действителната (а не декларираната) цел на Путин. Целите на инвазията могат да бъдат различни : разделяне на страната – да се подсигури Крим, да се контролира голям сегмент от Източна Украйна и може би да се доминира достъпа до Черно море, без което Украйна би била без излаз на море и икономически затруднена. С течение на времето тази завладяна територия ще бъде погълната от Русия или ще функционира като колония на Русия; смяна на режима в Украйна – сваляне на правителството, или за да се смени сегашното правителство с проруска марионетка, или за унищожаване на правителството и държавността и след това за военно оттегляне на руските сили, превръщайки разделена Украйна в провалена държава. Това не би било лесно за Русия да се справи, тъй като Украйна и Русия са съседи, но най-малкото би постигнало минималната цел на Русия – да предотврати интегрирането на Украйна в западните военни и икономически структури; заемане на територии в пограничните области на Украйна – по този начин Русия би си осигурила буферни области по протежение на собствената си граница; да принуди Украйна да поиска мир – Русия може да  заплаши с все по-голяма ескалация, докато украинското правителство не поиска прекратяването на боевете и не се примири с руските условия, което би било декларация, че Украйна е неутрална или споразумение Украйна да не си сътрудничи военно с Европа и САЩ.

НАТО, преди всичко в ретроспекция, можеше да предотврати кризата като например преди години беше предложила членство на Украйна и на Грузия, като гаранциите за тяхната сигурност не покриват вече окупираните от Русия области.

- Как би следвало Западът да отреагира на целите, които Путин си е поставил?

- На този етап могат да се посочат пет основни начина за реакция: на първо място, сериозни икономически санкции срещу Русия, заедно с изключване от SWIFT; пълна изолация на Русия във всички формати;  масивна доставка на оръжия и техника за Украйна, финансова и хуманитарна помощ.

Символ за разединението в Европа е фактът, че изключването от SWIFT бе отхвърлено като опция от европейските страни още в края на месец януари. Вчера единствено САЩ обявиха санкции, но те далеч не са толкова сериозни за руската икономика, колкото американският президент Байдън се опита да ги представи.

- Считате ли, че на един или друг етап от развоя на войната, ще бъде задействан чл. 5 от Вашингтонския договор?

- Вече неколкократно беше декларирано от страна на водещите страни в НАТО, че Алиансът няма да се декларира военно в конфликта. Тъй като не е засегнат директно член на НАТО, чл. 5 няма да бъде приложен. Важно е обаче, че предстоят консултации по чл. 4 от Северноатлантическия договор. Той обхваща случаи, когато държава-членка се чувства застрашена от друга държава или терористична организация. След това 30-те държави-членки започват официални консултации по искане на заплашената страна-членка. Разговорите разглеждат дали съществува заплаха и как да ѝ се противодейства, като решенията се вземат единодушно. Член 4 обаче не означава, че ще има пряко задължение за действие. 

След нахлуването на Русия в Украйна, членовете на НАТО Естония, Латвия, Литва и Полша задействаха член 4. Заедно със Словакия, Унгария, Румъния и България, тези страни са част от „Източния фланг“ на НАТО, който сега се подсилва с около 6000 американски, 1000 британски и 350 германски войници, както и войници от други членове на НАТО.

- Има ли непосредствена военна заплаха за България?

- Може би тук е по-далновидно да се запитаме дали няма да има заплаха за България след пет или десет години. На западната ни граница имаме съсед, който вчера се декларира като близък съюзник на Москва. Вземайки предвид факта, че с Русия граничим по море на изток, това би следвало да послужи като ярък червен сигнал за българските управляващи.

Разговорът води Светлана Тодорова-Ваташка

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ