Защо народите по света обичат и мразят Русия по различен начин

Войната на Русия в Украйна продължава повече от три месеца - четвърт година на непонятна бруталност, покрита с дебел слой пропаганда, упорито повтаряща, че военните действия са необходими за борба с неонацистите, които уж потискат руския народ . Западният свят, който може би за първи път се сблъсква с лъжа от такъв мащаб, все още не може да повярва – как е възможно това в 21-ви век?

Преди войната отделните страни и континенти гледаха на Русия по различен начин. Това, което се случва в Украйна сега, не им помогна да сближат гледната точка. Колко още кръв ще трябва да се пролее, преди светът най-накрая да види истинското лице на Русия, пита Тадас Каросас, бизнес консултант, инвеститор и собственик на латвийската LTk Capital.

От съперници до врагове

Според проучване на Pew Research Center в края на март около 70% от американците смятат Русия за враг на САЩ. Преди войната в Украйна, през януари, само 41% се чувстваха така. Коя страна подкрепят американците сега? Дори не е нужно да питате - 72% от анкетираните са изразили предпочитанието си към президента на Украйна Володимир Зеленски и само 6% към Владимир Путин.

Всъщност конфронтацията между САЩ и Русия, или по-скоро тогавашния Съветски съюз, беше най-силно изразена по време на Студената война с военни действия, които бяха придружени не само от космическата надпревара, но и от изпитания на ядрени оръжия. По-възрастното население вероятно все още помни как съветски ученици се упражнявали кой най-бързо ще сложи противогаз, ако американците изстрелят атомна бомба.

Днес хората, живели с противогази по времето на Съветския съюз, имат уникалната възможност да преживеят умопомрачението, което съпътства Русия – не само Путин и близкото му обкръжение, но и цялата страна се върти в една изкривена реалност.

САЩ имат смесено отношение към Русия: те осъждат режима на Кремъл и призовават за прекратяване на военните действия възможно най-скоро, но не могат да разберат Русия. Когато живеете в демократична страна, където държавните служители се избират по прозрачен начин, където има опозиция и където хората имат свобода на словото, е трудно да разберете как от другата страна на Земята се случват всички тези нещам; те не съществуват, защото просто не са възможни. Различни са не само ценностите или културният произход, но и отношението към основните права на човека. Русия на Путин демонстративно пренебрегва някоя от нормите на цивилизования свят и използва нарушаването на тези норми като оръжие както срещу собственото си общество, така и срещу други нации.

Европа е прагматична

Още преди войната в Украйна отношенията на Европа с Русия се основаваха по-скоро на взаимна изгода, отколкото на приятелство, като руските тръбопроводи обграждаха Европа, за да задоволят нейните енергийни нужди. Повече от половината газ, използван от Германия, идва от Русия, така че внезапното спиране на крана на газопровода е шок за цялата икономика.

Междувременно отношението на европейците към Русия постоянно се влошава, с особено драстична промяна след 2014 г. Според изследователския център Pew 50% от германците са гледали положително на Русия през 2010 г., докато след събитията в Украйна през 2014 г. броят на тези, които подкрепиха Русия, е 19%. Подобна ситуация се случи и с Франция, от 53% положителни през 2011 г. до 26% през 2014 г.

Изследователите отбелязват, че европейците, които изразяват подкрепа за Русия, обикновено са тези, които също така подкрепят десните популистки партии. Това означава, че тези, които симпатизират на консерватизма, монархизма, национализма и фашизма, също като цяло подкрепят Русия в тази посока. Парадоксално е как Русия, която днес уж се бори срещу неонацистите, сама по себе си се превърна в нов символ на нацизма.

Изглежда, че Германия, която все още носи клеймото на Първата и Втората световни войни, трябва да държи дистанция от Русия и нейното влияние, но тук действа Стокхолмският синдром, където връзката, която поражда между заложник и похитител вече не ни позволява да разгранича разликите, които съществуват между тях. Ако говорите с обикновен германец, ще чуете, че Украйна може да направи някои „отстъпки“ на Русия, да се откаже от териториите, които Русия иска, и да обяви прекратяване на огъня възможно най-скоро, само в името на продължаващото благополучие на всички. На каква основа ще се основава такъв просперитет е друг въпрос, който германците не искат да докоснат.

Междувременно фаворитизмът на Италия към Русия, особено след хуманитарната помощ, която тя получи през 2020 г. за управление на пандемията COVID-19, може да бъде оправдан само с нейните вкоренени мафиотски традиции – в техните очи Путин е като бос на световната мафия. Действително начинът на действие на режима в Кремъл е подобен на структурата на мафията, като извършителите на престъпленията са недосегаеми и всички държавни институции са подчинени на техните интереси. Днес създаването на Русия като държава е просто интегриране на мафията в държавата. И това продължава от години. Единственото нещо, което пречи на Путин да спечели уважението на другите страни, е, че той се възприема като президент на държава, а не като бос на мафията.

Интересният исторически момент е, че дотогава действията на Русия в Грузия, Чечения, Абхазия и други региони се следяха с повишено внимание от европейците, но „никой не знае какво всъщност беше там“, но войната в Украйна разтърси този лайтмотив до нейното корени. Сега западният свят, гледайки на миналото през призмата на Украйна, започва да вижда, че сценарият, инсцениран от Русия, се повтаря - същото неоправдано убийство на цивилни, бомбардировките на килими, опитите за сплашване и налагане на нейната власт върху територии, които е завзела.

Що се отнася до другите европейски страни, тяхното отношение към Русия зависи до голяма степен от отношенията им със Съветския съюз. Тук имаме голям източноевропейски фланг, който пострада директно от организираното от руснаците „освобождение“ и следователно е в състояние да оцени Русия по-реалистично и много по-сурово.

Страните от бившия СССР си знаят урока

Страните, които са били част от Съветския съюз, са по-склонни да гледат негативно на Русия по причини, които не трябва да се обясняват. Едва след като Русия влезе във война в Украйна, по-голямата част от западния свят осъзна, че наративът „руснаците атакуват“, който балтийските държави повтаряха дълго време, в крайна сметка не е шега.

Ако имаше такива в Литва, които смятаха, че е по-добре „под руснаците“, сигурно са били бързо „излекувани“, когато Русия започна войната в Украйна. Войната стимулира руските опозиционери и сега местни фигури открито анализират колко сложна, трудна и все пак колко различна е тяхната страна от западния модел на световна цивилизация. Руснаците все още не знаят кои са и какво правят.

Междувременно знаем, защото през съветския период тихо ни беше разказвано, шепнешком, тъмната страна на руската история – депортациите, национализацията, разбитите животи и съдби на цели поколения. Днес тези истории, много по-шумни и по-широко разпространени, са необходими не само на нас, но и на останалия свят, който все още не вярва в бруталността на Русия. В края на краищата здравият разум не може да бъде обяснен просто със задаване на въпроса „защо”; отговорът не съществува или е явно неверен. Горчивият опит, който имаме, може да бъде полезен на Запада, ако най-после желае да го изслуша.

Засега, за съжаление, основният аргумент си остава кръвта – и колкото повече има, толкова повече ще се променят отношенията към Русия. Нека си припомним как снимките на Буча шокираха целия свят, а след това други новини от фронта нямаха същия ефект. Но наистина ли светът има нужда от кръв, за да се събуди? Ако е така, колко повече ще отнеме?

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка