Можем ли да спечелим от дефлацията?

Ние приемаме, че е нормално да получаваме по-висока заплата с времето, а стоките и услугите да поскъпват. Това явление се нарича инфлация и ако повишаването на цените е в рамките на 3% до 5% годишно, е здравословно за икономиката и за участниците в нея. През последните 3 месеца в България наблюдаваме точно обратния феномен – дефлация. В тази статия ще ви споделя всичко важно, което трябва да знаем за намаляването на потребителските цени и как са се възползваме от това.

Какво е ИПЦ?

Индексът на потребителските цени (ИПЦ) е инструмент за измерване на изменението на цените на определена пазарна кошница от продукти, насочени към крайните потребители. Измерва се на месечна и годишна база, което позволява сравнение между цените в различни периоди от време. Този метод за измерване на инфлацията не е много прецизен, защото не отчита изменението в качеството на продуктите, както и навлизането на пазара на нови стоки и услуги. Ако искаме да изчислим дали продуктите, които потребяваме поскъпват или поевтиняват, е добре да използваме калкулатора за личната ни инфлация от сайта на Националният статистически институт.

Макар дефлацията да изглежда като нещо положително, това не е така, защото тя показва, че нещо не е наред в икономиката. Понижаването на цените през последните няколко месеца в България се дължи основно на увеличената безработица и намаляването на заплатите в много сектори. В периоди на обща несигурност, хората избягват да купуват по-скъпи стоки и услуги, като това води но намаляване на техните цени. Намалените продажби на бизнеса водят до съкращаване на разходи, съкращаване на персонал и това може да се превърне в една спирала, излизането от която е много трудно.

Какво причинява дефлацията?

Това явление може да се предизвика от много фактори, но крайният резултат е че се променя съотношението между търсенето и предлагането. Когато поради някакви причини домакинствата и фирмите започнат да купуват по-малко продукти при същото ниво на предлагане, това води до намаляването на крайните цени.

На един развит пазар дефлация може да има, ако много фирми произвеждат сходни продукти и намаляването на цените се използва като конкурентно предимство. Това води до увеличение на производителността във фирмата и в икономиката като цяло. Липсата на свободна конкуренция, монополите и картелните споразумения държат цените на високи нива и печалбите отиват за компаниите. По тази причина, свободният и конкурентен пазар е най-добрия начин за регулиране на взаимоотношенията в дадена икономика.

Дефлацията може да бъде причинена и от държавата през нейните разходи. Ако една страна има политика на строги икономии и намали драстично правителствените разходи за социални дейности, инфраструктура, образование, сигурност и други, това ще доведе до поевтиняване на много стоки и услуги.

Непрекъснатото намаляване на потребителските цени за дълъг период от време може да е по-страшно дори от по-високата инфлация. Причината е, че намаляването на фирмените приходи ще доведе до съкращаване на техните разходи, масови уволнения на служители и работници, спиране на развитието и преминаване в режим на оцеляване. Това ще се отрази и на домакинствата, които ще ограничат също своите разходи и ще се въздържат от по-големи покупки. Всичко това ще доведе до по-ниски данъци и държавата също ще прави икономии. Излизането от тази дефлационна спирала е изключително трудно.

Как да излезем от дефлацията?

Преди Голямата депресия от 30-те години на ХХ век, повечето икономисти и финансисти са смятали, че дефлацията е временно явление, което изчезва от само себе си, без намеса на държавата и централните банки. Най-големият спад в историята на САЩ ги убеждава в противното. След много проби и грешки, са намерени точните инструменти и светът излиза от този тежък момент.

Сега знаем, че правителствата и централните банки имат основна роля в борбата с дефлацията чрез паричното предлагане и различни инструменти за стимулиране на потреблението и отпускането на кредити. На първо място те започват да наливат пари в икономиката директно или чрез търговските банки. Това се случи след предишната криза от 2008 година с т.нар. „количествени улеснения“, които имаха положителен ефект върху световната икономика. Сегашната ситуация около корона вируса принуди страните да одобрят мерки за възстановяване на икономиките в размер на трилиони долари и евро. Доколко те ще дадат резултат, времето ще покаже.

Другият инструмент за ограничаване на дефлацията е чрез намаляване на лихвите. Проблемът при него е, че когато те достигнат 0%, няма много полезни ходове. Никой не знае какво би се случило, ако се въведат отрицателни лихви по кредитите (както е сега при някои депозити). Това ще промени цялостното ни разбиране за парите и тяхната роля в нашия живот.

Как може да спечелим от дефлацията?

Да си купуваме по-евтини хранителни стоки, горива, почивки и други продукти е първият начин, по който може да се възползваме от дефлацията. Ако планираме покупка на автомобил, жилище или някаква по-скъпа техника, през следващите месеци ще е най-подходящото време, за да го направим. Въпросът е, че не знаем за какъв период ще има дефлация. Всички мерки за подпомагане на икономиките ще сработят в един момент и тогава ще дойде противоположното явление – инфлация. Повечето пари в хората и фирмите, намаляването на безработицата и връщането на оптимизма, ще доведат до повишаването на цените с бързи темпове.

За да спасим спестяванията си от обезценяване, е добре по време на дефлацията и намалените цени да инвестираме в активи, които са устойчиви по време на инфлация. На първо място, това са любимите на много българи недвижими имоти, но има и такива като злато, акции, облигации и много други. Каквото и да изберем, ще е много по-добре от банковите депозити с почти нулеви лихви. Дори при ниска инфлация, парите там ще се стопяват бавно, но сигурно.

България навлезе в период на дефлация като не се знае точно колко време ще продължи той. Ние не може да влияем върху тези глобални процеси, но може да ги следим и да се възползваме от тях като се поучим от историята.