Неостаряващи мисли на Маргарет Тачър

На днешната дата през 1925 г. се ражда един от най-големите политици на миналия век – Маргарет Тачър. Между 1979 и 1990 година тя е министър-председател на Обединеното кралство и в нетипичната роля на жена държавник постига успехи, с които далеч задминава предшествениците си на поста.

Трудно може да се открие паралел в друга житейска история с пътят на Маргарет Тачър от магазина за хранителни стоки на баща й до Даунинг Стрийт 10. Предшественикът й на премиерския пост в Обединеното кралство Тед Хийт също е бил със скромен произход. Личното упорство, неуморният труд и желанието да се преследва политическа кариера на Тачър обаче са безпрецедентни за времето си.

След като печели стипендия в Оксфорд, където учи химия, Маргарет Робъртс постепенно бива завладяна от политиката. Част от вдъхновението й се дължи на баща й Алфред Робъртс, който е работил като общински съветник в родния й Грантъм през 1945 г. По време на студентския си живот Маргарет твърдо решава някой ден да се кандидатира за министър-председател от името на британските консерватори.

Първите й два опита да си осигури място в политиката са в Дартфорд през 1950 и 1951 г. Тогава тя е най-младата жена кандидат сред консерваторите в града. И двата й опита са неуспешни. Въпреки това с тях привлича медийното внимание и изгражда репутация на „смел борец за светлото бъдеще“.

В Дартфорд Маргарет се запознава със съпруга си Денис Тачър, който по това време съживява семеен бизнес с химикали. Женят се през 1951 г., когато тя е на 26, а той на 36 години. Две години по-късно тя ражда близнаците им Каръл и Марк.

Майчинството не й позволява да се кандидатира в изборите през 1955 г. В следващия вот през 1959 г. обаче тя се завръща на политическата сцена. Тогава я избират като кандидат на консерваторите във Финчли. Лесно печели изборите през 1959 г. и заема мястото си в Камарата на общините. Първата й реч е в подкрепа на проектозакон, който постановява заседанията на местните съвети да са публични. Запазва мястото си в британския парламент до пенсионирането си през 1992 г.

Щом попада в Камарата, скоро впечатлява с отдадеността си към партийните каузи и с демонстрацията на грижа и внимание към детайла. Във време, когато жените в политиката били дори по-голямо малцинство, думите и делата й се отличавали изключително. През 1962 г. усилията й се възнаграждават от Харълд Макмилън, който я прави Секретар на Министерството на образованието и науката. От тук тръгва пътя й към върха.

Тачър оглавява Великобритания като министър-председател през 1979 г. и управлява страната до 1983 г. - цели 11 години, което е най-дългият период без прекъсване от началото на 19 век. Тя е първата жена, премиер в Европа.

Историята ще помни Маргарет Тачър с твърдата й воля на политик, решителността, че пред жената няма бариери и изключителната й емоционална интелигентност. Прозвището й Желязната лейди тръгва от съветската пропагандна преса след нейни речи, в които критикува имперските амбиции на СССР.

На 19 януари 1976 тя произнася реч в Кенсингтън, заради която си спечелва ненавистта на съветската пропаганда машина от онези времена. В нея Тачър посочва:

"Руснаците имат за цел световното господство и бързо усвояват начините да се превърнат в най-силната империя, която светът някога е виждал. Хората в Съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, докато ние слагаме почти всичко преди оръжията."

В отговор московският военен вестник “Красная звезда” я нарича “Желязната лейди “ - прозвище, разпространено в целия свят чрез Радио Москва.

Тачър обаче приема този етикет със задоволство и скоро той става символ на нейната решителност и непоколебимост като държавен и световен лидер.

Политическата и икономическата философия на Тачър набляга на свободните пазари и предприемачеството. Водената от нея последователна политика на приватизация става синоним на "тачеризма" и печели популярност в целия свят.

Оцелява по чудо в бомбен атентат срещу нея през октомври 1984 г. в Брайтън, организиран от Временната Ирландска републиканска армия.

През 1987 г. става първият министър-председател, който печели три пъти поред избори във Великобритания от времето на лорд Ливърпул, управлявал от 1812 до 1827 г.

Тачър е един от най-твърдите противници на Европейския валутен съюз.

Пада от власт през 1990 г. вследствие на многомилионен бунт в страната, заради данъчни политики, въведени и подкрепяни от нея. През 1992 г. за големите й заслуги към Великобритания Короната й дава титлата баронеса.

Ето и някои от най-известните цитати на Желязната:

„90 процента от нашите грижи се отнасят до това, което никога няма да се случи.“

***

 „Замислете се за някой ден, от който сте наистина доволни в края. Това няма да е ден, през който сте се шляли, без да вършите нищо. Това ще е ден, през който сте имали страшно много неща за вършене и сте ги свършили всичките!“

***

„Всички мъже са слаби, а най-слаби от всички са джентълмените.“

***

„Всяка жена, разбираща проблемите, възникващи при управлението на дома, може да разбере проблемите, възникващи при управлението на страната.“

***

„Да бъдеш властен е като да си дама. Ако трябва да казваш на хората, че си такъв, значи не си.“

***

„Да носиш сърцето си на ръкава не е добра идея; трябва да го носиш вътре, където то функционира най-добре.“

***

„Да стоиш по средата на пътя е много опасно; удря те трафикът и от двете страни.“

***

„Европа никога няма да бъде като Америка. Европа е продукт на историята. Америка е продукт на философията.“

***

„Жените умеят много по-добре от мъжете да казват „не!“

***

 „Не казваме умишлено лъжи, просто понякога се налага да сме уклончиви.“

***

 „Пенитата не падат от небето, те трябва да са били заработени някъде по света.“

***

„Петелът може и добре да кукурига, но все пак кокошката снася яйцата.“

***

 „Свят без ядрени оръжия ще бъде по-нестабилен и по-опасен за всички ни.“

***

„Ще остана, докато се изморя. А докато Британия се нуждае от мен, аз никога няма да се изморя.“