Парадоксът на успеха – защо постигането на вашите целите няма да ви направи щастливи

Целта беше да работя за себе си. Направих го. Постигнах го. Работя за себе си. Но това не оправи живота ми. Свободен съм да преследвам каквото си поискам. Но постигането на моите цели не ме и няма да ме направи завършен. Има термин за това – „заблудата за постигането“. Това е причината понякога все още да се чувстваме „празни“, дори когато постигнем това, което искаме. Постигането на цел рядко се усеща като пристигане. Защото това не е краят, който сме си представяли.

Правите всичко възможно, за да се изкачите по стълбата. Но след като стигнете до върха не намирате нищо. Или още по-лошо, намирате разочарование. Това се случва, защото краят, който очакваме, не решава непременно проблемите ни. Целите са предназначени да ни водят. Те могат да ви покажат колко сте пораснали, колко далеч сте стигнали и какво сте способни да постигнете. Но те не са самоцел. Щастието е страничен продукт от свършването на нещата.

Философи и психолози го повтарят от години. Но ние забравяме, защото искаме незабавно удовлетворение. Искате да изпитате какво е чувството, когато най-накрая можем да кажем, че сме постигнали целите си.   „Мозъкът е в търсене на щастие и тъй като е много по-загрижен за бъдещето, отколкото за настоящето, той възприема щастието като гаранция за безкрайно дълго бъдеще на удоволствия“, пише философът Алън Уотс.

Целите никога не могат да бъдат приключени

Човешкият ум е програмиран да се адаптира. Постигате едно нещо днес, утре ще намерите нещо друго, върху което да се съсредоточите. Това се нарича хедонистична бягаща пътека. Мислите си, че ако имате повече пари, по-голяма къща, или ръководна роля в нов проект, това ще ви направи щастлив. Когато получите тези неща, за известно време се чувствате добре, след което мозъкът ви отново премества целта. Отново усещате онази странна празнота. Това не означава, че нещо не е наред с вас. Това е просто биология. Дори най-успешните хора, които познавате, страдат от този тип заблуда.

Ние сме програмирани за преследване, а не за притежание. Емоцията „да се чувстваш добре“ е в преследването, а не в резултатите. Вълнението е в правенето, в процеса, в това да си близо до постигането на целта. В момента, в който получите това, което искате, мозъкът скача на следващото нещо. Заблудата се превръща в капан, защото приемаме, че число, титла или едно-единствено преживяване ще оправят нашите връзки. Няма да го направят. Приемете го и ще спрете да се самообвинявате. В противен случай никога няма да бъдете задоволени.

Има обаче начин да заобиколите този капан.

Решението

Съсредоточете се върху намирането на смисъл и радост в това, което правите ежедневно. Смисълът на живота никога не е бил да обвързваме щастието си с цели. Може би е добре да намерите и да се насладите на това, което ви прави живи. Вградете смисъл в преживяванията си, а не в еднократния етап от живота. Насладете се на днешните победи, независимо колко малки са. Отчитайте напредъка си.

Намерете радост в акта на действие, а не в отмятането на точки в списък с цели. Да, важно е да правете това, което трябва. Поставете си цел. Съсредоточете се върху процеса на свършване на нещата. Но спрете да очаквате щастие, което ще промени живота, когато пристигнете целта. Завършването не носи непременно удовлетворение. Научете се да се наслаждавате на процеса. По този начин дори провалът ще се усеща като напредък. Защото е такъв. Провалът означава, че сте научили какво не работи. Станали по-мъдри. Махатма Ганди е казал: „Пътят е целта.“

Преместете фокуса си към намирането на смисъл в правенето, а не в притежаването. Завършили сте малка задача от голям проект. Хубаво – отпразнувайте тези странните малки неща. Помогнали сте на ваш колега, без да очаквате нещо в замяна? Чудесно. Тези микро-победи могат да направят чудеса за нашето щастие. Чувството за „пристигане“, което очаквате, не е краят. Това е просто едно от многото преживявания, които предстоят. Може да се почувствате отново празни. И това е нормално. Приемете го и изведнъж ще спрете да се страхувате от празнотата. Ще спрете да се обвинявате.

Намерете радост в изкачването

Целите ще ви дадат посока. Но процесът е този, който наистина ви трансформира. Постигането на цел няма да запълни екзистенциалната празнота. Започнете да намирате радост в изкачването. Това е пространството, в което наистина се чувствате живи. Щастието не е място, до което пристигате. То е качеството на вашето внимание по пътя. То е фокусът, който влагате в работата си, връзката с екипа си. И малките подобрения, които забелязвате по пътя.

Поставяйте си цели. Преследвайте ги. Но не забравяйте, че финалната линия е само една от многото в живота ви. Преследвайте цели за растеж. Това е мястото, където наистина се чувствате живи. Истинската работа не е в стигането до върха, а в това да се научите да се наслаждавате на изкачването. Наградата никога не е била целта. Човекът, в когото сте се превърнали, докато сте я заслужили, е истинската. Следващият път, когато постигнете нещо и почувствате тази странна празнота, това не е знак, че сте неблагодарни. Това е знак, че сте човек.

………………

Томас Опонг за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев