Новият икономически модел

На поредица бизнес-форуми в последните месеци вицепремиерът Томислав Дончев формулира нуждата от промяна на икономическия модел в България. Целта на трансформацията е постигане на по-висок икономически растеж, основан на промяна в продуктовата структура, иновации, технологично обновление, позволяващи създаване на по-висока добавена стойност. Конкурентноспособността трябва да се базира на нарастване на производителността, а не на ниски разходи. Приемайки, че това е пътят за икономическо развитие в следващите поне десет години, вицепремиерът дава заявка държавната политика да насърчава, подкрепя и дори води, където и когато е нужно, тази трансформация. Връщането на фокуса върху темата за дългосрочното развитие на икономиката, забогатяването и догонването на по-напредналите европейски страни, оттам – повишаване на доходите и качеството на живот – е добър момент за равносметка на текущата макро картина именно в контекста на възможните сценарии за бъдещето на страната.

На първо място, България продължава да е страната с най-нисък БВП на човек от населението, дори отчитайки разликата в покупателната сила, в Европейския съюз – около 50% от средния доход в съюза. Действително, от началото на века скъсихме дистанцията значително – около 21 процентни пункта по-висок БВП спрямо 2000 г. Но за това време други страни постигнаха още повече – Литва и Естония близо 40 пр. п., Латвия над 30 пр. п., Словакия 26 пр. п. и т.н. В периода до 2007 г. България отчете относително висок реален ръст на БВП – около 5.9% средногодишно – при 2.4% средно за ЕС. Но дори отчитайки цикличните и еднократните ефекти на присъединяването, други страни от Източна Европа, например балтийските, растяха по-бързо. В последните 5 години пак растем по-бързо от средното за ЕС – 3.2% при 2.1% среден растеж за ЕС – но това е феномен за цяла Централна и Източна Европа, като дори вече възприеманите като „среднобогати“ страни като Чехия имат малко по-висок растеж. В номинално изражение, БВП нарасна 4 пъти от 2000 г. досега, износът на стоки и услуги – близо 7 пъти.

Въпреки всичко това, България не е сред най-бързо догонващите, а отчитайки ниската стартова позиция след макроикономическите кризи от 1990. години, продължаваме да сме далеч от по-богатите икономики в ядрото на ЕС. Без да стартираме дискусия колко точно трябва и може да бъде икономическия растеж, нито какво бихме дефинирали като „успех“ – дали да се изравним с Унгария, или с Литва, или с Чехия след 10, 20 или 30 години – изглежда безспорно, че сближаването изисква по-бърз от досегашния растеж, при това устойчиво поддържан в продължение на дълги години. В същото време, един по-сериозен анализ на настоящето и очакваното близко бъдеще поставя под съмнение дори запазването на досегашния тренд на развитие.

Целият текст в списание "Мениджър". Има го на пазара.