Пет стъпки за по-силна Европа

Европа има толкова много да предложи: разнообразни култури, отлични образователни системи, висококвалифицирана работна сила, водещи изследователски институти, силна промишлена база, демократична политическа стабилност в по-голямата си част, надеждно правоприлагане и най-големият единен пазар в света. При все това постигането на компромиси в Брюксел често може да бъде труден и отнемащ много време процес, ако изобщо се случи. Твърде често ние, европейците, сме губили ценно време в този процес. И това влияе неблагоприятно върху европейските компании и впоследствие и върху икономиките на държавите-членки - един недостатък, който не можем и не трябва повече да си позволяваме при конкуренцията на други водещи икономики. Новият законодателен мандат на Европейския парламент и едно ново лидерство са възможност за Европа и нейните политически ръководители да променят това - възможност да подкрепят мултилатерализма и реципрочността и да го направят, говорейки в един глас. За да постигнем това, трябва да градим мостове, а не да преследваме вещици. Надеждните партньорства се развиват въз основа на доверие, приобщаване и взаимни ползи, а не на национализъм и протекционизъм.

Има много какво да се направи, но според мен са необходими пет стъпки, за да бъде направена Европа по-силна и да се предотврати нейното изоставане в една много динамична глобална и икономическа среда.

1. Да превърнем борбата с изменението на климата в индустриална възможност

Без съмнение, изменението на климата е най-голямото предизвикателство пред човечеството. Добре е, че "следващото поколение" го приема присърце. Докато чувството за спешност и правилната диагноза са важна отправна точка, правилната терапия и последващата превенция ще променят нещата за доброто на нашата сложна екосистема. Защо тогава да не го разглеждаме като възможност европейската индустрия да стане световен лидер в екологичните технологии? Нуждаем се от тези технологии, за да постигнем нашите собствени цели за климата. Възобновяемите източници на енергия трябва да бъдат интегрирани в икономиката като цяло - не само в областта на мобилността, но и в сградите и промишлеността. Един от най-добрите начин да направим това е чрез технологии от типа Power-to-X, които улесняват плавен преход към възобновяеми ресурси във всички сектори. За да се постигне значително намаляване на емисиите на CO2, капацитетът на Power-to-X трябва да достигне до 15 гигавата до 2024 година.

Ако наистина искаме да постигнем неутралност на ЕС по отношение на промените в климата до 2050 г., нужно е повече от това да обсъждаме колко полети трябва да отменим или какъв трябва да бъде делът на електромобилите в даден момент. Трябва да отключим пълния потенциал на секторната интеграция, тъй като живеем в свързана глобална екосистема. Всички сектори трябва да работят заедно, за да разработят решения, които са смислени и подобряват конкурентоспособността. Това означава, че регулациите и държавната помощ трябва да подкрепят нашата цел да станем въглеродно-неутрални.

През последните пет години Европа се фокусира върху принципа "Енергийната ефективност на първо място". Смятам, че трябва да направим още една крачка напред и да се фокусираме върху „Системна ефективност на първо място." Лидерството в екологичните технологии е огромна възможност за Европа. Да не говорим, че една убедителна политика в областта на климата ще увеличи доверието в Европа по света, особено сред младото поколение, на което дължим едно добро бъдеще.

2. Да говорим с единен, силен глас

Много държави имат цялостен план за икономическо развитие. Например Китай има "Произведено в Китай 2025", Индия има "Произведено в Индия", а Саудитска Арабия преследва "Визия 2030". Съединените щати също предприемат действия. Всички тези страни и много други имат национални икономически стратегии. А Европа? Тя играе защитно, ако изобщо го прави. Нуждаем се от план за Европа, както и да започнем да говорим с единен, силен глас. Тогава други икономики ще са по-склонни да се съгласят на честни условия и на реципрочни търговски сделки. Всички държави-членки на ЕС ще се възползват от това. Ето защо ние призоваваме за единен център, който да координира външната икономическа дипломация и търговската политика до края на 2020 г. Този „център“ може да бъде ръководен от Европейската комисия и от Службата за външна дейност и да въведе европейска външна търговска политика, която подкрепя европейските компании в техния износ.

Защо не опитаме нов подход? Заедно сме силни. И да, можем да отстояваме нашите интереси. Затова защо да не се стремим към една икономическа дипломация, основана на ценности, която ефективно осигурява подкрепата на ЕС за онези проекти на европейски компании, които допринасят значително за Целите на ООН за устойчиво развитие?

3. Да инвестираме в технологии на бъдещето

Днес иновативната сила определя благосъстоянието на обществата. Тя създава и осигурява работни места и дори лидерство в геополитиката и геоикономиката. Ако искаме да бъдем конкурентоспособни в международен план, трябва да инвестираме много повече в нови технологии - и да правим това по много по-стратегически начин.

Понастоящем Европа изостава в областта на изкуствения интелект (AI) в сравнение с САЩ и Китай; и двете инвестират значително повече. Същото се отнася до използването на AI – по-малко от 10 процента от германските индустриални компании ползват изкуствен интелект в своите бизнес операции. Това е тревожно. Ясно е, че частният сектор трябва да инвестира много повече в изкуствения интелект. Целта трябва да бъдат инвестиции от 15 милиарда долара до 2024 г. - това е увеличение от 30 до 40 процента годишно.

4. Да модернизираме регулаторната рамка на ЕС

Можем смело да кажем, че Европа е един от най-привлекателните пазари в света. Но това е само половината от истината. Ако погледнем регулаторната рамка, недостатъците стават бързо очевидни. Някои сектора изостават, а други са заплашени да бъдат изгубени в международен план. Европейските компании се конкурират с неевропейски фирми, които получават значителна и отчасти решаваща подкрепа от техните държави, особено САЩ и Китай. Трябва да се действа в това отношение. Трябва да модернизираме правилата за защита на конкуренцията - възможно най-бързо. И това не трябва да стане чрез нови бариери, а чрез създаването на равноправна основа за една честна и открита търговия, базирана на прозрачност и общи правила.

Модернизацията е необходима и тъй като цифровизацията променя цялостните бизнес модели. Става въпрос за платформи, базирани на данни, и тяхната логика и въздействие върху R&D. Не ни липсват отлични разработки, но се оказва трудно да ги тестваме и приложим. Това изисква действия от страна на политиката, бизнеса и обществото. Нуждаем се от повече пространство за експериментиране и смелост да изпробваме нещата.

Намаляването на излишните регулации трябва да бъде силен фокус на новата Европейска комисия. Ето защо аз призовавам: да създадем модернизирана правна рамка за защита на конкуренцията на ЕС до 2022 г. - рамка, която взема предвид всички тези неща. Нека да я приложим най-късно до 2024 г. в цяла Европа.

5. Да подготвим гражданите за цифровия свят

Дигиталните умения са жизненоважни за бъдещето на Европа. Въпреки това, колкото и да са добри нашите образователни системи, все още не е наложено убеждението, поне не и в широк мащаб, че ученето трябва да продължава през целия живот. Освен това академичните степени и удостоверенията за професионално обучение от една държава-членка на ЕС не винаги се признават в друга. Никой няма нужда от още една пречка, която си налагаме сами. Вместо това европейските държави-членки трябва съвместно да разработят цялостна стратегия за академично образование и професионално обучение, които отговарят на търсенето на умения на бъдещето, специално в сферата на науката, технологии, инженерните специалности и математиката (STEM). И ние трябва да се уверим, че нашите академични системи поддържат общи стандарти, така че академичните постижения и сертификатите за обучение да са признати в цяла Европа. И накрая, трябва да засилим сътрудничеството между частния и публичния сектор. Целта е да се ​​уверим, че 50% от европейската работна сила в индустрията има добро разбиране за приложенията на изкуствения интелект, както и развити дигитални умения.

* * *

В компанията, в която работя, са наети директно над 200 000 души и други 400 000 души индиректно, като тя генерира годишен приход от 30 милиарда евро в ЕС благодарение на усъвършенствана глобална верига на стойността. Европа има значение за Siemens, и Европа има значение за целия свят. Въпреки това, както Жан Моне, един от бащите-основатели на Европейската общност, веднъж уместно каза: „Европа никога не е завършена, тя винаги е в процес на случване“. Нека се обединим и направим Европа по-силна. И нека го сторим сега!

Повече за  5-точкова програма за индустриалната политика на ЕС четете тук:

Автор: Джо Кезер, президент и главен изпълнителен директор на Siemens AG. Статията е публикувана във в. „Политико“, Брюксел и предоставена специално за "Мениджър Нюз" от Siemens България