СЕДМИЦАТА НА ЧИЧО ВЕНЦИ

...„влязох в политиката беден
излязох още по – беден“...
Радан Кънев

Бедност!
Бедност и болка!
Това са думите на изминалата седмица.
Така например на бедният Местан, лидер на ДОСТ му взеха книжката.
После му я върнаха.
После му взеха 10 000 гаранция.
После и гаранцията му върнаха.
После пък пак му взеха книжката.
Вече не знам докъде са стигнали в цялата тая история и може би бих се заиграл в доста по – сериозен сарказъм, ако не знаех, че има жертва.
И че всъщност освен жертвата в чисто физическият смисъл на думата има и още една жертва – обществото, което от събитията по случая разбира, че онова „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“ се е превърнало в мото на родната Темида, която вместо превръзка на очите си има очила „Гучи“ от 500 долара, последен модел...
Или предпоследен...

Чудя се как да продължа.
Дали да направя обзор на реалните събития от последните дни, или да се втурна в предизборни размишления – кой какво предлага на старта на предизборната кампания за едни 17 места в Европарламента.

То па едни събития...

Тераси, къщи за гости, апартаменти.
Честно да ви кажа, уморих се да гледам новини за тераси и апартаменти.
Очевидно е, че си избираме хора, които, като видят малко власт и пари, си викат – ей сега ми падна, давай да си купя няколко апартамента да си имам.

Ама то ние сме за бой.
Ние в крайна сметка си избираме апартаментохолици.

Дори си мисля, че настъпи момента, в който е време да се направят клиники за апартаментохолици.
Представям си как в кръг са се наредили действащи и бивши политици, магистрати, кметове, държавни служители.
И се представят един на друг.
„Здравейте, аз съм Гошо и съм апартаментохолик“ – казва бивш депутат и с треперещи ръце вади ключове от 4 мезонета и 3 вили.
„Браво, Гошо! Призна си и ти олекна!“ – казват всички и започват да ръкопляскат.

Егати...

Дори опитите за смешни каламбури по темата не предизвикват смях.
Опитайте се да разсмеете с темата за апартаментите чичо Ставри от Радомир, който живее в стара панелка, а децата му са емигрирали преди 15 години в Испания, защото, ако не са техните помощи, чичо Ставри трябва да си продаде панелката, за да оцелее.
Което също не е сигурно, защото, я се пробвайте да продадете панелка в Радомир...

Кратка седмица караме.
Днес е велики четвъртък, а от утре ще изживеем заедно страстите Христови.

Страсти изживяхме и покрай поредните стратегии, с които видни стратези се опитват да покажат пътя и визията ни за бъдещето.
Първо беше стратегията за културата, която пуснаха преди около месец за да се запознаем с нея.
Сега се появи и стратегия за детето.

И странно – колкото повече стратегии за културата се появяват – толкова по – малко култура се случва в страната ни.
Колкото повече стратегии за децата излизат на бял свят – толкова по – малко деца се раждат, а и тези, дето се родят, не остават да живеят на територията на KLETA MAJKA BALGARIQ.
Но пък поне имаме повод да протестираме срещу нещо.
Е, срещу ситуацията в културата вече не остана и кой да протестира де – те хората, които се занимаваха с култура видяха, че няма смисъл и или спряха да се занимават с нея, или си взеха багажа и отидоха да живеят там, където парите за култура не са по – малко от 0,5 процента от БВП.

Въобще, изумително е, че все пак успях да напиша около 2 страници текст за тази кратка и лишена от всякакъв смисъл седмица.

Страстна седмица.

Преди много години един съвсем обикновен човек се жертвал в името на цялото човечество.
Жертвал се, за да изкупи символично всички грехове.
А сподвижниците му – кой го продал за 30 сребърника, кой 3 пъти се отрекъл от него.

А днес ние гледаме, цъкаме с език, сочим с пръст, осъждаме 10 – те смъртни гряха на управниците си...

А после отиваме и си ги избираме пак.
И знаете ли защо го правим?

Правим го само и единствено, защото дълбоко в себе си осъзнаваме, че когато те ни правят на маймуни и забогатяват с нашите пари, всъщност поемат върху плещите си грехове, които иначе можеха да са наши.

Те са нашите спасители.
Те ще съгрешат вместо нас.
И ние ще ги разпнем върху кръста на собственото си дълбоко подтиснато чувство за вина.
Вината, че не се чувстваме по – различни от ония, които не можем да понасяме, но всеки път си ги избираме пак за водачи.

Каква седмица само.
Четиридневна.
А сега стига сте чели, а тичайте за козунак и яйца.
От четене на текстове файда няма...