Столица в повече

Най-нещастни в България са жителите на малките градове  – установи първият индекс на националното щастие, изготвен по поръчка на сп. „Мениджър“. Софиянците, както и хората, които живеят на село, гледат на живота по-оптимистично.

Социологът Живко Георгиев, който проведе това ценно изследване, намира резултатите за учудващи – все пак, именно в малките градове човек се радва на спокойствие далеч от шума на тълпите, а в същото време може да се възползва от почти всички облаги на цивилизацията. Да, така е в богатия свят, но у нас ситуацията явно е различна – и, както винаги, най-добър ориентир защо се случва така ни дава икономиката.

Според базите данни на Евростат, в шест български области равнището на БВП през 2016 г. е по-ниско или равно на това от 2007 г. (отчитайки 15% инфлация  за периода).

Това е фрапираща констатация: след 10 години членство в най-проспериращия съюз на планетата, почти една четвърт от българските области не са се придвижили и крачка напред по отношение на доходи. Това са Перник (където има чувствително понижение), Видин, Силистра, Кюстендил, Плевен и Ловеч.

Всъщност в тези шест области с общо население 800-900 хил. души, БВП на човек леко се е повишил, но само защото за изминалите години броят на хората е намалял.

Някои европейски икономисти предполагаха подобно развитие в регионите на новите страни членки. През 2013 г. изследване на Бундесбанк се усъмни в перспективата за конвергенция – очакването, че по-бедните региони в ЕС ще се изравнят по доходи с богатите, тъй като са част от един пазар.

Но да търсим вината само в общия пазар е необосновано, тъй като много региони, вкл. в Източна Европа, просперират именно благодарение на него. Друго прави впечатление в европейското сравнение: колосалната тежест на София в българската икономика.

В София се отчита 40% от БВП на България. Образно казано, два от всеки пет лева, които се въртят в икономиката ни, се произвеждат или харчат в столицата.

В Европа има грандиозни градове. Рим създава три пъти по-голям БВП, отколкото цяла България, Париж и Мадрид – над четири пъти. Но и в Италия, и във Франция, и в Испания, столицата отговаря за не повече от 10% от националния БВП.

Дори в Лондон – световният финансов център и седалище на стотици глобални корпорации, БВП съответства на 23% от националната икономика. Сходно е съотношението на Виена спрямо Австрия и Златна Прага спрямо Чехия. Само Атина „тежи“ повече в гръцката икономика, отколкото София в българската.  

Столицата на малка България не спира да се раздува и за изминалите десет години е добавила три процентни пункта като дял в националната икономика. По показателя БВП на човек от населението, София вече е на 105% от средното равнище в ЕС.

Много думи могат да се кажат за въздуха, задръстванията и претоварения градски транспорт, за надутите наеми и цени на имотите, както и за агресията, породена от факта, че в град, планиран за половин милион души, живеят над милион и половина.

София има своите достойнства – паркове, близост до планина, (намаляващ брой) исторически сгради – които ще изпъкнат още повече с модерно градско планиране. Но тук не става дума толкова за това дали в София се живее добре или зле, а че бурното й развитие отдавна се осъществява за сметка на България. Това не е добре за никой, включително за кореняка столичанин, пътуващ из „провинцията“.  

Какво може да се направи? Един бивш вицепремиер искаше да изнесе някои държавни учреждения от София, но не се задържа достатъчно дълго на власт, за да я осъществи. Данъците са по-перспективен инструмент. Фирмите в региони с висока безработица и сега ползват някои данъчни привилегии, но се нуждаем от по-мащабни решения.

В момента почти всички данъци в България се събират на централно ниво и след това част от тях се разпределя по регионите (данъците и осигуровките са 29.5% от БВП, а местните данъци едва 0.9%). В проспериращите страни на ЕС местната власт разполага с много по-голяма данъчна самостоятелност. Ако бизнесът в Перник или Видин получи чувствително данъчно предимство спрямо столицата, миграционният поток с времето ще се обърне и качеството на живота ще се повиши – включително и в София.