Трябва ни дързост, за да правим скъпи неща

Българската икономика е в тийнейджърска възраст. Вече сме научили какво е пазарна икономика, научихме се да произвеждаме наново и да търгуваме, научихме се да се конкурираме на общия на пазар на ЕС, изнасяме все повече и повече преработена продукция. Сега, за да възмъжее, макар че икономика е в женски род, трябва да мигрираме на по-високо технологично ниво, казва вицепремиерът Томислав Дончев в специално интервю за годишното издание на МИТ ПРЕС "Първите в бизнеса - Поглед отвътре 2019"

 - Господин Дончев, кои са пречките пред ускорения растеж? Може ли българската икономика бързо да догони стандарта на европейските си партньори?

- Пречи ни липсата на дълга традиция и скромните цели, понякога. Липсва ни способността или по-скоро дързостта да правим, да произвеждаме и да предлагаме скъпи и уникални неща – такива, каквито другите не могат.

– Представете си как би изглеждала икономиката ни, ако нямаше корупция или нивата ù бяха пренебрежимо ниски?

– Като интересен мач, при който няма съмнения в съдийството и крайния резултат. Това означава и по-приятна игра, и по-доволна публика (потребители).

– Ножицата между бедни и богати е широко разтворена у нас. Какви са икономическите последствия от това?

– Бедността в България има ясни социални маркери – основно самотни възрастни хора, както и малограмотни или неграмотни лица. Проблемът с бедността не е само въпрос на ниски доходи и недоимък, точно в тези категории той означава и социална изолация. Поради тази причина трябва да бъдат продължени системните усилия нито едно дете в училищна възраст да не бъде извън класната стая. Затова поне основното образование трябва да стане задължително, включително и чрез промени в конституцията. Необходими са ни и специални мерки, не само социални, и за самотните възрастни хора.

– Посочете три икономически решения (политики или инициативи), които биха имали същия позитивен ефект, както с въвеждането на плоския данък?

– На първо място, редуциране на административния товар, особено този, свързан с правенето на бизнес и нови инвестиции; второ – целенасочени инвестиции в професионално образование; и не на последно място – „интернационализация“ на българския бизнес.

– Нуждаем ли се от нова икономическа парадигма предвид мрачните демографски прогнози за нацията ни?

– Негативните демографски тенденции не са присъда, те са резултат от социално-икономическата разруха по време на прехода, както и пряк резултат от свободното движение на хора в рамките на ЕС. Дълго време България не излъчваше надеждна перспектива и много хора решиха да търсят по-добри възможности навън. Безспорен факт е, че икономиката трябва да се развива въпреки недостигащата работна сила. Но тази ситуация не трябва да се приема като необратима. Опитът на други страни със силна емиграция показва, че когато БВП на глава от населението достигне 70% от средноевропейския, се наблюдава вълна на „завръщане“. Сега българският брутен продукт на човек е 50% от средноевропейския. Недостиг на работна сила означава, че това, което днес сме произвеждали посредством труда на 100 души, утре трябва да го правим със 70. Добавете към това и ясната тенденция за ръст на разходите за труд и ще разберете, че вдругиден трябва да се справим и с 50 души. Това е изходът не само от дефицитите на пазара на труда, но и от скъсването с ниската цена на труда като основно конкурентно предимство.

Постига се както с традиционните мерки: механизация, автоматизация, роботизация, дигитализация, по-добра организация на производството (и предоставянето на услуги), така и със стремеж за миграция към продукти с по-висока добавена стойност. Ако искаме да сме богати, няма да стане само с увеличаването на мащаба (да произвеждаме повече), а като произвеждаме скъпи и уникални неща.

– До каква степен е уместна намесата на държавата в икономиката и какъв дял от БВП трябва да се преразпределя от нея?

– Преразпределителната роля на държавата не трябва да се променя през следващите години поради дълъг списък с причини. Държавата пряко и непряко има отговорности, свързани с икономическото развитие. Освен очевидните: поддържането на финансова стабилност, създаването на добри правила, които се спазват, гарантирането на ред и справедливост, по-добро образование, особено професионално, държавата има и по-пряко въздействие върху стопанските процеси. Тя инвестира милиарди, подпомагайки компании за закупуване на оборудване или други дейности. Точно това държавно финансиране (основно чрез средства от ЕС) трябва да има по-ясен фокус и да носи по-силен ефект от гледна точна на внедряването на иновации, дигитализация на икономиката и изобщо повишаване на конкурентоспособността на предприятията. Тук предстоят промени. Трябва да сменим и посоката на разговора. Най-важното не е колко пари даваме, а как чрез лимитираното финансиране, с което разполагаме, да натиснем лостовете на растежа.

– Има ли държавни сектори, които незабавно трябва да бъдат реформирани и колко време би отнело това?

– Реформите не са еднократно героично усилие, след което може да почиваме 10-15 години. Реформи трябва да се правят постоянно, защото животът тече бързо и ни кара да се променяме непрекъснато. В този ред на мисли много сектори трябва да бъдат реформирани. В държавните администрации трябва да настъпи тотална електронизация на процесите. В момента сме на средата на пътя, но скоро се надявам да достигнем крайната точка. Необходими са редуциране и симплифициране на режимите, свързани с обслужване на гражданите и бизнеса. Повишаване на капацитета на институциите да правят качествени политики, това често го забравяме и се фокусираме само върху техническата им работа, а най-важно е какви стратегически цели формираме и как ги следваме. Трябва да продължи реформата във ВиК сектора, да започне тази във здравеопазването, да напредне тази в съдебната система. Постоянни промени трябват в системата на образованието – за да следва пулса на живота, ако може и да го изпреварва. След всички продуктивни неща, които се правят в основното и средното образование, трябва да се направи още много за професионалното и висшето образование… и т.н. Дълъг е списъкът.

– Кои са най-големите нереализирани потенциали на българската икономика?

– Българската икономика е в тийнейджърска възраст. Вече сме научили какво е пазарна икономика, научихме се да произвеждаме наново и да търгуваме, научихме се да се конкурираме на общия на пазар на ЕС, изнасяме все повече и повече преработена продукция. Сега, за да възмъжее, макар че икономика е в женски род, трябва да мигрираме на по-високо технологично ниво, да скъсаме с ишлемарския модел на икономика, да не третираме ниските разходи за труд като основно конкурентно предимство. Естествено, имаме и много нереализирани възможности. Това, че нямаме дълга традиция в някои сфери, е лошо, но ни позволява да сме по-бързи и добри (напр. интернетът ни е по-добър), позволява ни да сме по-гъвкави. Имаме разностранни таланти, които могат да разсъждават извън клишето, което също би могло да бъде стопански капитал. Не сме доразвили потенциала си в сферата на селското стопанство и туризма. И в двете сфери трябва да опитаме да се качим на следващото стъпало в хранителната верига – например от добив и износ на суровини да мигрираме към повече преработени продукти – вино, храни. Не е развит напълно и потенциалът ни за културен, специализиран и СПА туризъм.

Автор: Николай Нейчев

Интервюто е публикувано в специалното издание на "Мениджър" - "Първите в бизнеса поглед отвътре 2019", което все още е на пазара