Зеленото куче

Автор Йохан Карлсон

"ЗЕЛЕНОТО КУЧЕ" е една стара идея, която използвах повече или по-малко успешно през последните две десетилетия и в професионалния, и в личния си живот. Откривателят на концепцията е французин, не много успешен и талантлив артист от края на 19. век. Неговото собствено изкуство не се продавало особено добре и затова започнал да рисува портрети. Обикновено клиентите били част от парижката буржоазия. Искали портрет с маслени бои върху платно на техните жени или любовници и винаги трябвало да бъде в широка златна рамка.

Оттук започват проблемите. Жените позирали, а нашият художник ги рисувал. Тогава мъжете идвали да си ги приберат и да платят. И в повечето случаи имали предложения за това как да бъде подобрена картината. "Не изглежда ли малко стара?", "Харесвам я повече, когато косата й е пусната", "Може ли да промениш това до утре?"... В една от тези ситуации на нашия художник му дошла идея. Идеята, която аз днес наричам "зеленото куче". В един от тези нови портрети той направил нещо съвсем различно. Нарисувал жената както обикновено, но добавил нов елемент. В долния десен ъгъл, след подписа си, той нарисувал "зелено куче". Клиентът дошъл и видял картината. "Какво е зеленото нещо в ъгъла?" "Това е моят подпис, по последна мода", отговорил художникът. "Мислите ли, че ще купя картина, където до портрета на жена ми има зелено куче? Оправете я и ще дойда да я взема утре." Това бил първият път, когато на нашия художник не му се налагало да променя истинския портрет. Това е основният стълб на тази концепция и идея. Да добавиш нещо, което знаеш, че няма да се хареса или одобри.

Когато преди много години бях в рекламния бизнес, използвахме това всеки път. Обикновено преди презентацията на кампанията за клиент добавяхме няколко неточности или малки граматически грешки в текста. Клиентът четеше внимателно и, естествено, ни поправяше. За да сме сигурни, че не ни е разкрил, винаги имахме така нареченото клиентско копие и един "принтиран оригинал" без никакви грешки. Клиентът се чувстваше важен, като е помогнал на агенцията поне малко. Все още си представям този клиент, който се прибира вечер след срещата и казва на жена си на вечеря: "Видях новата презентация днес... момчетата са направили добра кампания, но трябваше да направя някои корекции в текста. Имаха грешка дори в едно от заглавията". Той никога не променяше главната идея на рекламата. Просто премахваше "зелените кучета".

Още преди да знам тази концепция за "зеленото куче", на 14 години вече я използвах. Беше петък вечер и мама ми каза да се прибера в 12 часа. Десет минути след 12 є се обадих и тя попита защо все още не съм си вкъщи. С тъжен глас й казах, че съм някъде в Стокхолм, че не знам точно къде съм, че нямам никакви пари и не знам как да се прибера. По това време не живеехме в Стокхолм, това беше на 420 км от вкъщи. В такъв момент всички майки стават повече или по-малко истерични. След 20 секунди на разтревоженост и смесица от крещене и плач й казах, че това беше просто шега. "Разбира се, че не съм в Стокхолм, с моя приятел Джордж съм. Но ще има ли проблем, ако се прибера в 2 часа?" Майка ми винаги преглъщаше "зеленото куче". И така ситуацията се променяше - от ужасен сценарий просто два часа по-късно вкъщи.

Това е есенцията на "зеленото куче". Да дадеш на хората това, което си сигурен, че няма да искат или да харесат. Важното е, че вие също не го искате, вие искате просто хората да махнат лошата част и да ви оставят да направите това, което наистина желаете. Ако бях започнал разговора с въпроса дали мога да остана още два часа, майка ми, разбира се, щеше да каже "не". Ако искате три седмици почивка през август, попитайте за четири. Същото е и с повишаването на заплатата. Използвам го също и в личния си живот. Когато исках да направим някои промени в нашия апартамент, казах, че искам да премахнем всички вътрешни стени. Аз не исках, просто исках да махнем всички врати. И мога да ви кажа, че сега вкъщи нямаме никакви вътрешни врати и моята жена също преглътна "зеленото куче". Но това, което ме тревожи, е, че мисля, че тя също знае за тази концепция. Преди време каза, че е открила два чифта прекрасни обувки. "Няма ли да е достатъчен един чифт?", попитах аз. Изглеждаше малко разочарована, но по-късно същата вечер се съгласи. Купи чифт много скъпи обувки. Мисля, че знае за "зеленото куче". Всички мои текстове в "Мениджър" включват едно "зелено куче" или дори две. Моят главен редактор Максим има много добра преценка. Той винаги знае кога преминавам границата и кога стигам прекалено далеч. Казва като добър баща: "Да, може би е смешно или истина, но може би не трябва да пишем за това". През годините в "Мениджър" той никога не е пускал "зеленото куче" в печатницата. Аз продължавам да ги слагам, той продължава да ги маха. Такава трябва да бъде добрата връзка между главен редактор и автор. Премахване на "зелените кучета", но запазване на същинското съдържание. Какво може да бъде "зеленото куче" в този текст? Само аз и Максим знаем.    

Източник: Списание „Мениджър“                                                               

ОЧАКВАЙТЕ В КРАЯ НА ОКТОМВРИ

№240

Специалният брой, посветен на 20 годишнината на списание "Мениджър"