Река Ефрат някога се е вливала в Средиземно море

В далечното геоложко минало река Ефрат е имала съвсем различен ход и вероятно се е вливала в Средиземно море, а не в Персийския залив, както днес. Това показва международно изследване, публикувано в Nature Geoscience и цитирано от Wissenschaft.de.

Древният Ефрат е течал към Средиземно море

Според данните предшествениците на съвременната речна система са преминавали към Източното Средиземноморие преди около 5,5 млн. години. Това се е случило по време на т.нар. Месинска соленостна криза — геоложко събитие в края на миоцена, настъпило преди около 5,96–5,33 млн. години.

Тогава нивото на Средиземно море е било значително по-ниско от днешното. Променените условия са повлияли върху речните системи в региона и са позволили на древни водни течения да се врязват по-дълбоко в релефа.

Геоложки процеси променят посоката на реката

По-късно тектонични процеси в района на Анадола и Арабската плоча променят релефа и естествените водни пътища. Именно тези движения постепенно пренасочват древната речна система на югоизток.

В резултат Ефрат придобива съвременния си маршрут към Месопотамия и Персийския залив. Така една от най-важните реки в Западна Азия се оформя в познатия си днес вид.

Седиментите разкриват стария маршрут

За да възстановят древния път на реката, учените са използвали сеизмични данни, сондажи и модели на седиментни отлагания. Тези методи позволяват да се проследи къде са се натрупвали речни материали и как са се променяли водните течения през милионите години.

Анализите показват, че речни отлагания са достигали дълбоко в източната част на Средиземно море. Това подкрепя тезата, че предшествениците на съвременния Ефрат някога са били свързани именно със средиземноморския басейн.

Откритието хвърля нова светлина върху Месопотамия

Според изследователите резултатите дават нова представа за развитието на една от най-значимите речни системи в Западна Азия. Те помагат и за по-доброто разбиране на геоложките процеси, които са оформили региона на Месопотамия — смятан за една от люлките на ранните цивилизации.

Откритието може да допринесе и за по-точното изследване на връзката между климатичните промени, тектоничната активност и речната динамика. То показва как мащабни геоложки събития могат да променят трайно не само релефа, но и посоката на цели речни системи.