Неизвестни досега дневници на Айнщайн разкриват расистки възгледи

Новопубликувани дневници от пътувания на Алберт Айнщайн в Азия и Близкия изток разкриват расистките му и ксенофобски възгледи за хората в тези райони на света, съобщава Би Би Си. 

Дневниците са писани между октомври 1922 и март 1923 г. и в тях Айнщайн коментира различните нации по време на визитите си в чужбина. Той прави обобщаващи изводи и генерализира недостатъците на цели народи и етнически групи, като например нарича китайците "трудолюбиви, мръсни, тъпи хора".

Написаното привлича внимание, тъй като за Айнщайн е известно, че по-късно през живота си става активен защитник на човешките права в САЩ, наричайки расизма "болест на белите хора". 

За първи път дневниците са публикувани в отделна книга на английски език. Те са издадени от "Принстън Юнивърсити Прес" под заглавието "Albert Einstein: The Far East, Palestine, and Spain, 1922-1923" и под редакцията на Зе'ев Розенкранц - асистент директор на Калифорнийския институт за технологии. 

По време на писането на дневниците известният физик е пътувал от Испания през Близкия изток и Шри Ланка, която тогава е била Цейлон, бил е в Китай и Япония. Айнщайн описва пристигането си в Порт Саид, Египет, с думите, че е срещнал "Левантийци от всякакви нюанси... сякаш изплюти от пъкъла", които са се качили на борда на кораба му да продават стоките си. 

За времето, прекарано в Коломбо, Цейлон, той пише за хората: "Те живеят в голяма мизерия и значителна смрад по земята, правят малко и се нуждаят от малко". 

Но известният физик остава най-острите си коментари за китайците. Според материал за дневниците, публикуван в Гардиън, той описва китайските деца като "бездушни и тъпи", като посочва: "Жалко, че тези китайци изместват всички други раси". В други откъси нарича Китай "една особена, стадно-подобна нация", в която хората са по-скоро автомати, отколкото човеци. Той отбелязва обаче, че все пак има малка разлика според него между китайските мъже и жени и коментира, че мъжете са "неспособни да се защитят" от "фаталното привличане" към жените. 

Айнщайн се изказва положително за японците, посочва още Гардиън. "Японците са ненатрапчиви, достойни, като цяло много привлекателни", пише той. "Чисти души като никъде другаде сред хората. Човек трябва да обича и да се възхищава на тази страна", казва той. Но все пак редакторът Розенкранц отбелязва, че Айнщайн пише и че "интелектуалните нужди на тази нация изглеждат по-слаби от артистичните й - природна диспозиция?". 

Известен с блестящите си постижения в науката и своя хуманитаризъм, Айнщайн емигрира в САЩ през 1933 г. след възхода на Адолф Хитлер и нацистите в Германия. Ученият от еврейски произход описва расизма като "болест на белите хора" в реч през 1946 г. в университета "Линкълн" в Пенсилвания. Той става един от гласовете, помогнали да се извади на показ сегрегацията в САЩ.

Според някои изследователи на Айнщайн той избрал университета "Линкълн" – смятан по традиция за учебно заведение за афроамериканци, за най-острата си реч именно заради собствените си възгледи в миналото, посочва Би Би Си.