Защо с второто дете е по-лесно

Да отгледаш едно дете е като да караш кола за първи път – и страшно, и изморително. Твърде много задачи и твърде много отговорности… Едва с второто дете, колкото и да ни изтощават грижите, сме способни да се насладим искрено на майчинството, твърди Екатерина Мазеина, майка на две момичета.

Разрешавам си да не бъда идеална

Моя живот с децата напомня на стария виц, в който с първото дете стерилизираме всичко, а третото яде от купичката на котето. Ние нямаме коте, но имаме татко, който се вълнуваше толкова много за първото бебе, че по няколко пъти на ден облъчваше дома с кварцова лампа. Гонеше ме от стаите и започваше своето ултравиолетово безумие.

Впрочем, аз също бях готова да облъчвам не само жизненото ни пространство, но и всички гости, защото те пренасят микроби. Нищо чудно, че никой не дойде...

С втората ни дъщеря не включвахме ужасната лампа. Тя сега пълзи навсякъде и аз все още се старая да чистя пода всеки ден. Но с второто дете е по-лесно да си разрешиш да не бъдеш идеален – да не гладиш детските дрехи, да не къпеш бебето по четиридесет минути всеки ден, да не се разхождаш, когато си останала без сили и още много неща да не правиш.

При това не изпитвам чувство за вина и не се сравнявам с другите майки – това, по принцип, е възможно.

Не се опитвам да отгледам гений

Имам снимка във Фейсбук - по-голямата ми дъщеря на два месеца е забола нос в репродукция на картина от Ван Гог, окачена до леглото. Сега ми е смешно, а тогава бях уверена, че два месеца е подходяща възраст за запознанство с постимпресионистите. Едва научила да държи главата си изправена, дъщеричката ми стана постоянен и единствен слушател на моите поучителни монолози: „Виж, Нина, това е дом, и в него има десет етажа. Дай да броим: един, два, три...“

Бебето в отговор радостно пуска слюнка. Не се давах - бях наясно, че след третия месец ще е късно да я науча. А детето се развиваше според възрастта си, без да обръща никакво внимание на моите педагогически изблици.

Втората ни дъщеря сега е на седем месеца и цялото ѝ интелектуално развитие се състои в това понякога да шумоли с торбата за боклук. Когато допълзи до нея.

Книгите за ранното развитие на децата са покрити с прах, никой не показва на бебето черно-бели снимки с букви, не го мъчи със специална детска музика, за да подобри когнитивните му способности. Аз изпълнявам предимно прегръщащо-целуваща функция, а в ролята на радиото се вживява голямото дете. Отлично се справяме, мисля си.

Прочетете целия материал на страниците на Новите родители.