Възможност или заплаха от въздуха?

Само преди десетилетие дроновете изглеждаха като технологична периферия, може би дори екзотика с нишово приложение – било то като устройство за въздушна фотография или по-евтин вариант от хеликоптера за филмовата телевизионна индустрия, или просто хоби за ентусиасти. От време на време чувахме, че някъде земеделци си наглеждат нивите. В новините излизаше информация, че ЦРУ са взривили ислямистки терорист в пустинята на Йемен с нещо, което тогава наричаха „дрон“, но по днешните ни представи е все едно сравняваме размерите на първите компютри шкафове със смартфона си.

Днес безпилотните системи стават все по-малки, по-разнообразни, по-умни и по-притеснителни за хората с технофобия и оформят една от най-бързо променящите се индустрии в света. Дронове инспектират електропроводи, следят земеделски площи, доставят лекарства, картографират строи телни обекти, участват в спасителни операции и както всички забелязваме, променят начина, по който се водят войни. На практика това вече не е просто пазар на летящи устройства. Той е такъв на сигурност и бързина, на сензори и изкуствен интелект, на батерии и материали, на навигация и данни.

Това е сфера на бързи иновации с кратък цикъл на разработка и въвеждане и такъв на изоставащи регулации. А в най-чувствителната си част – съществен дял от пазара на т.нар. технологии с двойна употреба (dual-use), при които възможността за едновременно гражданско и военно приложение става все по-трудна за очертаване, което предизвиква етиката на обществата като цяло. 

Повече по темата четете тук.

Търсете новия брой на списание „Мениджър“ в разпространителската мрежа в цялата страна, на manager.bg/списание и на zinzin.bg.