1/3 от българите определят еврото като по-стабилна валута от лева и долара

От основно значение е ние не просто да влезем в Eврозоната, а да влезем подготвени. Това означава, че трябва да сме наясно с всички предимства, но и рискове, които предстоят пред нас, за да можем да ги управляваме. Това заяви в ефира на БНТ евродепутатът Цветелина Пенкова.

Днес на международна конференция „България в Еврозоната – възможности и предизвикателства“ ще бъде представено социологическо проучване, което показва, че голяма част от българските граждани все още са доста предпазливи по отношение на еврото. Въпреки тези притеснения над 1/3 от българите определят еврото като по-стабилна валута в сравнение с българския лев, щатския долар, швейцарския франк, обясни тя.

"Трябва да се предприемат регулаторни рамки и мерки в две посоки. От една страна – информиране на обществото и бизнеса и от друга – ясна преценка какви са следващите икономически стратегии и политики в ЕС. Защото еврото е една следваща стъпка, която ще ни помогне да се възползваме от тях и да сме по-интегрирани в общия европейски пазар", посочи Пенкова. 

"Все още има един сериозен страх в българските граждани по отношение на приемането ни в Еврозоната. Спрямо данните, които виждаме от другите държави-членки, които са приели еврото, според нас този страх не е основателен. Основните страхове са по отношение на повишение на цените и инфлационен риск, а данните от останалите страни-членки показват, че това на практика не се случва, този риск може да бъде управляем. Данните сочат, че цените се повишават между 0,2 и 0,3 %, като най-високи повишения са дадени в Италия - 0,6%, това е незначителен риск, който със сигурност може да бъде управляем, ако се вземат навременни мерки", коментира евродепутатът.

Цветелина Петкова посочи, че икономически шокове, които се случват в Еврозоната, се пренасят в България, но оттук нататък вече ще ние имаме своя глас. "За обикновения българин биха се променили много неща в положителна посока. Ще отпаднат много от транзакционните такси по отношение на обмен на валутата. Ние сме във валутен борд от 1997 г., т.е. ние не пряко участваме в еврозоната, просто не участваме в управленските процеси.
Всички икономически шокове, които се случват в еврозоната биват пренасяни в България, но оттук нататък вече ние ще имаме своя глас", допълни тя.

Евродепутатът отбеляза, че по време на пандемията държавите от Еврозоната са имали достъп до допълнителни финансирания, за да се справят с кризата. Например ЕЦБ отпусна допълнителна ликвидност за банките в Еврозоната в рамките на 3 трилиона евро.

"Ставайки част от Еврозоната, ние вече сме на масата, на която се взимат решенията и нашата икономика влияе на всички останали големи икономики в ЕС", подчерта още Пенкова.