Без наш университет сред първите 500 висши училища в света

Горбачов отива на посещение в завода ЛОМО (Ленинградское оптико-механическое объединение), където директорът му заявява, че предприятието произвежда фотоапарати на световно ниво. Горбачов отговаря: „Така ли? Вие с какъв фотоапарат ме снимате днес? С японски? Когато отида в Япония и там ме снимат със съветски фотоапарат, тогава ще ми кажете, че сте на световно ниво!“

Много български преподаватели и студенти биха искали да смятат, че нашите университети са на високо ниво. Даже някои искрено са учудени и разочаровани, че в поредната световна класация ни няма сред Топ 500. В България има хиляди чуждестранни студенти, има достойни преподаватели, но това не е достатъчно. При наличието на 3 хил. американски университета и колежа и подобен брой европейски, да не говорим за другите континенти, получаването на голямо признание е трудна работа. Академичните ръководства, образователното министерство и самите студенти трябва да положат много усилия, за да изградят нова визия и нов имидж на системата на висше образование у нас.

Какво ни липсва? Като човек, учил не в България, а в четири университета в чужбина, два от които частни, мога да изкажа само лично и неизчерпателно мнение. Някои от проблемите са свързани с факта, че университетите ни не са трудни за завършване.

Николай Василев, още в следващия брой на „Мениджър”