70% от завършващите медицина заминават в чужбина

Проблемите на българското здравеопазване и пътищата за тяхното разрешаване бяха една от темите на 28-та асамблея на Интернационалната медицинска асоциация "България", която се проведе наскоро край Варна. По традиция на форума се събраха близо 300 специалисти от страната и чужбина. При дебатите като основни проблеми на сектора експертите откроиха намаляването на кадрите и недофинансирането на болниците, особено общинските.

Проф.Весела Кристенсен, която от години работи в Норвегия, посочи, че няма здравна система в света, която да е без проблеми и да е изцяло задоволена финансово. Нейната позиция е, че дори в скандинавската страна, където живее, въпреки подкрепата на държава, всяка година болниците приключват на минус с бюджета. Основната причина е, че медицинското обслужване става все по-скъпо, апаратурата и консумативите изискват огромно финансиране и държавите, колкото и богати да са, не смогват да заделят толкова много средства.

В българската доболнична помощ проблемите с годините се задълбочават, но сега по-сериозно е положението с общинските болници, каза зам.-председателят на БЛС проф. Огнян Хаджийски. Неговата позиция е, че въпреки трудностите, фалит на такива лечебници няма да има. Никой административно няма да каже, че ще се закрива болница, това е въпрос на пазарна икономика, на решение на тези, които работят в тези лечебни заведения и на съответните общини, посочи той.

Проф. Хаджийски уточни, че до голяма степен проблемите трябва да се решат на местно ниво, от общините, а не от държавата. Той допълни, че вече има закрити отделения в част от общинските болници, но не по решение на директора или на министерството, а защото остават без персонал. Хората започват да си търсят работа другаде и заминават, обясни зам.-председателят на БЛС. По думите му изчезналите структури са западали постепенно и тъй като не отговарят на стандартите и на определените нива на компетентност, отпадането им става от само себе си.

Основните звена в болниците обаче ще си останат и ще работят, допълни проф. Хаджийски. По думите му това не означава, че лечебниците ще оказват само спешна помощ, а ще лекуват и хора със социално значими заболявания. Проблемът е, че много от пациентите в страната нямат възможности да пътуват до съответния областен център или още по-зле - до съседни градове, обясни проф. Хаджийски.

Недофинансирането на общинското здравеопазване е катастрофално, смята проф. Аспарух Аспарухов, декан на медицинския факултет в Плевен. По думите му, тъй като самите общини са в лошо икономическо състояние, те прехвърлят отговорностите си на държавата. Броят на болниците у нас - над 400, е огромен и не е логично всички да са на нужното високо ниво, с модерна апаратура и висококвалифицирани кадри, посочи проф. Аспарухов. Според него би било по-разумно здравните заведения да се окрупнят и пациентите да бъдат обслужвани в областните центрове, но задължителното условие е да има осигурен превоз от малките населени места.

Всяка година парите за здравеопазване от държавния бюджет се увеличават, а недостигът се задълбочава, посочи проф. Аспарухов. Според него този парадокс няма да се разреши, ако парите продължава да се разпределят между толкова много лечебници. Нужно е да има някаква концентрация, която ще позволи по-добро оборудване и по-високо заплащане за хората, смята проф. Аспарухов.

Според лекарите много трудно ще се реши другият основен проблем на системата - липсата на кадри. Отдавна остана в миналото стандартът на един лекар да има поне три медицински сестри, посочи проф. Хаджийски. По думите му в момента съотношението е едно към 0,9. Освен сестри, трудно се намира и помощен персонал, ситуацията със санитарите също е трагична, допълни проф. Хаджийски. Той посочи, че заради ниското заплащане в болниците работят много пенсионирани сестри, които обаче трудно издържат на натоварването.

Проблем вече не е само липсата на медицински сестри, а и на лекари, допълни проф. Аспарухов. Той отчете, че над 70 на сто от завършващите студенти медици, се насочват към чужбина. На практика нашата държава харчи много пари за обучението на тези млади хора и всъщност захранва здравните системи на по-богатите страни, допълни проф. Аспарухов.

Лекарите са скептични дали може да "внасяме" медицински кадри от чужбина. В туризма това не е проблем, посочи проф. Аспарухов. В системата на здравеопазването обаче първо пристигащите трябва да докажат компетентността си и освен това трябва задължително да знаят български език, иначе няма да могат да общуват с пациентите си.

Източник: БТА