Челопеч - общината с най-висока средна заплата в България. София - чак на 8 място

Коя е общината с най-висока средна заплата в страната? Това е въпрос, на който няма как да намерите моментален отговор. Причината е, че данните за наети и заплати на ниво община у нас не се публикуват, а трябва изрично да се поискат от Националния статистически институт (НСИ), посочва Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) в резюме към изследване на института. То представя чрез интерактивна карта заплатите по общини за 2017 г.

Данните за общинските заплати през 2018 г. все още не са налични, но от данните за страната се знае, че средната заплата през 2018 г. се увеличава с около 10% спрямо 2017 г., посочват още от ИПИ. Това означава, че когато гледате общинските заплати в интерактивната карта, трябва да имате едно наум, че средната заплата в съответната община най-вероятно се повишава – ориентирът е ръст в рамките на около 10%. Темпът на ръст ще е различен за отделните общини, но в общия случай може да се очаква всички да покачват средните нива – сравнението на 2017 г. спрямо 2016 г. потвърждава това, поясняват авторите на изследването от ИПИ.

Подробна справка за всяка една община можете да направите ТУК.

Изненадващо, общините с най-висока средна заплата в България не са големите областни центрове. Лидерите по заплати са сравнително малки общини, в които има много големи работодатели – обикновено в енергетиката или добивната промишленост. Тези големи компании дават високи заплати и в същото време доминират тотално местния пазар на труда, т.е. голяма част от работещите на територията на общината работят именно в тях, посочват от ИПИ. Особено силно изразена е тази тенденция в община Мирково и то така, чее това е единствената община за която няма данни за средна заплата, тъй като данните са конфиденциални, обясняват авторите на изследването.

Най-високата средна заплата в България за 2017 г. е регистрирана в община Челопеч – средно 2178 лв. като приносът е най-вече на опериращата в този район голяма добивна компания. След това са Козлодуй, където заетостта в атомната електроцентрала осигурява показател от 1790 лв. средна заплата за общината. Следват Раднево и Гълъбово, с големите компании в енергетиката и средни заплати от съответно 1 657 лв. и 1 610 лв. Веднага след тях са Пирдоп - с 1 562 лв. средна заплата (отново наличие на голяма добивна компания) и Девня - с 1 442 лв. средна заплата (силно изразен индустриален профил).

Столицата София се нарежда чак на 8-о място през 2017 г. със средна заплата от 1 433 лв. За разлика от много други икономически класации, тук община София няма как да бъде лидер, тъй като икономическият профил на столицата е много разнообразен и макар заплатите да са високи, те не могат да догонят средните нива на заплащане в някои малки общини, където огромната част то наетите са в енергетиката или добивната промишленост, обясняват от ИПИ. Веднага след София в класацията идва Панагюрище (9-о място) със средна заплата от 1 285 лв. през 2017 г. - това също е пример за община с голяма добивна компания, която излиза в челото. Другите примери в топ 20 включват най-вече общини с индустриален профил – обикновено близо до големия град и с развита индустриална зона. Такива са Костинброд, Елин Пелин и Божурище, в близост до София, Суворово, Аксаково и Белослав, до Варна и Марица до Пловдив. Всички тези общини са със средна месечна заплата в рамките на 1 000 – 1 200 лв. за 2017 г.

Общият поглед към общинската карта на заплатите позволява много ясно да се откроят както водещите икономически центрове, така и районите, които изпитват сериозни трудности. Разликите между Северна и Южна България също могат лесно да се видят. На юг се формират центрове с по-високи заплати около София и Пловдив, а на следващо ниво и около Стара Загора и Бургас. Центрове, които са добре свързани и реално могат да си влияят положително. Към тези големи градове прибавяме и добивната промишленост в малките общини в Средногорието.

На север единственият център на високи заплати около голям град е Варна. Според авторите на изследването проблемите на север не са просто наличието на обезлюдяващи се общини в Северозападна България, а липсата на силни икономически центрове, които да си влияят взаимно. Някои от големите градове на север като Плевен, всъщност губят хора и не предлагат високи заплати. 

При по-внимателно вглеждане в картата може да се види, че по-голям клъстер от общини с ниски заплати може да бъде намерен и на юг, особено около Благоевград. Преди година имаше дискусия защо заплатите в област Благоевград са толкова ниски и сравними с тези в област Видин. Общинската карта дава ясен отговор. В община Благоевград заплатите не са чак толкова ниски, но ситуацията в съседните по-малки общини е силно влошена. По-малко от 1/3 от работещите в област Благоевград работят в областния център. Всички останали са в съседни общини, където заплатите са сред най-ниските в страната.