Велика събота е – последният ден от Страстната седмица

Църквата прославя Велика събота като „най-благословения ден”,  защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Велика събота е последният ден от Страстната седмица преди Великден. На този ден Господ Исус Христос е оплакан от майка му Света Богородица и жените около нея и е погребан от Йосиф и Никодим.

Велика събота е денят, когато Спасителят слиза в Царството на тъмнината - ада. След своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството - правото на човека на свободен избор - да бъде добър или лош и след смъртта си да постигне рая или ада.

На този ден се меси и пече обредният великденски хляб. Това е денят, когато могат да се боядисат Великденските яйца.

На Велика събота започва празничната подредбата на храма. Бели завеси и драперии заменят траурните, различно е и облеклото на йереите, които сменят своите тъмни одежди с тържествени. Така символно църквата показва триумфа на Христос над тъмните сили и грехопадението.  Вечерта преди Възкресение храмът символизира гроба, в които било положено тялото на Спасителя.

Вратите са затворени, а подготовката за възкресното богослужение започва отвън, където йерейте изпълняват последните молитви. На Велика събота в полунощ в църквите се отслужва тържествено богослужение. Водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа "Христос возкресе" и богомолците трикратно му отговарят "Во истину возкресе". По традиция след възвестяването на Христовото възкресение се разменят червени яйца.