Интригата за първото място на изборите остава отворена

Десетина дни преди изборния ден на 26 март отговорът на въпроса за победителя на предстоящия парламентарен вот остава открит. Силите на двамата претенденти – БСП и ГЕРБ са толкова изравнени, че е вероятно развръзката да дойде в последния момент, а е възможно и да се стигне до ситуация, при която да се изчака окончателното преброяване на гласовете и официалното обявяване на резултата от ЦИК. Това сочат данните от актуално социологическо проучване на АФИС*.

Неясна остава и картината около очаквания брой партии и коалиции, които ще прескочат 4-процентовата бариера и ще получат представителство в бъдещия парламент: сигурни са пет формации, но други две все още не са се разделили със своите шансове за успех, показват данните. Според социолозите не следва да се пренебрегва и сравнително високият дял на колебаещи се избиратели, при това в такава непосредствена близост до изборния ден, отчитат от социологическата агенция.

Ако изборите бяха днес, за БСП биха гласували 31,5%, за ГЕРБ - 31,2%, а, Обединени патриоти – 9,9%, ДПС – 8,5%, ВОЛЯ – 5,3%, коалицията "Реформаторски блок-Глас народен" - 4,4 на сто, а "АБВ-Движение 21" - 4,1 на сто, сочат данни от проучването на АФИС за електоралния потенциал на политическите формации. 

Очертава се съществено по-висока избирателна активност в сравнение с предишните парламентарни избори през 2014 г. И малко по-висока дори в сравнение със скорошните президентски избори в края на миналата година. Повече от половината от правоимащите избиратели (51%) са твърдо решени да отидат до урните на 26 март, а още една пета е много вероятно да се включат във вота. Така очаквана активност (70%, а може би и повече) на практика представлява между 54 и 57 процента спрямо избирателния списък, посочват от АФИС.

Най-голям интерес към този момент представлява групата на колебаещите се избиратели, които ще вземат решение за кого да гласуват или дали да гласуват изобщо в последния момент. Данните свидетелстват, че близо половината от представителите на тази група „хитруват“ в анкетна ситуация и по-скоро не биха гласували. Останалите около 15% от всички избиратели обаче са необичайно висок и твърде съществен дял, за да бъдат пренебрегвани в анализа, коментират социолозите.

В какви посоки се колебаят левите избиратели? Основно между БСП и АБВ и Движение 21, като мнозина се оглеждат и в страни от двете възможности, но те е по-вероятно изобщода не участват във вота.

За разлика от левите десните избиратели се колебаят предимно в полза на ГЕРБ, макар че видимо симпатиите им не са на страната на Бойко Борисов. Все пак опасността гласът им да отиде на вятъра, подаден за формации, които нямат практически шансове за успех, може да ги мотивира в последния момент да пуснат някой друг глас „с отвращение“ за ГЕРБ в ситуация, при която изборите може да бъдат спечелени от техния изконен враг – БСП. И това обаче е слабо вероятно. По-скоро десният вот ще разпръсне между множеството субекти, част от които ще останат със сигурност извън следващия парламент, допълват от АФИС.

Повече подробности можете да намерите ТУК.

*Проучването е проведено от 12 март до 16 март 2017 г. с обхват 1010 анкетирани лица в столицата, областните центрове, другите градове и селата. Данните са представителни за нагласите на пълнолетните български граждани с избирателни права. Изследването е извършено със собствени средства в рамките на изследователската програма на Агенция АФИС. Коментарът на данните няма характер на прогноза, която агенцията ще направи въз основа на още едно проучване, проведено в по-голяма близост до очакваното събитие.