"Алфа рисърч": ГЕРБ-СДС първи на парламентарния вот. Голямата битка е за второто място

Алфа рисърч: ГЕРБ-СДС първи на парламентарния вот. Голямата битка е за второто място

На прага на изборите 2 в 1 тази неделя няма особени размествания в електоралните нагласи за парламентарния вот. ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място с подкрепа от 24.1 на сто от твърдо решилите да гласуват като увеличават дистанцията пред преките си опоненти. Това показват данни от изследване на "Алфа рисърч", проведено в периода 7 - 9 ноември сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна и реализирано със собствени средства.

Бившите управляващи успяват да възвърнат част от оттеглилите се от тях през юли избиратели в столицата и големите градове. Преднината им се допълва и от динамичния обмен на симпатизанти между протестните формации, който не позволява на нито една от тях да се открои като безапелационен носител на промяната, коментират "Алфа рисърч". Най-драстичен спад се регистрира при първата политическа сила от извънредните парламентарни избори това лято - "Има такъв народ". От 24-те процента, с които излезе начело във вота от юли тази година, сега подкрепата за нея се свива до около 10%.

Най-оспорвана остава втората позиция. В пряка конкуренция за нея и с променлив успех в периода на кампанията са "Продължаваме промяната" /ПП/ и БСП. Седмица преди вота подкрепата за формацията около бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16.5 на сто и надделява леко над тази за социалистите - 16%. Изходът от тази битка ще се реши не само от възможността на двете партии да мобилизират симпатизантите си, но и от ситуативни фактори, смятат анализаторите. Според тях влошаване на covid-ситуацията и машинното гласуване крият рискове за БСП, но не са сериозно предизвикателство за привържениците на "Продължаваме промяната". Неясният идеологически профил, казусът с двойното гражданство на Петков и по-слабата мобилизация могат да имат негативен ефект върху "Продължаваме промяната", отбелязват социолозите. 

"Демократична България", "Има такъв народ" и ДПС са другите три партии със сигурно присъствие в следващото Народно събрание. Техните резултати са силно сближени и е възможно разместване на позиции помежду им в оставащите дни. 

Обявяването на проекта "Продължаваме промяната" нанесе електорални щети на всички протестни партии, отбелязват анализаторите. След първоначалния отлив на симпатизанти, "Демократична България" успява да възстанови част от тази загуба и на финала на кампанията заема четвърто място с 10.2 на сто от твърдо решилите да гласуват. Победителят от изборите през юли "Има такъв народ" търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и приключва настоящата кампания с 9.9% подкрепа. 

ДПС, въпреки активната кампания и кандидатурата на лидера си за президент, не постига обичайното високо равнище на мобилизация на избирателите си - към момента тя е около 65 на сто при обичайно равнище над 85 на сто в предишни избори, отбелязват анализаторите и посочват, че това носи 9.8 на сто за Движението, което не му позволява да подобри съществено позициите си от юлския вот. 

Две други формации са близо до 4-процентната бариера и запазват шанс за присъствие в парламента. "Възраждане" с 3.8 на сто частично консолидира фрагментиралия се при последните два избора радикален националистически вот. Обменът на симпатизанти между протестните партии засяга и "Изправи се БГ! Ние идваме!". Коалицията около Мая Манолова, която също търпи загуби от "Продължаваме промяната", увеличава леко подкрепата си и с 3.6 на сто също остава близо до изборния праг.

Последните дни преди вота ще бъдат период на битка за перифериите, която трудно може да промени цялостната картина, но ще е решаваща за второто място и за преминаване на бариерата, посочват от "Алфа рисърч". При наблюдаваната динамика се очертава отново фрагментиран парламент и трудно сформиране на мнозинство. 

[[{"fid":"383469","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":768,"width":1364,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

Електорални нагласи за президентския вот

Относително по-ясна е ситуацията около президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с най-голям аванс - 46.4%, но и с повече трудности в сравнение с месец по-рано, отбелязват социолозите. От една страна, предизвикателство пред него е охладеният ентусиазъм към този вот, който трудно ще надскочи нужната активност от 50 на сто за приключване на изборите в един тур. От друга страна, нарастващото в последните седмици разочарование от действията на служебното правителство, особено по здравната криза, инфлацията, цените на електроенергията, разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силни поддръжници на Радев са привържениците на БСП и "Продължаваме промяната". Сред по-широката периферия, която ще е много важна за втория тур обаче е налице известно пропукване, коментират анализаторите. 

При втори тур балотажът ще е между Румен Радев и Анастас Герджиков. Професор Герджиков влиза в последната седмица от кампанията с подкрепа от 28.3 на сто, която идва основно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободните професии и академичните кръгове.
Мустафа Карадайъ (8.8 на сто) и Лозан Панов (6.9 на сто) са другите две кандидатури с по-значим дял привърженици. Те обаче, както и Костадин Костадинов (3.2 процента) страдат от ефекта на повишения интерес към парламентарната за сметка на президентската надпревара и към момента имат по-ниска подкрепа от застаналите зад тях формации, посочват от "Алфа рисърч". 

Тези тенденции поставят изхода от балотажа в зависимост не само от резултата на първия тур, но също от позициите на политическите партии и възможността на двамата водещи кандидати да мобилизират избиратели извън кръга на твърдите си симпатизанти. 

[[{"fid":"383467","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":768,"width":1363,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Избирателна активност

Пет дни преди изборния ден, готовност за участие във вота заявяват 47 - 48 на сто от хората с право на глас, други - около една четвърт, се колебаят дали да отидат до урните. Взаимното влияние и припокриване между президентската и парламентарна кампании в комбинация със съпътстващите я скандали, здравната и социално-икономическа кризи връщат интереса на избирателите към битката за парламент. В началото на кампанията, както обичайно, мажоритарният президентски вот фокусираше по-силно внимание от партийната надпревара. Три седмици по-късно обаче решилите да подкрепят партийна листа надвишават с около два пункта участниците в президентските избори. 

От "Алфа рисърч" посочват основните тенденции, които регистрира проучването - повишена мобилизация за парламентарния вот, който седмица преди изборния ден привлича по-висок интерес от президентската надпревара, консолидиране на партийните ядра в периода на кампанията и битка за електорални периферии в последната седмица преди вота, значима дистанция между основните претенденти за държавен глава, но недостатъчна мобилизация за изход от президентските избори в един тур. Нагласите на избирателите дават цялостна яснота за общата картина, но неизвестните са повече от категорично известните, отбелязват още анализаторите. 

[[{"fid":"383465","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":768,"width":1363,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

* Методология: Настоящото изследване е проведено в периода 7 - 9 ноември 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Поредна нощ на протести в Украйна: Демонстрантите обвиниха Зеленски в авторитаризъм
Визита в Шотландия: Тръмп предупреди Европа да спре „ужасното нашествие“ от мигранти
Пеевски: КПК трябва да бъде закрита, за да престанат фалшивите драматургии, че била бухалка
На днешната дата 26 юли. Имен ден празнуват Параскева, Парашкева
Сръбските власти затвориха ресторант на световния режисьор Емир Кустурица в eтноселото Дървенград
Нова епизод: Черният леопард забелязан до шуменския кв. „Мътница“, местните жители са предупредени
Европейски рекорд за всички времена: Турция измери 50,5 градуса по Целзий
CNN: Сблъсъкът на астероида „Убиец на градове“ с Луната е опасен за сателитите и астронавтите