"Алфа рисърч": ГЕРБ-СДС първи на парламентарния вот. Голямата битка е за второто място

На прага на изборите 2 в 1 тази неделя няма особени размествания в електоралните нагласи за парламентарния вот. ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място с подкрепа от 24.1 на сто от твърдо решилите да гласуват като увеличават дистанцията пред преките си опоненти. Това показват данни от изследване на "Алфа рисърч", проведено в периода 7 - 9 ноември сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна и реализирано със собствени средства.

Бившите управляващи успяват да възвърнат част от оттеглилите се от тях през юли избиратели в столицата и големите градове. Преднината им се допълва и от динамичния обмен на симпатизанти между протестните формации, който не позволява на нито една от тях да се открои като безапелационен носител на промяната, коментират "Алфа рисърч". Най-драстичен спад се регистрира при първата политическа сила от извънредните парламентарни избори това лято - "Има такъв народ". От 24-те процента, с които излезе начело във вота от юли тази година, сега подкрепата за нея се свива до около 10%.

Най-оспорвана остава втората позиция. В пряка конкуренция за нея и с променлив успех в периода на кампанията са "Продължаваме промяната" /ПП/ и БСП. Седмица преди вота подкрепата за формацията около бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16.5 на сто и надделява леко над тази за социалистите - 16%. Изходът от тази битка ще се реши не само от възможността на двете партии да мобилизират симпатизантите си, но и от ситуативни фактори, смятат анализаторите. Според тях влошаване на covid-ситуацията и машинното гласуване крият рискове за БСП, но не са сериозно предизвикателство за привържениците на "Продължаваме промяната". Неясният идеологически профил, казусът с двойното гражданство на Петков и по-слабата мобилизация могат да имат негативен ефект върху "Продължаваме промяната", отбелязват социолозите. 

"Демократична България", "Има такъв народ" и ДПС са другите три партии със сигурно присъствие в следващото Народно събрание. Техните резултати са силно сближени и е възможно разместване на позиции помежду им в оставащите дни. 

Обявяването на проекта "Продължаваме промяната" нанесе електорални щети на всички протестни партии, отбелязват анализаторите. След първоначалния отлив на симпатизанти, "Демократична България" успява да възстанови част от тази загуба и на финала на кампанията заема четвърто място с 10.2 на сто от твърдо решилите да гласуват. Победителят от изборите през юли "Има такъв народ" търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и приключва настоящата кампания с 9.9% подкрепа. 

ДПС, въпреки активната кампания и кандидатурата на лидера си за президент, не постига обичайното високо равнище на мобилизация на избирателите си - към момента тя е около 65 на сто при обичайно равнище над 85 на сто в предишни избори, отбелязват анализаторите и посочват, че това носи 9.8 на сто за Движението, което не му позволява да подобри съществено позициите си от юлския вот. 

Две други формации са близо до 4-процентната бариера и запазват шанс за присъствие в парламента. "Възраждане" с 3.8 на сто частично консолидира фрагментиралия се при последните два избора радикален националистически вот. Обменът на симпатизанти между протестните партии засяга и "Изправи се БГ! Ние идваме!". Коалицията около Мая Манолова, която също търпи загуби от "Продължаваме промяната", увеличава леко подкрепата си и с 3.6 на сто също остава близо до изборния праг.

Последните дни преди вота ще бъдат период на битка за перифериите, която трудно може да промени цялостната картина, но ще е решаваща за второто място и за преминаване на бариерата, посочват от "Алфа рисърч". При наблюдаваната динамика се очертава отново фрагментиран парламент и трудно сформиране на мнозинство. 

[[{"fid":"383469","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":768,"width":1364,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

Електорални нагласи за президентския вот

Относително по-ясна е ситуацията около президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с най-голям аванс - 46.4%, но и с повече трудности в сравнение с месец по-рано, отбелязват социолозите. От една страна, предизвикателство пред него е охладеният ентусиазъм към този вот, който трудно ще надскочи нужната активност от 50 на сто за приключване на изборите в един тур. От друга страна, нарастващото в последните седмици разочарование от действията на служебното правителство, особено по здравната криза, инфлацията, цените на електроенергията, разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силни поддръжници на Радев са привържениците на БСП и "Продължаваме промяната". Сред по-широката периферия, която ще е много важна за втория тур обаче е налице известно пропукване, коментират анализаторите. 

При втори тур балотажът ще е между Румен Радев и Анастас Герджиков. Професор Герджиков влиза в последната седмица от кампанията с подкрепа от 28.3 на сто, която идва основно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободните професии и академичните кръгове.
Мустафа Карадайъ (8.8 на сто) и Лозан Панов (6.9 на сто) са другите две кандидатури с по-значим дял привърженици. Те обаче, както и Костадин Костадинов (3.2 процента) страдат от ефекта на повишения интерес към парламентарната за сметка на президентската надпревара и към момента имат по-ниска подкрепа от застаналите зад тях формации, посочват от "Алфа рисърч". 

Тези тенденции поставят изхода от балотажа в зависимост не само от резултата на първия тур, но също от позициите на политическите партии и възможността на двамата водещи кандидати да мобилизират избиратели извън кръга на твърдите си симпатизанти. 

[[{"fid":"383467","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":768,"width":1363,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Избирателна активност

Пет дни преди изборния ден, готовност за участие във вота заявяват 47 - 48 на сто от хората с право на глас, други - около една четвърт, се колебаят дали да отидат до урните. Взаимното влияние и припокриване между президентската и парламентарна кампании в комбинация със съпътстващите я скандали, здравната и социално-икономическа кризи връщат интереса на избирателите към битката за парламент. В началото на кампанията, както обичайно, мажоритарният президентски вот фокусираше по-силно внимание от партийната надпревара. Три седмици по-късно обаче решилите да подкрепят партийна листа надвишават с около два пункта участниците в президентските избори. 

От "Алфа рисърч" посочват основните тенденции, които регистрира проучването - повишена мобилизация за парламентарния вот, който седмица преди изборния ден привлича по-висок интерес от президентската надпревара, консолидиране на партийните ядра в периода на кампанията и битка за електорални периферии в последната седмица преди вота, значима дистанция между основните претенденти за държавен глава, но недостатъчна мобилизация за изход от президентските избори в един тур. Нагласите на избирателите дават цялостна яснота за общата картина, но неизвестните са повече от категорично известните, отбелязват още анализаторите. 

[[{"fid":"383465","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":768,"width":1363,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

* Методология: Настоящото изследване е проведено в периода 7 - 9 ноември 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.