Извънреден труд до 300 часа годишно, но само при сключен колективен договор

Извънредният труд да се увелиличи от 150 на 300 часа в годината, но само при постигнато колективното трудово договаряне, решиха депутатите, приемайки на първо четене промените в Кодекса на труда по предложение на Министерския съвет. "За" тях гласуваха 104 депутати, 8 се обявиха "против", а 33-ма "се въздържаха". 

Запазват се сегашните ограничения за продължителността на извънредния труд в рамките на месец, седмица и два последователни работни дни.

В предложенията се предлага периодът на сумираното изчисляване на работното време да е от 1 до 4 месеца, а не до 6 месеца, както е в момента. В мотивите се казва, че така ще се гарантира равномерен трудов процес и по-лесна отчетност. Същевременно се дава възможност с колективно трудово договаряне на ниво отрасъл или бранш да се удължи периодът на сумираното изчисляване за определени дейности до 12 месеца. Предвижда се Министреския съвет да издаде наредба за условията и реда, по които се установява сумираното изчисляване на работно време. 

С промените се предлага и повишаване на административната санкция за системни нарушения, свързани с използването на недеклариран труд и за неплащане в срок на дължимите от работодателя трудови възнаграждения или обезщетения.

Въвежда се и дефииниране на "системни нарушения на трудовата дисциплина"- три или повече нарушения за период от една година.

За осигуряване на превенцията и гарантиране на спазването на трудовото законодателство в това отношение е необходимо размерът на административната санкцията да е възпиращ, поради което се предлага работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв. Предвижда се и възможност при установено нарушение на трудовото законодателство да се сключва споразумение за намаляване на санкцията, като се поставя ограничението, че нейният размер не може да бъде по-малък от 70% от минималната санкция за съответното нарушение. При повторни и системни нарушения се изключва възможността от подобни споразумения.

Служителите ще могат да ползват платен годишен отпуск след 4 месеца трудов стаж вместо както е в момента след 8 месеца. Ако той е придобит през първата година на работа на служителя, той има право да го ползва за същата година в пълен размер. Когато обаче част от него е придобита в две години, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година. За втората година вече придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. Като трудов стаж ще се зачита и работата на българите в международни организации, като ООН, НАТО, Международния валутен фонд. 

Законопроектът ограничава възможността за сключване на втори трудов договор с основния работодател за работа през определени дни от месеца (чл.114 КТ). Поставя се изрично условие този договор да е за извършване на работа, която не е в кръга на трудовите задължения по основната работа и извън установеното за него работно време. 

Освен това, трудовите договори на учителите няма да бъдат прекратявани едностранно от работодателя до момента, в който не придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия. В момента работодателят може да ги пенсионира при придобиване на право на ранна пенсия. 

С промяна в друга разпоредба се предвижда тютюнопроизводителите също да могат да наемат работници с еднодневни договори за краткотрайна селскостопанска работа по време на прибирането и обработката на реколтата.

"Целта на промените в Кодекса на труда е да подобри трудовото законодателство съгласно действащата социално-икономическа обстановка. Трудовите отношения по отношение на новите форми на заетост и синхронизиране на законодателството с международни стандарти и норми", каза по време на дебата в зала народният представител от ПГ на ГЕРБ и заместник-председател на Социална комисия Светлана Ангелова. 

"Значителна част от промените са подкрепени от социалните партньори, но от изразените становища на национално представителните организациите на работодателите и синдикатите става ясно, че теми като предложения механизъм за сумирано изчисляване на работното време, възможността за увеличение на извънредния труд до 300 часа годишно и възможността за разпространение на колективния трудов договор или отделни негови клаузи, са спорни и дискусионни. Не може да се получи пълен синхрон и единно мнение по тези ключови теми, но трябва да има развитие по тези теми", допълни още Ангелова. Тя заяви, че ГЕРБ са готови да прецизират някои разпоредби между първо и второ гласуване.

"Българските работници ще бъдат поставени в условията на това да работят в режим на сумирано изчисляване на работното време 12 месеца. Това е връщане назад в онези черни години, в които хората работеха изнурително и техният труд не се оценяваше. Неслучайна е Конвенцията на Международната организация на труда, която казва, че нормалната продължителност на работната седмица трябва да е не повече от 48 часа. Няма как да приемем сумираното изчисление на работното време да бъде 12 месеца, да бъде повече от 56 часа работната седмица. Това са недопустими неща за една членка на Европейския съюз", каза народният представител от ПГ на „БСП за България“ Надя Клисурска в пленарната зала.

"С това изменение на Кодекса на труда се увеличава референтният период на извънредния труд – от 150 на 300 часа. Нормално ли е това предоставяне на възможността на работодателите да въвеждат много по-завишен референтен период на извънреден труд, при положение че говорим за защита на българските работници? Вслушайте се в разума и разберете – това е въпрос, който засяга всяко българско семейство и ние трябва да бъдем отговорни към всички тях", призова Клисурска.