Държавата ще компенсира бизнеса с над 1,5 млрд. лв. заради високите цени на тока

Ресурсът за подпомагане в енергийния сектор по различни пера вероятно ще надхвърли 1.5 млрд. лв. С над 900 млн. лв. ще се компенсира бизнеса за 4 месеца заради високите цени на тока. Разработена е схема за мрежовите оператори по прогнозите на КЕВР, като по текущи оценки тази мярка ще е за близо 350 милиона лева. Това съобщи на брифинг министърът на енергетиката Александър Николов. Той уточни, че всички предложения подлежат на обсъждане в Министерския съвет, както и на допълнителни дискусии по темата.  

"Мерките ще са валидни за 4 месеца. Целта е да обхванем най-тежкия период, който предстои с най-голяма консумация на електроенергия. Ще включим и потребителите на природен газ. Искаме да отразим максимално пазарната динамика и най-ефективно да подпомогнем консуматорите. Схемите ще продължат да се развиват, за да можем да посрещнем тази ценова криза. Компенсациите от декември нататък ще се изчисляват спрямо реалната цена на борсата от "Ден напред" за месец юли, което е 185.59 лв. на мегаватчас. Това е базата, от която се тръгва. Всички под тази сума няма да получат компенсации. Размерът на компенсацията е 75% от разликата между базовата цена и реалната средномесечна борсова цена, но не повече от 30% от реалната цена. Очакваме съдействие от бизнеса относно начина на консумация и разумен преглед от тях на цените. Очакваният размер на компенсацията по тази мярка ще надхвърли 900 млн. лв. за 4-те месеца", каза Николов. 

Той посочи, че в цяла Европа има криза с цените на електроенергия. "343 евро е в момента цената в България. България ще става все по-устойчив член на енергийния пазар. Това означава, че не можем да поддържаме лесно по-ниски цени. Основен и най-обсъждан към момента е въпросът за цените на въглеродните емисии. За 12 месеца имаме повишение от около 4 пъти. Това се отразява директно и доста зле", добави Николов.

На 12-месечна база цените на въглищата, природния газ също и петрола са чувствително увеличени, стана ясно от показаните данни. Производството на електроенергия у нас бележи ръст около 15%, а реалната консумация нараства с около 4%, които са стабилни показатели, съобщи министърът. Поради повишаване на капацитетите за износ, повишаването на износа на електрическа енергия е над 100%, което води до относително сравними цени. 

Разработена е схема за мрежовите оператори по прогнозите на КЕВР. Близо 350 милиона лева ще е тази мярка по текущи оценки. По този начин се намалява потенциала на бъдеща тежест на цената на тока както за битови потребители, така и за бизнеса. 

В предложенията ще бъдат включени и потребителите на природен газ на регулирания пазар. "Ще предложим фиксирана схема на мегават час за разходите за ресурс. Това ще доведе до смекчаване на натиска за потенциално повишаване на цените на топлоенергия към крайните потребители. За това са предвидени около 200 млн.лв.", съобщи Александър Николов.

Общият ресурс за компенсации вероятно ще надхвърли 1,5 милиарда лева, изчисли енергийният министър. 

Целта е до 31 декември битовите потребители и бизнесът да има предвидимост за разходите за електроенергия. С всички замесени контрагенти обсъждаме средносрочни и дългосрочни мерки, които да доведат до значително по-висока степен на прозрачност и предвидимост както за производителите, така и за потребителите. Немислимо е системният регулатор, както и ЕРП-тата да търгуват и закупуват технологичните си разходи ден напред. Ще бъдат предприети инициативи, така че тези разходи да са съобразени с КЕВР и да има дългосрочни договори, които ще се случват прозрачно", добави Николов. Той беше категоричен, че тези технологични разходи няма да бъдат под шапката на търговски дружества.

Енергийният министър коментира и проблема с дълговете на "Топлофикация София", като заяви, че от министерството са провели срещи с представители на Столична община. "Проведохме срещи за бързи адекватни мерки относно всички възможни варианти за намаляване на натиска за повишаване на цената на топлоенергията от "Топлофикация София". Над 70% от текущите разходи са за природен газ, като дружеството не разполага с достатъчно мощности за производство на енергия, които да компенсират тези разходи", обясни Николов.

Той съобщи още, че значително под максималния размер са доставките от "Булгаргаз", което с оглед на текущите цени, е "меко казано притеснително". Има нещо, което както ръководството на БЕХ, така и екипите на министерството забелязват и то е доста обезпокоително, смята Николов.

"Основен платец и основен длъжник на "Булгаргаз" е "Топлофикация София", но втори поред като длъжник е ТЕЦ - Варна, който текущо дължи над 36 милиона лева. По същия начин, както управлението на потенциалните доставки на природен газ, така и управлението на вземанията в дружеството, са доста притеснителни. Относно как тези вземания ще се управляват, единственото нещо което е комуникирано към нас от БЕХ е, че са спрени текущите доставки към ТЕЦ - Варна", обясни министърът.

В България от догодина ще има завод за производство на соларни панели, съобщи Николов. Инвестицията ще надхвърли 150 млн. евро. Целта е от догодина у нас да се произвеждат панели с капацитет от минимум 1 гигават, като това по възможност ще бъде бързо разширено, посочи той. Проучват се и допълнителни възможности за изграждане на завод за батерии и "умни мощности", допълни министърът.