Едни от най-тежките преговори за бъдещето на ЕС ще са в България

В рамките на българското председателство ще се състоят едни от най-тежките преговори за бъдещето на ЕС, смятат български евродепутати.

На среща с представители на медиите от Северна България в Страсбург, български евродепутати от различните групи в Европейския парламент коментираха важни аспекти, свързани с финансирането, охраната на границите, разширяването на Евросъюза и различните стандарти в отделните страни членки.

Срещата между евродепутати и журналисти се състоя по инициатива на Информационното бюро на Европейския парламент в София в рамките на последната за годината парламентарна асамблея в Страсбург.

След дебатите за включването в шенгенското пространство на България, Румъния и Хърватия и връчването на наградата за свобода на словото на името на Андрей Сахаров евродепутатите коментираха и важни за развитието на ЕС теми, свързани с българското председателство.

Според Георги Пирински за следващия програмен период се предвиждат съществени промени в селскостопанската и общата кохезионна политика, свързани с намаляване на общия им размер и процентен дял. Той посочи компенсационните механизми, предвиждани от комисията - за по-добро насочване на средствата към страните, където има по-ниски доходи и по-големи нужди. Развива се и тезата, че европейският бюджет трябва да се финансира с така наречената добавена стойност на европейско равнище, посочи той.   

Пирински отбеляза, че според групата на социалистите и демократите в ЕП, за да се компенсира дефицитът, който се появява от излизането на  Обединеното кралство от ЕС, трябва да се засилят така наречените собствени ресурси, предаде БТА. Това са различни отчисления от обороти и от данъци, които директно постъпват в бюджета, без да минават през националните бюджети на страните членки. Според него това е съществен момент, тъй като сега над 70 процента от общия европейски бюджет се финансира от отделните национални бюджети.

Евродепутатът отбеляза, че собствените ресурси могат да се обезпечат чрез данък върху финансовите и банкови транзакции - теза, срещу която е заставала Великобритания. Обосновката е, че този огромен финансов сектор трябва да бъде облаган заради големите обороти, които реализира. Другата идея е за един общ данък върху корпоративните доходи. Тук се има предвид облагането на големите транснационални фирми, които реализират милиарди евро под формата на обороти и печалби в ЕС.

Пирински цитира данни от анализ, който показва, че е налице цяла индустрия, която е "изградила данъчна архитектура и благоустройство" чрез различни механизми за избягване на облагането, включително и чрез офшорните фирми, обслужвани от висококомпетентни консултантско-адвокатски комплекси.

Според евродепутата Андрей Новаков от ЕНП - член на комисията по бюджетен контрол към Европейския парламент, за следващата година плащанията към България в левове ще бъдат около двеста милиарда и четири милиона, а вноската от българска страна към европейския бюджет ще бъде около милиард и сто милиона лева. Новаков  прогнозира, че в периода на българското председателство ще бъдат най-тежките преговори, свързани с Брекзит и със следващата финансова рамка на ЕС, която ще бъде предложена през май 2018 година, а десет дни по-късно ще станат ясни параметрите на кохезионната политика. Той подчерта, че политиката на сближаване трябва да включва общи пари за земеделие, за транспорт и за градско развитие.

"Проблемът е, че не всички страни членки са приятелски настроени към тази политика", каза Новаков. Според него след Брекзит ще липсват около сто милиарда евро за следващата финансова рамка за политиките на ЕС. Тази дупка може да бъде компенсирана с вноската на Великобритания, която засега ще бъде около 60 милиарда евро, но ако в хода на преговорите се договорят около 80 милиарда, това ще покрие липсите, смята евродепутатът.

Новаков смята, че по програмата "Свързана Европа" е важно да бъдат отделени средства за обезлюдените райони. "Ако един европейски транспортен коридор свършва с двулентов път, то цялата инвестиция се обезмисля", посочи Новаков.

Евродепутатът Емил Радев коментира, че дебатът за външните граници е бил една от най-важните теми в декемврийската сесия на Европарламента в Страсбург. "Всички трябва да си дават ясна сметка, че България е от страните, която охранява най-важната европейска граница - именно българо-турската", каза той. Според него охраната на външната европейска граница е приоритет номер едно. Той отбеляза, че в "преговорите за Сирия на масата сядат Русия, САЩ, Турция, Иран, Саудитска Арабия, но не и ЕС. Това ще бъде така, докато нямаме обща европейска армия", каза Радев. Той цитира статистически данни, според които в близко бъдеще Африка  ще генерира голям брой икономически мигранти.

"В собствените си държави тези хора са с доходи между пет и десет долара месечно. Важно е в тези държави хората да имат прехрана, за да не се насочват към Европа, защото и прирастът им е огромен", каза Радев.

Според цитираните данни в Етиопия от началото на 90-те години на миналия век до момента населението от 50 милиона души се е увеличило на 100 милиона. В Мадагаскар - от 12 милиона души, прирастът е достигнал до 20 милиона население." Може да са бедни, но тези хора имат мобилни телефони и достъп до интернет. Те виждат европейския стандарт и тръгват към него", посочи Радев и допълни, че е важно усилията на европейската общност за подобряване на живота в тези страни да бъде видим. Той подчерта, че бедните и необразовани хора са податливи на радикализация, затова според него гетата не бива да се разрастват, а да се инвестира в образование за децата, които живеят там.

Евродепутатите Андрей Ковачев, Асим Адемов, Петър Курумбашев и Ангел Джамбазки коментираха ролята на българското председателство в приобщаването на Западните Балкани към ЕС.

Според Курумбашев Черна Гора и Албания са най-напреднали в преговорния процес. Евродепутатите прогнозираха, че  разширяването на Евросъюза няма да се осъществи преди 2025 година.

Една от най-важните каузи за българските  представители в ЕП, независимо в коя група са, е да бъдат защитени българските потребители и да не се прилага двоен стандарт, коментира Момчил Неков, който представи резултатите от гласуването на евродепутатите в Страсбург срещу използването на глифозат и фосфати при съхранението на храните. Групата от български журналисти разговаря с еврокомисаря по цифровизацията на ЕС  Мария Габриел. Тя посочи, че по нейна инициатива е сформирана работна група за борба с фалшивите новини. В нея участват  широк спектър от специалисти и съставът й в най-скоро време ще бъде оповестен. Целта е да се дефинира понятието фалшива новина, да се изведат източниците, които създават и мултиплицират фалшивите новини и начините тези практики да бъдат ограничени.