Теодор Георгиев, Нестле България: Гората не расте за ден, но живее за поколения

За устойчивите политики на Нестле, за съчетанието на цифри със сърце, за залесяването като постоянна грижа и още много интересни теми с дългосрочен хоризонт – разговаряме с Теодор Георгиев, ръководител „Право и съответствие“ в „Нестле България“ и ръководител „Устойчивост“ за „Нестле Югоизточна Европа“.

Г-н Георгиев, тази година инициативата „Залесяваме активно“ помага за възстановяване на пострадалите от тежките пожари през 2024-та година терени в Стара Загора. Как върви процесът по залесяването, по какво си приличат грижите и има ли разлика спрямо предишните две акции в Стамболово и Твърдица?

Щастлив съм да споделя, че точно днес приключва първият много важен етап – подготовката на почвата. Вече са обработени 65 декара канелени горски почви в местността „Седми километър“. Доскоро там имаше само следи от изгорели дървета, но от утре започва втория етап от процеса – същинското засаждането на близо 13 000 фиданки атласки кедър. Заедно с лесовъдите избрахме именно този вид, защото е устойчив на високи температури и сухи периоди, които са вече все по- често срещани у нас, и в същото време този вид е устойчив на вредители – не се напада от борова процесионка – вредителят, който за съжаление унищожава все повече гори в България.

Питате ме по какво си приличат и по какво се различават нашите Нестле акции, които провеждаме вече 3 години и продължаваме занапред. Приличат си по устойчивия модел, по който извършваме залесяването навсякъде – може би най-важната част от условията на нашия национален конкурс е общините да представят ясен 3-годишен залесителен план, който включва предварителна и последваща грижа за фиданките, съобразена с конкретните климатични условия и спецификата на терена. А разликите идват от нашето разбиране, че всяка гора е уникална, подобно на на хората – всяка има свой характер, свое излъчване и свой собствен живот.

Засаждането на 13 000 фиданки атласки кедър е впечатляващо, но как ще гарантирате, че след време там наистина ще има гора, а не просто отчетен проект?

Отговорът има две страни – практическа и морална. Вече споменах за практическата, която е и по-лесната – проектът предвижда тригодишно възстановяване на терена, включващо засаждане, поддръжка, поливане и попълване на фиданките, за да се осигури поне 70% прихващане. Всичко това се прави с фиданки от сертифицирани разсадници и под надзора на специалисти от Лесотехническия университет и Изпълнителната агенция по горите. Моралната страна обаче е по-важната – ние не търсим терен, търсим партньор. Гора не се отглежда само с лопати и маркучи, а с ангажираност и упоритост. Затова в конкурса ни „Залесяваме Активно“ внимаваме не само в техническите детайли, но и в човешкия фактор – дали общината и хората зад проекта искат реално, от сърце това да се случи. Там, където има воля и сърце, гората винаги пораства здрава и бъдещето е устойчиво и „…пролетта старостта изпраща и под студът, и под снегьт живот се захваща“ (Л. Каравелов).

Вие сте юрист – професия на точността и логиката, но тук говорите с емоция. Как съжителстват правото и чувството в работата Ви?

Правото е инструментът, с който обществото пази своята справедливост. Но без човечност и емпатия то би било просто сбор от правила. При устойчивостта е същото – регулациите ни показват рамката, но само човешкото отношение ѝ вдъхва живот. Вярвам, че истинската устойчивост започва с доверието. Ето защо винаги настоявам да се срещам лично с нашите партньори – не само с кмета или администрацията, но и с хората, които реално засаждат дръвчетата. Заедно правим обход на терена преди първата фиданка, и след това отново, когато всичко вече зеленее. За мен това е най-истинската форма на проверка – не само на документите, а в очите на хората. Там виждаш дали инициативата е станала част от тях.

Разбрах, че не само горите са ви на сърце. Тази година сте участвали като доброволец в юбилейното издание на инициативата „Нестле за Живей Активно!“. Не е ли необичайно един юрист да раздава стартови номера?

Нима всеки проект не започва с одобрение от юрист? (смее се) Всъщност беше изключително зареждащо преживяване. Само за два часа през нашия пункт минаха около две хиляди души – хора от всякакви възрасти, с различни истории и мотивации. Тази пряка среща с хората ми припомня защо правим всичко това. В корпоративния свят лесно можеш да се изгубиш в стратегии и показатели, но когато видиш неподправената емоция в очите на дете, което очаква с нетърпение стартовия сигнал, за да разпръсне шепа цветен прах и да бяга с родителите си, тогава разбираш, че устойчивостта не е просто бизнес цел. Тя е човешка кауза заради тях – децата.

НСОРБ наскоро връчи награда на Нестле България за „Залесяваме Активно“ и цялостен принос към устойчивото развитие на общините. Това е признание, но и тежест. Как се поддържа тази отговорност, особено в турбулентни времена? Привилегията винаги върви наравно с отговорността, ако това не е така, лесно губиш не само признанието, но и посоката. Големите компании нямат право да бъдат непоследователни. Когато кажем, че сме ангажирани с устойчивостта, това на-напред означава, че ние сме готови да бъдем устойчиви. Думите са много хубаво нещо, словото винаги е в началото, но ако зад него не стоят действия, то не само губи съдържание, а даже става опасно, превръщайки се в демагогия. За нас в Нестле думата „устойчивост“ не е „пикантна добавка“ към стратегията за развитие на компанията, а е самата ѝ сърцевина. Стремим се да я интегрираме навсякъде – от фермата през фабриката до крайния потребител. В нашето съвместно предприятие за зърнени храни Cereal Partners Worldwide например сме поели ангажимент за нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г., с ясни междинни цели – 20% намаление до 2025 г. и 50% до 2030 г. Инвестираме в регенеративно земеделие – вече 13% от житата ни идват от фермери, които прилагат такива практики, а до 2030 г. целим 50%. Същото важи за какаото – 100% от него вече е по програмата Nestlé Cocoa Plan, която гарантира устойчиво производство и по-добри условия за фермерите.

При опаковките също вървим напред – над 99% в Европа са проектирани за рециклиране, а в България вече преминаваме към нови, рециклируеми решения за марки като Cini Minis Churros, KitKat и Fitness. Може да изглежда като малка промяна, но когато говорим замилиони опаковки – ефектът е внушителен. В категорията кафе, чрез Nescafé и Dolce Gusto редуцираме първичната пластмаса в капсулите с една трета до 2025 г. и развиваме мрежа за събиране и рециклиране. А във фабриките и дистрибуционните центрове вече използваме 100% възобновяема електроенергия. Всичко това е част от един по-голям процес – да се движим напред с постоянство, дори когато е трудно. Устойчивостта не е спринт, тя е маратон. И в този маратон всяка стъпка е важна.

Казвате, че устойчивостта е маратон. А какво е финалното Ви послание към онези, които тепърва тръгват по този път?

Да приемат устойчивостта не като на задължение, а като начин на живот. Защото устойчивият избор винаги е по-дългият и по-трудният, но за сметка на това – по-смисленият път. Гората, която засаждаме днес, няма да даде сянка на нас, а на нашите деца. Но това не я прави по-малко ценна. Напротив – именно защото няма да я видим в пълния ѝ разцвет, сме длъжни да я направим здрава, за да бъдат нашите усилия днес смислени за поколенията утре. В крайна сметка – дали говорим за дърво, за компания или за общество – устойчивостта започва от едно и също място – от сърцето.