Екатерина Захриева: България не пести усилия за Западните Балкани

Българското председателство не пести усилия, за да подпомогне страните от Западните Балкани да се присъединят към ЕС. Това заяви днес външният министър Екатерина Захариева на конференция на високо равнище в София на тема „Икономическо и социално сближаване в региона на Западните Балкани“.

Конференцията се провежда преди насрочената за 17 май среща на върха между ЕС и Западните Балкани в София, след която се очаква да бъде приета декларация на 28-те членки, че европейската перспективата пред Западните Балкани е неотменима. 

Захариева посочи, че въпреки изразеното недоволство от много страни членки на ЕС, приемането на една дата за присъединяване на държавите от Западните Балкани през 2025 г. е напълно реалистично.

"Истината е, че тази дата остави всички леко недоволни. Част от европейските държави членки, които са по-скептични към новото разширяване на Съюза, смятат че тази дата е прекалено скорошна и че страните кандидатки просто ще я изчакат и ще влязат в ЕС по някакви задни пътища“, каза Захариева, като допълни, че България не споделя това мнение.  

„България настоява и счита, че трябва да се посочи дата, която да бъде мотивираща за държавите кандидатки за членство в ЕС“, допълни тя.

Захариева акцентира и върху недоволството на някои страни кандидатки, които смятат, че биха могли да приключат преговорите по-рано, като например Черна гора, която е държавата с най-много затворени преговорни глави за присъединяване.

„Поздравявам европейския икономически и социален комитет за всички послания и препоръки. Стратегията на комитета е изключително обективна, всеобхватна и мотивираща, без да дава напразни оценки. В нея има много конкретни проекти за дългосрочна подкрепа на страните в Западните Балкани. Това означава, че датата за присъединяване е абсолютно реалистична и че всички глави трябва да се затворят до 2022-2023 г., за да могат парламентите на страните членки да ратифицират договора“, заяви още Захариева.

Външният министър подчерта, че ако държавите, които чакат да започнат разговори, покажат амбиция и мотивация и изпълнят най-важните критерии за членство, сред които тези свързани върховенството на закона, правата на човека, работещи институции и борба с организираната престъпност, то те ще могат да влязат в ЕС през 2025 г.

Захариева обърна внимание и на енергийната и транспортната свързаност между страните на Балканите, като припомни за срещата от петък между страните членки на ЕС от балканите – Гърция, България, Хърватия и Румъния и страните от Западните Балкани, Кипър и Словения.

„На срещата приехме декларация, в която много ясно и подробно са описани газовият хъб на Балканите и всички енергийни проекти, които ще допринесат за енергийната свързаност в региона“, каза тя.

„Инвестициите в нашите държави ще станат много повече, когато имаме добра транспортна свързаност, когато всяка една столица е свързана с другите, когато бизнеса има избор от кого да купува газ и когато започнем заедно да изпълняваме нашите ангажименти, свързани с околната среда“, допълни Захариева.

Българският външен  министър подчерта, че има големи очаквания за срещата на върха на 17 май и се надява европейските лидери да вземат конкретни решения, които да се усетят от гражданите на Западните Балкани.