"Екзакта" регистрира нарастване на недоверието към честността на вота

Близо половината от българите са решили да отидат до урните на изборите тази неделя. Декларираната готовност да се гласува за двата вота на 14 ноември е в рамките на 47% до 48%. Сред политически апатичните българи расте недоверието към честността на вота. Ако в началото на ноември 49% от българите вярваха, че изборите ще бъдат честни, то към 9 ноември този дял се свива до 43%. Убедени в честността на вота са най-често избирателите на БСП – 77% от тях, а най-малко вярват в честността на вота избирателите на ГЕРБ – 18% от тях. Това показват данни от национално изследване на "Екзакта Рисърч Груп". То е проведено в периода от 6-и до 9 ноември сред 1025 пълнолетни български граждани в 91 населени места и финансирано със собствени средства на социологическата агенция. 

От настоящото изследване става ясно, че твърдо решилите да гласуват за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в населените места извън столицата.

Сред твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят на парламентарния вот, има по-често висшисти, жители на градовете областни центрове и хора на възраст над 30 години.

С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават БСП, ГЕРБ и ДПС, а към високи нива на мобилизация в края на кампанията се приближават електоратите на ИТН, и на ИБГНИ. Социолозите очакват до самия ден на вота да протича мобилизация както на избирателите на ПП, така и на тези на ДБ. 

ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила с 24 на сто от гласовете на твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят, сочат още данните от проучването. Оспорвана остава битката за второто място между ПП и БСП. Електоралната подкрепа за ПП е 16,2%, а тази за БСП – 15,5%. Четвърти са ИТН с 11,5% и с висока мобилизация на електората. На пето място се нарежда ДПС с 9,9%, а шеста е "Демократична България" с 9,6%. ИБГНИ е единствената по-малка формация, която "стъпва" на 4%-овата бариера. 

[[{"fid":"383571","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":724,"width":1024,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Вотът за президент 

За президентския вот сред твърдо решилите да гласуват за президент и избралите кого да подкрепят, кандидат-президентската двойка Румен Радев/Илияна Йотова получава 48 на сто, а Анастас Герджиков/Невяна Митева-Матеева - 27,9 на сто.

Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9,0%, а четвърти - Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе с 6,8%. Кандидат-президентската двойка Костадин Костадинов и Елена Гунчева получава 2,4 на сто, а Милен Михов и Мария Цветкова - 2,3 на сто. 

Румен Радев и Илияна Йотова получават пълна подкрепа от избирателите на БСП и почти 90 процентова подкрепа от привържениците на ИТН, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86 на сто от избирателите на ПП декларират подкрепа за Радев. 

Анастас Герджиков и Невяна Митева получават близо 90-процентова подкрепа от избирателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на избиратели от ДБ и от ВМРО.

97 на сто от избирателите на ДПС подкрепят за президент Мустафа Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от избирателите на ДБ. 

0,4% посочват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого”, а общо 3,2% посочват, че ще гласуват за други кандидати.

[[{"fid":"383570","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":724,"width":1024,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

* Методология: Националното изследване на "Екзакта Рисърч Груп" е проведено в периода от 6 до 9 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 91 населени места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-вите дялове е +/- 3%. Изследването е финансирано със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп". То е проведено на територията на България и данните не включват информация за вота на избирателите от чужбина.