Евродепутатът Андрей Новаков сезира ЕП за политическа намеса в работата на Антикорупционната комисия

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков внесе сигнал в Европарламента за политическа намеса в работата на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Той настоява Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент да направи проверка и да изслуша аргументите за депозиран в Народното събрание законопроекта на Демократична България, който, според него, представлява намеса в дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Въпросният законопроект е внесен от депутатите Христо Иванов, Атанас Атанасов и  Атанас Славов и предвиждат изменения в два действащи закона -  Законът за съдебната власт (ЗСВ), а другият - Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Сред предложенията са да бъде прекратена сегашната възможност Антикорупционната комисия да извършва оперативни действия по сигнали за подкупи, поискани или взети от хората по високите етажи на властта. Друго предложение на практика ще възпрепятства изпращането на резултатите от проверките за корупция до прокуратурата  за започване на наказателно производство. С изменение в съдебния закон пък се стопира възможността прокуратурата да възлага проверки по сигнали за корупция.

Евродепутатът Андрей Новаков е изпратил писмо до председателя на ресорната комисия Моника Холмайер, с което я сезира за "опит за политизиране и застрашаване независимостта и работата на КПКОНПИ." В писмото се посочва, че инициираните промени в закона ще имат директен ефект върху вече образувани производства и стартирали дела за отнемане на активи на стойност над 3 млрд. лв.

"Няма да допуснем опити за намеса в работата на признат от европейската общност български орган за борба с корупцията, който успешно сътрудничи с други европейски институции. Тук няма място за политически игри и защита на бизнес интереси, коментира Новаков. Намесата в работата на този орган единствено би сложила петно върху имиджа на страната ни, заявила ясно и с конкретни действия волята за реформи за постигане на ефективна борба с корупцията и върховенство на правото."

"Внесените предложения целят прекъсване на комуникацията между Прокуратурата и Комисията. Евентуалното приемане на предложеното законодателство би отменило наложените обезпечения, биха се прекратили производствата и би се обезсмислил постигнатия напредък на Република България в тази насока", се казва в разпространено също днес становище на Камарата на следователите, адресирано до президента Румен Радев и председателят на парламента Ива Митева. По последни данни от самата КПКОНПИ делата за отнемане на незаконно придобити имущества в момента са за около 3 млрд. лв., а най-голямото от тях е срещу бившия банкер Цветан Василев. Искът срещу него е за 2 млрд. лв. В становището на Камарата на следователите се посочва специално, че по линия на съвместната работа на Прокуратурата и КПКОНПИ са "повдигнати и обвинения за участие в организирана престъпна група и на едни от най-богатите български граждани – Васил Божков, Цветан Василев, Пламен и Атанас Бобокови, Николай и Евгения Баневи, Ветко и Маринела Арабаджиеви. " От съсловната организация на следователите обръщат внимание още, че с едно внесените изменения изменения в Закона съдебната власт и НПК пък предвижда се предлага закриването на специализираните органи на съдебната власт – Специализиран наказателен съд, Апелативен специализиран наказателен съд, Специализирана прокуратура и следственият отдел към нея, и Апелативна специализирана прокуратура. Следователите анализират подробно внесенете предложения и уверяват, че ще сезират и всички европейски институции.

Следва пълният текст на становището:

Камарата на следователите е най-голямата съсловна магистратска организация в Република България. Бихме желали да изразим становището си по текущи законодателни процеси, които според нас засягат устоите на правовата държава и биха заличили постигнатия от нашата страна напредък в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Още в първия работен ден на 45 - тото Народно събрание бяха внесени както предложения за законодателни изменения, така и за изменение и допълнение на Конституцията. Първата група проблеми, които считаме, че тези изменения поставят е, че същите нарушават принципа за разделение на властите и в частност – независимостта на съдебната власт.

Вносителите на законопроектите от политическата формация „Демократична България“ са допуснали съзнателно в предложените разпоредби да бъде включена и такава, която е присъствала в отменената вече социалистическа Конституция на Народна Република България от 1971г. По – конкретно става въпрос за реда за избор на главен прокурор, като внесеният законопроект предвижда, че „Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Народното събрание…“.

По аналогичен начин се е извършвал изборът на главен прокурор съгласно Конституцията от 1971г., което поставя под сериозен въпрос дали в действителност той би бил независим, при положение, че се излъчва от Народното събрание, който по своя характер е и политически орган. Подобно разбиране противоречи и на решение № 3/2003г. на Конституционния съд. От тази коалиция многократно са били правени опити за оказване на политическо въздействие върху независимостта на съдебната власт, включително и чрез искания за лустрация на магистрати.

Политическа намеса в съдебната власт, в частност – в работата на прокуратурата, според нас, представляват и внесените предложения за изменение и допълнение на основния закон, които предвиждат, че министърът на правосъдието би имал правната възможност да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурори и следователи. Според нас това също нарушава принципа на разделение на властите и се създават условия за възникване на зависимости между представители на изпълнителната и съдебната власт, които да са политически мотивирани. Като съсловна организация на следователите ние поддържаме становището, че кариерното развитие не само на следователите, но и на другите магистрати, би следвало да се определя единствено от колективен кадрови орган, в чийто състав присъстват единствено представители на професионалната общност, които именно познават най-добре спецификата на конкретната длъжност и не са обвързани с конкретна политическа сила.

Бяха внесени и предложения за изменения и в Закона за съдебната власт, като част от тях също намираме, че биха поставили под съмнение безпристрастността и независимостта на магистратите. Предложените разпоредби дават правната възможност на съдиите, прокурорите и следователите да членуват в политически партии или коалиции, в организации с политически цели и да извършват политическа дейност. Това според нас също е в разрез с основни принципи на функционирането на съдебната власт не само в Република България, но и като цяло в континенталните правни системи, тъй като политическата принадлежност на конкретен магистрат би могла да повлияе върху неговото вътрешно убеждение по конкретно производство, а с това и да предреши неговия изход, без непременно той да е бил съобразен със закона и доказателствата по делото.

Тези изводи се подкрепят и от Декларацията от Бордо от 08.12.2009г. на Консултативния съвет на европейските прокурори, според което е необходимо да съществуват достатъчно гаранции за това, че върху органите на съда и прокуратурата няма да бъде упражнен политически натиск, както и че справедливото правосъдие изисква равнопоставеност на средствата, с които разполагат обвинението и защитата, зачитане на независимостта на съда, разделението на властите и задължителността на крайния съдебен акт.

Също с изменения в Закона за съдебната власт и Наказателно – процесуалния кодекс се предлага закриването на специализираните органи на съдебната власт – Специализиран наказателен съд, Апелативен специализиран наказателен съд, Специализирана прокуратура и следственият отдел към нея, и Апелативна специализирана прокуратура.

Тези органи започнаха да действат през 2012г. и първоначално тяхната компетентност включваше само дела за организирана престъпност, а впоследствие те започнаха да разглеждат и тези за тероризъм и корупция по високите етажи на властта, с което на практика при тях се съсредоточиха най-тежките наказателни производства в държавата. Въпреки краткия си период на съществуване, те постигнаха много сериозни резултати. Бяха повдигнати обвинения спрямо действащи министри (Нено Димов – бивш министър на околната среда и водите) за проявена умишлена безстопанственост в особено големи размери, заместник министри (Красимир Живков – бивш заместник министър на околната среда и водите) за престъпления по служба, действащи народни представители, председатели на държавни агенции, висши служители на МВР, ангажирани с противодействие на наркотрафика, кметове на общини и райони и други.

Едновременно с това бяха повдигнати и обвинения за участие в организирана престъпна група и на едни от най-богатите български граждани – Васил Божков, Цветан Василев, Пламен и Атанас Бобокови, Николай и Евгения Баневи, Ветко и Маринела Арабаджиеви.
В края на 2019 г. е отчетено, че по уведомления на Прокуратурата, КПКОНПИ е „замразила“ имущество на стойност около 3 млрд. лв. и в това число не влизат наложените запори по някои от досъдебните производства, които бяха образувани през изминалата година.

Следва да се има предвид, че Специализираният наказателен съд разгледа на първа инстанция и едно от най-значимите дела за тероризъм в Европа за последните години – това за терористичният акт на летище Сарафово от 2012г., и постанови най-тежките наказания, предвидени в Наказателния кодекс, спрямо участниците – доживотен затвор без право на замяна. В предметната компетентност на Специализираната прокуратура и съд, като първа инстанция, се включват и делата за шпионаж, като от 2018г., във връзка с осъществявана на територията на страната разузнавателна дейност, са били обявени за persona non grata 8 /осем/ лица – граждани на Руската федерация. С измененията на НПК от 22.10.2019г. беше предвидено, че делата от компетентността на Европейската прокуратура ще се разглеждат от Специализирания наказателен съд като първа инстанция и предложените законодателни изменения биха блокирали нейното функциониране в Република България.

Част от тези резултати бяха отчетени както в последните мониторингови доклади за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 2018г. и 2019г., така и в първия Доклад за върховенството на закона, в частта за Република България. Положителна констатация за необходимостта от съществуването на специализираните органи на съдебната власт е направена и в Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България /ПРБ/, извършен през 2016г. от Службата за подкрепа на структурните реформи, като е изтъкнато, че делата за корупция следва да бъдат прехвърлени „на Специализирания наказателен съд, където се наблюдава по-конструктивно взаимодействие между прокуратури и съдии и по-малко формализъм“.

На практика внесените от народните представители законопроекти кореспондират с интересите на гореспоменатите лица, които са подсъдими по дела на Специализирания наказателен съд или обвиняеми по досъдебни производства под наблюдението на Специализираната прокуратура.

Не по – малко безпокойство у нас буди внесената законодателна промяна в Наказателно – процесуалния кодекс за възстановяване на предходната правна уредба на глава XXVI от него, която уреждаше особено производството по разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия след изтичане на определен срок от привличането му в качеството на обвиняем – 2 години, когато е привлечен за тежко престъпление и 1 година в останалите случаи. След изтичането на този срок обвиняемият имаше правото да направи искане пред съда за разглеждане на делото му, като съдът даваше тримесечен срок на прокурора за внасяне на делото. Тези законодателни изменения, освен че считаме за необосновани, намираме, че също защитават интересите на част от гореспоменатите обвиняеми лица.

Подобно правно разрешение би противоречало и на правото на Европейския съюз и в тази връзка бихме желали да обърнем внимание на Решение на Съда на ЕС от 05.06.2018г. по дело C?612/15, образувано по преюдициално запитване на Специализирания наказателен съд . От практическа страна подобно нормативно разрешение също е неоправдано, доколкото по редица досъдебни производства се изисква извършването на огромен обем от действия по разследването, включително и назначаването на експертизи, чието срочно приключване също зависи изключително от фактическата и правна сложност на конкретното дело. Същевременно стандартите за повдигане на обвинение са високи, но дори след привличането на обвиняем се налага извършването на множество следствени действия, с оглед доказване по безсъмнен начин на неговата вина. Понякога е обективно невъзможно приключването на досъдебното производство в указаните срокове въпреки положените интензивни процесуални усилия за това.

Последната група предложени законодателни изменения, на които бихме желали да обърнем внимание са свързани с функционирането на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/. До настоящия момент се наблюдава изключително добро взаимодействие между ПРБ и КПКОНПИ, като прокурорите своевременно подават уведомления до Комисията при наличие на законовите предпоставки затова, поради което считаме, че на посочените по-горе резултати, следва да бъде дадена положителна оценка. Внесените предложения целят прекъсване на комуникацията между Прокуратурата и Комисията, което също би било в интерес на изброените по-горе привлечени към наказателна отговорност лица, разполагащи с огромен финансов и икономически ресурс. Евентуалното приемане на предложеното законодателство би отменило наложените обезпечения, биха се прекратили производствата и би се обезсмислил постигнатия напредък на Република България в тази насока.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

Изпращаме Ви настоящото становище, за да Ви информираме за нашето отношение по предложените законодателни промени, касаещи върховенството на закона в Република България към настоящия момент и реалната според нас опасност да бъдат засегнати интересите на българските граждани, чрез нарушаване принципа на правовата държава.

Считаме, че съществува риск да бъде заличен постигнатия напредък на страната ни в областта на правосъдието и вътрешния ред.
 

За горното ще сезираме Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия, Групата държави, борещи се срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа, както и посланиците на държавите – членки на Европейския съюз, на Съединените американски щати и на Великобритания.

Изразяваме увереност, че компетентните институции, в рамките на законоустановените си правомощия ще защитят интересите на българските граждани и общество, и принципите на правовата държава и върховенството на закона.