ГЕРБ: Денят на Европа е празник на нашето минало, настояще и бъдеще

Денят на Европа е празник на нашето минало, настояще и бъдеще. Днес е ден, на който европейските народи решиха да заместят конфронтацията със сътрудничество, а разрухата от военните конфликти с просперитет. Това написа ГЕРБ в позиция, разпространена до медиите.

На 5 май се навършиха 70 години от създаването на Съвета на Европа – първата по рода си пан-европейска организация, обединяваща днес над 800 милиона европейци около общи ценности и принципи.Когато бащите-основатели са положили подписите си под статута на Съвета на Европа в Двореца „Сейнт Джеймс“ в Лондон, те са били убедени, че ужасите на Втората Световна Война не трябва да се повтарят. Вярвали са, че мир може да бъде постигнат само със справедливост и ефективно сътрудничество. Те начертаха духовни и морални ценности, върху които се изградиха европейските общества. Това наследство е истинският източник на индивидуалната и политическа свобода, както и стремеж за съхраняването на върховенството на закона и демокрацията. Основната им цел бе постигане на икономически и социален прогрес в тясно сътрудничество между европейските народи. Днес отбелязваме, че това тяхно решение преобрази Старият континент из основи, коментират от управляващата партия.

Ето какво още написаха те по повод Деня на Европа.

На 9 май 1950г. Роберт Шуман – Министър на външните работи на Франция в своята станала историческа реч представя визията си за първата европейска общност. За кратко време от руините на войната, държавите присъединили се към общността постихнаха безпрецедентен период на мир и благоденствие за народите си.

Парламентарната група на „Граждани за европейско развитие на България“ днес отдава не само почит на бащите-основатели, но също така изразява своята благодарност за това, че те успяха да създадат „Обединена Европа“. България винаги е принадлежала към европейската цивилизация, но това и място не следва да се приема за даденост, както добре знаем от историята ни.

Нека да припомним писмото на Христо Ботев от кораба „Радецки“ завършващо с призива „Да живее Християнска Европа!“, участието на проф. Иван Шишманов, като пратеник на Царство България в първия конгрес на Пан-Европейското движение през 1926г. във Виена.

На Конгреса в Хага през 1948г., на който се взема решение да се институционализира европейското сътрудничество, България не участва, поради спускането на „желязната завеса“, но там в лично качество участват българи - бивши дипломати и политици.

И така след години, ние българите отново заехме своето място на пълноправни европейци, като равни сред равни – през 1992г. в Съвета на Европа, през 2004г. в НАТО, през 2007г. в Европейския съюз. Така най-сетне сбъднахме мечтата на нашите възрожденци.

Нещо повече, не само декларирахме, но и предприехме категорични действия, за да могат и страните от Западните Балкани да заемат полагащите им се места в европейското семейство.

ПП ГЕРБ от своето създаване последователно изразява подкрепа за европейско единство. Това бе и основното послание - както на българското председателство на Комитета на Министрите на Съвета на Европа през 2015 – 2016г., така и на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

Убедено поддържаме тази политика и днес, като подчертаваме, че България получава в пъти повече от това сътрудничество, не само в парични постъпления, но и в подкрепа във всеки един аспект от функционирането на държавата. Ето защо сме загрижени за продължаващото кризисно състояние на Европейския проект, раздиран от вътрешни конфликти и противоречия, както и от външни заплахи и предизвикателства.

България следва да поддържа визията за единна Европа, базирана върху християнското ни културно наследство и традиционните семейни ценности, като стълб на обществото. Ние не подкрепяме налагането на интересите на „големите“ над „малките“, на „старите“ над „новите“ страни-членки.

Дошло е времето да се обединим около разбирането, че за Европа съществуват граници при вземането на общи решения. Неизменно, общите решения трябва да са съобразени с необходимостта на страните-членки да защитават приоритетно интересите на гражданите, които са призвани да представляват.

Обединена Европа, чрез мир и сътрудничество, зачитане на границите между страните, спазване на международното право може да осигури благоденствие на гражданите си, но само като се прилагат еднакви правила за всички. Относно предстоящите реформи на Европейския съюз бихме искали националните държави да поемат по-голяма отговорност при вземането на решения, въвличайки в този процес гражданското обществото в своите страни. Взетите по този начин решения винаги имат по-голяма подкрепа от избирателите, които ги приемат като свои.