Промените в Изборния кодекс окончателно приети

В два дни се разгърнаха дебатът и гласуването на промените на Изборния кодекс. Вчера депутатите одобриха окончателно идеята на управляващите за въвеждане на смесено гласуване – и на машина, и с традиционната хартиена бюлетина. Устройства за гласуване ще има само в секциите с над 300 избиратели, а всеки гласоподавател сам има право да избере дали да ги използва или да пусне гласа си с в изборната урна. След прекъсване на заседанието в 16.00 ч. вчера, днес народните представители продължиха гласуването на поправките и в ранния следобед приключиха с приемането им.

Малко след това ветото на президента Радев, което той анонсира днес, беше внесено в деловодството на НС.

Президентът отсега заяви вето за промените в Изборния кодекс

Депутатите за Велико народно събрание ще се избират пропорционално както за Обикновено народно събрание, гласи една от промените, одобрени днес. Народните представители отвърлиха идеят за създаване на цяла нова глава в Изборния кодекс за изборите за ВНС, както и първоначалното предложение на управляващите изборите да са пропорционално и мажоритарно.

Мина и идеята на ВМРО национален референдум да може да се провежда и по въпроси от компетентността на Велико народно събрание. Промяната в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление беше предложена от ВМРО чрез заключителните разпоредби на промените в Изборния кодекс. Това предложението не беше подкрепено от правната комисия, но получи подкрепа в пленарната зала със 114 гласа "за", 61 "против" и 2 - "въздържал се". Отхвърлено обаче беше друго  предложението на ВМРО да се намали нужният брой жители за образуване на кметство от 350 на 200 души и те да могат да си избират кмет.

Най-големият спор в пленарната зала дойде при гласуването по технически въпрос - дали Параграф 8 от законопроекта да отпадне или да бъде отхвърлен. Въпросният параграф определя наименованието на глава 50 от Изборния кодекс да се преименува на "Избори за народни представители за Народно събрание".

Предложението на патриотите бе параграфът да се "заличи", на БСП да "отпадне", а на ГЕРБ да бъде "отхвърлен", което на практика е едно и също. Кой за чие предложение да гласува обаче обърка депутатите в иначе консенсусната ситуация. "Ние сме "за", вие сте "против". Как по-ясно да ви го кажа?", почти се скара от трибуната шефката на правна комисия Анна Александрова.

"Г-жо Александрова не въздействайте на залата. Нека всеки народен представител да реши как да гласува", отвърна с усмивка председателят на Народното събрание Цвета Караянчева.

Последва 5-минутна почивка, за да може всеки да си изясни ситуацията, след което параграфът бе отхвърлен, като получи подкрепата само на депутатите от ГЕРБ. 

Парламентът прие и промените, свързани с данните в протоколите и с отчитането на резултатите от машинното гласуване. Потвърдените гласове от машинното гласуване следва да са равни на броя на отпечатаните от системата контролни разписки, записаха депутатите. В протоколите от секционните комисии вече ще се отбелязва общият брой на недействителните, сгрешените и унищожените бюлетини заедно, а не поотделно, както досега. Ще се посочва общо и броят на избирателите в списъците и тези, вписани допълнително.

"Сега ни се предлага да се нанесе удар и по прозрачността на изборите. Не може под прикритието на необходимостта от опростяване на протоколите да се скрие важна информация. Като погледнете протокола, вече няма да знаете колко избиратели са били в списъка и колко са дописани", даде пример Крум Зарков от Левицата и попита и защо управляващите не искат в протокола да се впише броят на неизползваните и на унищожените бюлетини.

Хамид Хамид от ДПС коментира, че "с един куршум - два заека: хем се опростява протоколът, хем се осигурява една служебна победа".

"Предложенията за опростяване на протокола са съобразени със забележките в доклада на ЦИК. Броят на унищожените, сгрешените и трите вида недействителни бюлетини е пренебрежимо малък, за да се вписва отделно", обясни Анна Александрова от ГЕРБ.

Крум Зарков обаче я репликира, че когато от ЦИК казват, че не могат и не искат да се занимават с машините, управляващите не четат техните доклади, но когато казват, че не им се занимава да броят унищожените бюлетини - го приемат.

"Като няма да се вписват на отделен ред, как ще знаете дали са много или малко", попита Зарков и прогнозира, че след приемането на тези текстове още повече от протоколите ще бъдат сбъркани. 

Междувременно президентът Румен Радев обяви пред журналисти, че е решен да наложи вето на Изборния кодекс. По думите му, това е опит да се запази възможността изборите да бъдат манипулирани, а има и икономически измерения, защото решението на депутатите означава, че се обезсмисля финансирането на машините за гласуване.