Историческа резолюция нареди Си Дзинпин до Мао Дзедун и Дън Сяопин

Комунистическата партия на Китай прие „историческа резолюция“, затвърждавайки статуса на Си Дзинпин в политическата история на страната, пише Би Би Си.

Документът, който обобщава 100-годишната история на партията, представя нейните постижения и посоките на бъдещото й развитие.

Това е едва третата резолюция от този тип от основаването на партията. Първата е от Мао Дзедун през 1945 г., а втората от Дън Сяопин през 1981 г..

Тя бе одобрена в четвъртък по време на шестият пленум на 19-ия ЦК на ККП – едно от най-важните политически събития в страната.

Третият документ от този тип има за цел да затвърди ролята на Си в развитието на Китай и да го постави на равна позиция с тази на Мао и Дън.  

„Подобно на предишните две резолюции, тази ще играе важна роля в обединяването на политиката, волята и действията на партията – за постигането на бъдещ напредък и реализирането двете стогодишни цели и китайската мечта за голямо национално възраждане“, коментира представителя на партията Ку Чиншан.

Тези две „стогодишни цели“ са Китай да стане „умерено проспериращо общество“ до 2021 г. и да стане „развита, богата и мощна“ страна до 2049 г. По повод 100-годишнината на Китайската комунистическа партия през юли тази година Си заяви, че първата цел вече е постигната

Четиридневното заседание събра повече от 370 членове на 19-ия Централен комитет на партията – висшето ръководство на страната. Това е последната голяма среща на партийните лидери преди Националния конгрес догодина, когато се очаква Си да се кандидатира за исторически трети мандат като лидер на Китай. През 2018 г. страната премахна ограничението от два мандата, което позволява на Си да остане на власт доживот.

Д-р Чонг Я Иън от Националният университет в Сингапур (NUS) казва, че този ход отличава Си от предходните лидери на Китай.

„Бившите  президенти Дзян Дзъмин и Ху Джинтао никога не са имали толкова консолидирана власт като Си. Не е ясно обаче дали те са искали да имат такава, ако пред тях се бяха открили такива възможности“, коментира той.

Мао Дзедун и Дън Сяопин използваха предишните две резолюции, за да скъсат с миналото. Първата резолюция, одобрена от партията през 1945 г., позволи на Мао да консолидира лидерството на партията, давайки му пълен авторитет при създаването на Китайската народна република през 1949 г. През 1981 г., три години след като става лидер на Китай, Дън инициира втората резолюция, с която критикува грешките на Мао по време на Културната революция от 1966 до 1976 г., довела до смъртта на милиони хора. Също така поставя основите на икономическите реформи в Китай.

За разлика от предходните резолюции, тази на Си ще подчертае приемствеността, тъй като тя идва в момент, в който Китай се е превърнал в глобална сила.

„Страната се намира в момент, в който може да погледне назад и да види значителен растеж на своята икономическа и военна мощ, както и разпознаване на статута й на голяма сила, докато КПК и нейните лидери не срещат опозиция у дома“, казва д-р Чонг.

„В някои аспекти КПК и Си като неин ръководител са достигнали най-високото постижения за партията и за Китай“, добави той.