Избирателната активност ще определи колко партии влизат в новия парламент

Броени дни преди парламентарните избори у нас три социологически агенции излязоха с актуални данни от сондажи на финала на кампанията за следващия парламент. Като цяло проучванията показват, че максимум 7 партии имат шанс да влязат в следващия парламент. Броят им до последно ще зависи от избирателната активност. По-ниска избирателна активност ще увеличи тежестта на ДПС и "Демократична България", а на ВМРО ще позволи да премине 4%-та бариера. Обратното, евентуално по-висока активност ще прибави гласове към новите протестни движения. Дни преди вота в неделя очакваната избирателна активност е около 40%. Притесненията от зараза с коронавируса, могат обаче сериозно да повлияят на това число и съответно на резултата на партиите, казват социолозите. Ето какво още показват оповестените днес изследвания на "Екзакта рисърч груп", "Алфа рисърч" и "Афис".  

* * * * * 

Общо 57.5 на сто от българите се интересуват от състава на партийните листи. Това показват данни от национално изследване на "Екзакта рисърч груп", проведено в периода 12-20 март със собствени средства, сред 1005 пълнолетни лица в 123 гнезда в 90 населени места. 

Това е приоритет за 90 на сто от избирателите на ДБ и за 81 на сто от тези на "Изправи се! Мутри вън!" (ИМВ). Партийните листи са важни за 72 на сто от избирателите на ГЕРБ, за 69 на сто от тези на БСП, както и за 67 на сто от симпатизантите на ПК "Воля-НФСБ" и за 62 на сто от привържениците на "Има такъв народ" (ИТН). 

От програмите на политическите партии се интересуват 52 на сто - главно висшисти, образовани и заможни хора, а също и столичани. По 70 на сто от симпатизантите на ГЕРБ, "Изправи се! Мутри вън!" и ДБ, както и 67 на сто от избирателите на БСП заявяват интерес към програмите, както и 50 на сто на "Има такъв народ" и 44 на сто - на ДПС. 

От данни и прогнози на социолози по време на кампанията се интересуват 49.3%. Това са по-често висшисти и жители на малките градове Данните привличат вниманието на 65 на сто от симпатизантите на ГЕРБ, на 63 на сто от тези на БСП, на 61% от привържениците на ИМВ, на 58 на сто от симпатизиращите на ИТН, на 57 на сто от избирателите на ДБ и на 55% от тези на ВМРО. 

От представянето на партиите в медийни дебати се интересуват 48.7 на сто от българите, по-често столичани и хора на възраст над 60 години. По над две трети от избирателите на ГЕРБ, на БСП, на ДБ и на ИМВ проявяват интерес. Най-слаб интерес регистрираме сред избирателите на ИТН, което е логично предвид неучастието на формацията в подобни предизборни формати, коментират от "Екзакта". 

В разгара на кампанията 82.4 на сто от българите се интересуват от честността на вота, а 17.6 на сто не проявяват интерес, като това са главно хора, които няма да гласуват. Доколкото темата за честността на вота присъства трайно в политическия ни живот, тя често попада във фокуса на общественото внимание. Всички привърженици на ДБ, участвали в изследването, декларират своя интерес към честността на вота. По 94 на сто от избирателите на ГЕРБ и на БСП също заявяват подобен интерес. Интерес има и сред 92 процента от симпатизиращите на ИТН и сред 90 процента от тези на ИМВ, показват данните. 

* * * * * 

Шест до седем партии имат потенциал да прескочат 4%-та бариера, но нито една политическа сила няма да е близо до парламентарно мнозинство. И още, увеличава се дистанцията между основните две политически сили – ГЕРБ и БСП. Запазват се близки позициите между третата и четвъртата политическа сила – "Има такъв народ" и ДПС, и между петата и шестата – "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!". По-ниска избирателна активност ще увеличи тежестта на ДПС и "Демократична България", а на ВМРО ще позволи да премине 4%-та бариера. Обратното, евентуално по-висока активност ще прибави гласове към новите протестни движения. Това показват данните от проучването на агенция "Алфа Рисърч", проведено със собствени средства в периода 27 – 30 март 2021 г. сред 1007 пълнолетни души. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. 

Ножицата между ГЕРБ и БСП се разтваря до малко над 8 на сто. ГЕРБ приключва кампанията с подкрепа от 28.1% сред твърдо решилите да гласуват. БСП запазва втората си позиция (19.8%), но с плавен отлив на привърженици. При левицата е най-ясно видим ефектът от притесненията за гласуване в условия на пандемия, а част от симпатизантите й се преориентират към други, атакуващи властта формации – основно "Изправи се! Мутри вън!", показват още данните. 

С близки резултати са следващите две политически сили - "Има такъв народ" (12.7%) и ДПС (12.5%). Заявената подкрепа за партията на Слави Трифонов е изградена върху емоционален, антисистемен вот от страна на хора, които не се интересуват особено от политика. Те лесно могат да се активизират, но също толкова лесно и да се демотивират от участие, тъй като не виждат особен залог в изборите, смятат социолозите. При сценарий, който се характеризира с по-слабо гласуване, предимството би било на страната на ДПС. Трябва да се има предвид и това, че проучванията не отчитат гласовете от чужбина, а ДПС традиционно получава доста гласове от българската диаспора.

При "Демократична България" (6.3%) и "Изправи се! Мутри вън!" (6.0%) също има разлика в профила на симпатизантите им. Т.нар. "градска десница" има повече лоялни избиратели, особено в столицата и големите градове. Новото обединение около Мая Манолова може да разчита на повече гласове в провинцията и на разочаровани леви избиратели. И при него, както и при партията на Слави Трифонов, слабостта е в по-ниската политическа мотивация и респективно, в по-лесния отказ от гласуване, коментират социолозите.

Сериозна динамика отчита проучването в нишата на националистите. За ВМРО, Воля-НФСБ, "Атака" и "Възраждане" кампанията се превърна в своеобразна "вътрешна" битка за радикалния и популистки вот. С подкрепа около 4% ВМРО е най-близко до изборния праг. Най-забележим ръст обаче е налице при коалицията Воля-НФСБ. Тя почти утроява стартовия си резултат и достига до 3.1%. Макар и с по-ниски проценти, "Възраждане" (1.7%) и "Атака" (1.2%) също се намесват в разпределението на този вот. Голямата въпросителна тук е, дали ВМРО ще успее да се пребори за парламентарно представителство на тези гласове, или наблюдаваният ръст на конкурентните формации, ще доведе до взаимното им потъване под бариерата, отчитат от "Алфа Рисърч". 

Всеки десети от решилите да гласуват има сериозни притеснения заради пандемията от Covid-19, а други 36% - "известни притеснения". Ако в изборния ден тези страхове надделеят, са възможни сериозни размествания в сега регистрираната електорална картина, коментират социолозите. 

Проучването на "Алфа Рисърч" регистрира съвсем лек ръст в декларираната избирателна активност - 51% от постоянно пребиваващите в България избиратели. На тази база, очакванията са до урните да отидат между 2.6 и 2.8 млн. души. Предвид обстоятелството, че всеки втори споделя по-силни или по-слаби притеснения от влошаването на епидемиологичната обстановка, не може да се изключи и по-рязък спад в активността – до 2.1 – 2.2 млн. души. Подобен развой ще окаже влияние не само върху гласовете за партиите, но може да размести и техните позиции.

Около 25% от решилите да участват във вота имат желание да гласува машинно, а 55.5% предпочитат традиционната хартиена бюлетина. По-активно машинно гласуване може да се очаква в големите градове, където са съсредоточени мнозинството от младите и високо образовани избиратели.  Сред почти всички партийни електорати преобладава предпочитанието към хартиените бюлетини, единствено сред тези на "Демократична България" силите са изравнени.

* * * * * 

Избирателна активност от 38-40% очакват социолозите от агенция "Афис". Тези данни, отнесени към официалния избирателен списък би означавало, че в номинално изражение числото на избирателите в неделя ще е 2,5-2,7 млн. души. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, приключили с най-ниската избирателна активност в демократичната история на страната, коментират от агенцията. Проучването е реализирано със собствени средства в периода 26-30 март сред 1000 пълнолетни граждани, интервюирани пряко "лице в лице" извън домовете им по квотна извадка с помощта на преносими компютърни устройства. 

Данните илюстрират шансовете за парламентарно представителство на седем от участниците в надпреварата за мандати. Под прага остават редица формации, три от които ще получат над 1% от гласовете – Патриотичната коалиция "Воля и НФСБ" (2,8%), партия "Възраждане" (2,0%) и АБВ (1,4%). 

Анкетираните лица в проучване се делят на три групи: твърдо решени, каквото и да става, да подкрепят определена партия или коалиция; декларирали подкрепа за определена политическа формация, но не е съвсем сигурно, че ще потвърдят намерението си в последния момент; колебаещи се в подкрепата си или възнамеряващи да изберат опцията "Не подкрепям никого", или пък да се откажат от участие изобщо. 

Налице е сравнително добра мобилизация при големите формации, както и при ДПС и ВМРО. За разлика от тях "партиите на протеста", оглавявани от Слави Трифонов и Мая Манолова, ще трябва да разчитат в по-голяма степен, че декларативният вот в тяхна полза ще се материализира в изборния ден.

Според социолозите, ако избирателната активност спадне под очакваната, това ще означава, че да гласуват са решили само най-твърдите привърженици на политическите формации. При това положение броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, тъй като коалицията "Изправи се! Мутри Вън!" със сигурност ще остане под 4-процентовата бариера за влизане в парламента, но и ВМРО ще се окаже в близост до 4-процентна бариера.

Ако избирателната активност се вдигне над прогнозната, формациите на Трифонов и Манолова ще получат отчетливо предимство, тъй като са лидери сред колебаещите се избиратели – нещо, което ще намали мандатите на другите участници в парламента, тъй като те разполагат с по-мобилизирани ядра, но с по-оскъдна периферия от потенциални привърженици. 

Социолозите от "Афис" не очакват да има големи изненади на предстоящите избори. Преднината на коалицията "ГЕРБ-СДС" надхвърля съществено интервала на допустимата статистическа грешка, така че победителят е ясен. Второто място в класацията също е сигурно: при нито една от вариациите на избирателната активност не е възможно коалицията "БСП за България" да бъде изпреварена от някой от следващите участници в предизборната надпревара. 

Битката за третото място не е с предизвестен резултат. ДПС е партия, която традиционно е подценявана в анкетна среда, а преднината на формацията на Слави Трифонов е в рамките на допустимата статистическа грешка. Освен това ДПС постига съществено по-висока степен на мобилизация на твърдото си ядро, докато партията на Трифонов привлича на своя страна повече на брой, но не съвсем сигурни избиратели, коментират от агенцията. 

Кои са факторите, които биха могли да причинят промени в предварителните нагласи в последния момент преди изборния ден? На първо място това е продължаващата пандемия и страхът от зараза. Лидер сред колебаещите дали да гласуват, ако пандемичната обстановка внезапно се изостри, е БСП. Сред привържениците на тази партия е най-висок делът на онези, които вярват, че човек може да се зарази в избирателната секция, докато гласува. Това мнение битува сред най-високите възрастови групи, които са по-масово представени именно в БСП.