Кирил Петков представи състава на Министерския съвет

"Продължаваме промяната" и коалиционните партньори представиха в парламента структурата и състава на Министерския съвет. Очакванията са още в понеделник кабинетът "Петков" да бъде гласуван в пленарна зала на извънредно заседание.

Петков предлага Министерският съвет да бъде съставен от 21-ма министри. Петима ще са вицепремиерите, като двама от тях са от "Продължаваме промяната" и по един от коалиционните партньори от БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България". 

"В понеделник в този състав ние ще се явим пред Народното събрание за гласуване на новия състав на Министерския съвет. Нашите амбиции и надежди са в този състав да управляваме България през следващите четири години и да свършим абсолютно всички задачи, които сме си поставили в коалиционното споразумение по ред на важността и под общото мото "Нулева толерантност към корупцията", заяви Кирил Петков.  

Съставът на Министерския съвет, предложен от "Продължаваме промяната": 

Министър-председател – Кирил Петков – ПП

Вицепремиер по еврофондовете и министър на финансите –Асен Василев – ПП

Вицепремиер и министър по икономиката и индустрията –Корнелия Нинова – БСП

Вицепремиер по ефективното управление – Калина Константинова – ПП

Вицепремиер и министър на околната среда и водите – Борислав Сандов - ДБ 

Вицепремиери и министър на регионалното развитие - Гроздан Караджов - ИТН

Министър на вътрешните работи –Бойко Рашков – ПП

Министър на външните работи – Теодора Генчовска – ИТН

Министър на труда и социалната политика- Георги Гьоков БСП

Министър на отбраната – Стефан Янев - ПП

Министър на правосъдието – Надежда Йорданова – ДБ

Министър на образованието и науката – Николай Денков - ПП

Министър на здравеопазването – проф. Асена Сербезова – ПП

Министър на културата – Атанас Атанасов - ПП

Министър на земеделието – Иван Иванов – БСП

Министър на транспорта и съобщенията – Николай Събев – ПП

Министър на растежа и иновациите – Даниел Лорер – ПП

Министър на електронното управление – Божидар Божанов – ДБ

Министър на енергетиката – Александър Николов – ИТН

Министър на туризма – Христо Проданов - БСП

Министър на спорта – Радостин Василев – ИТН

"Всеки български лев, който ще бъде изхарчван от изпълнителната власт, ще трябва да минава критерия за нулева толерантност към корупцията. Прозрачност ще бъде другото ни мото, но прозрачност не само към изпълнителната власт, а и към финансирането на медиите. Ще искаме да дадем ясна представа на българския народ какви средства при какви медии отиват. Вече няма да има непрозрачно финансиране от нечие министерство към нечии медии. Ще има един аршин към всички за пълна прозрачност. В момента щом подписахме нашето споразумение, всеки от нас даде собственото си обещание, че тези неща, под които се подписваме, имат всичките елементи на почтеността. Ако успеем да постигнем всички тези цели, това доказва, че сме действали почтено", каза Кирил Петков. 

Към коалиционното споразумение имаме анекс за първите законодателни действия, които ще предприемем и това ще е напълно прозрачно, посочи Питков. "Първият ни приоритет са цените на тока да се запазят за битовите потребители и бизнеса. Второто е COVID-кризата. Една от основните задачи на това правителство е да няма последващи вълни и да качим възможността за ваксиниране доброволно. Законът за КПКОНПИ също ще бъде от основните приоритети, защото този закон ни дава първите реални стъпки в посока правосъдие. За втория ешелон на властта е важно да се каже, че всеки министър идва със свой екип и те ще могат да назначат своите зам.-министри. Регулаторите, които до този момент са били само фиктивни, ще им се даде истинска сила, така че всеки министър да е сигурен, че ще бъде надзора на тези регулатори. Споразумяхме се още, че комисиите, които ще бъдат в Народното събрание, техните председатели няма да бъдат от същата квота, от която е министърът. Оттук нататък ще имаме пълен кредит на доверие на министрите с ясни начини за проверка, с ясни общи цели и надявам се с крайни резултати, които всички очакват", добави Петков. 

Той добави, че се надява да има конструктивен начин на работа с опозицията. "Те като опозиция са длъжни да следят всеки наш ход и ако някъде някой от нас стъпи по грешен начин, да огласяват тази грешна стъпка, защото това е ролята на една добра и конструктивна опозиция. 

По думите му оттук нататък всеки министър ще бъде на България и аршинът ще бъде един за всички, без разлика в третирането на министри. "Ние трябва да сме един отбор и да решаваме общите задачи. Комуникацията с коалиционните партньори ще бъде непрестанна и това ще бъде гарантът, че ще работим дългосрочно и успешно", заяви Кирил Петков. 

Кои са министрите в кабинета "Петков": 

Министър-председател – Кирил Петков – ПП

Кирил Петков завършва финанси в университета на Британска Колумбия във Ванкувър и магистратура по Бизнес администрация в Харвардския университет през 2001 г. Негов преподавател е професор Майкъл Портър, при който е специализирал в развитието на клъстерни стратегии. Той е един от основатели на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ "Св. Климент Охридски", афилииран с Харвардския университет, където преподава курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността.

Работи за McCain Foods, 6-милиардна канадска компания за производство на замразени храни. Развива проекти в областта на иновации с висока добавена стойност и неговата фирма ПроВиотик притежава няколко патента по биотехнологии в САЩ. През 2018 г., заедно с баща си Петко Петков организират спасителната операция за Боян Петров в Хималаите, като влагат значителни лични средства. Бил е министър на икономиката в служебното правителство на Стефан Янев. Сега – лидер на партия „Продължаваме промяната” заедно с Асен Василев.

Вицепремиер по еврофондовете и министър на финансите –Асен Василев – ПП 

Асен Василев е роден на 9 септември 1977 г. в Хасково. Завършил е "Икономика" в университета "Харвард", САЩ, където по-късно специализира бизнес администрация и право. От 1999 г. до 2004 г. е консултант в консултантската компания "Монитор груп" в САЩ, Канада, Европа и Република Южна Африка. Ръководил е проекти за маркетинг и стратегическо развитие на големи международни компании в телекомуникационната индустрия, енергетиката, застрахователната индустрия, минното дело и в редица производители на потребителски стоки. 

Асен Василев е съосновател на компанията за ценообразуване на самолетни билети "Евърбред" и неин президент от 2009 г. до 2013 г. Той е съосновател заедно с Кирил Петков и директор на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преподавал е в програмата за икономически растеж и развитие на центъра, афилииран със Софийския университет "Св. Климент Охридски" и с Центъра за стратегии и кoнкурентоспособност в Бизнес школата на Харвардския университет. 

От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на министър-председателя Марин Райков. От 12 май 2021 г. е министър на финансите в първото служебно правителство на министър-председателя Стефан Янев. На 16 септември 2021 г. пред журналисти досегашният служебен министър на икономиката Кирил Петков съобщава, че е получил покана от президента Румен Радев да остане на поста като служебен министър, но е решил, че по-добре да продължи промяната чрез участие в политиката заедно с досегашния служебен министър на финансите Асен Василев. 

На 19 септември 2021 г. Кирил Петков и Асен Василев заедно с техни съмишленици представят в София своя нов политически проект "Продължаваме промяната". На предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г. коалицията "Продължаваме промяната" печели изборите с 28 процента от гласовете, а Асен Василев е избран за депутат в 47-ото Народно събрание. 

Вицепремиер и министър по икономиката и индустрията –Корнелия Нинова – БСП

Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в с. Крушовица, област Враца. Завършила е Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин-Кирил Философ" в София и право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1995 г. започва работа като стажант-съдия в Софийския градски съд, а по-късно същата година е юристконсулт на Столична община. През 1996 г. - 1997 г. работи като следовател в Столичната следствена служба. От март до август 1997 г. тя е юрисконсулт на Българската телекомуникационна компания (БТК). От 1997 г. до 2005 г. е била изпълнителен директор на "Техноимекс". Била е председател на Борда на директорите на "Техноимпортекспорт", "Техноимпекс" и "Техноимпортекспорт". 

В периода от 9 септември 2005 г. до 5 май 2007 г. е зам.-министър на икономиката и енергетиката, където е отговаряла за външно-икономическите връзки, държавния резерв, търговията с оръжия. От 14 декември 2005 г. Корнелия Нинова е в управлението на "Булгартабак холдинг", първоначално като председател на Управителния съвет на дружеството, а от 25 ноември 2008 г. до 21 юли 2009 г. е изпълнителен директор. Била е и председател на Съвета на директорите на дружеството "Пълдин туринвест", което е основен акционер в Международния панаир в Пловдив. 

От 2002 г. Корнелия Нинова е член на Българската социалистическа партия (БСП), от 2008 г. е член Националния съвет на партията. В периода от 22 декември 2008 г. до 16 ноември 2009 г. е говорител на Изпълнителното бюро на Националния съвет /НС/ на БСП и от 16 ноември 2009 г. до 9 юни 2012 г. - секретар на НС на БСП. От 2009 г. последователно Корнелия Нинова е депутат от 41-ото до 47-ото Народно събрание. На 10 май 2016 г. е избрана за председател на Парламентарната група на "БСП лява България" в 43-ото Народно събрание (2014-2017) на мястото на Михаил Миков. Тя е председател на Парламентарната група на "БСП за България" от 44-ото до 47-ото Народно събрание. 

На 8 май 2016 г. на 49-я конгрес на БСП Корнелия Нинова е избрана за председател на партията. Тя е първата жена председател в историята на БСП. На 12 септември 2020 г. е преизбрана за председател от членовете на партията на проведените за първи път в историята на БСП вътрешнопартийни избори. Тя е избрана с гласовете на 43 222 от гласувалите 53 795 членове на партията. От 3 март 2017 г. Корнелия Нинова е вицепрезидент на Социалистическия интернационал. 

Вицепремиер по ефективното управление – Калина Константинова – ПП

Калина Константинова е родена на 18 май 1984 г. в София. Завършва 9 Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, след което изучава икономика в колежа "Бард" в Ню Йорк, САЩ. Има магистърска степен по "Устойчиво развитие" в Лондонското училище по икономика и политически науки във Великобритания. 

Професионалният й опит е свързан предимно с развитието и модернизацията на малкия и среден бизнес и стартиращите компании в България.
Калина Константинова е съветник на Асен Василев по време на мандата му като министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на министър-председателя Марин Райков от 13 март до 29 май 2013 г. До 2014 г. тя работи като икономист в организацията "MoveBG". От 2017 г. до 2019 г. е ръководител на програмата на фондация "Америка за България" за бизнес среда. От 2019 г. е търговски директор на компанията за информационната сигурност "LogSentinel". 

Преподавател в програмата за икономически растеж и развитие, афилиирана със Софийския университет "Св. Климент Охридски" и с Центъра за стратегии и кoнкурентноспособност в Бизнес школата на Харвардския университет. От 12 май до 17 септември 2021 г. Калина Константинова е заместник-министър на икономиката в служебния кабинет на министър-председателя Стефан Янев. Депутат в 47-ото Народно събрание от коалиция "Продължаваме промяната". Семейна е, с едно дете. Владее английски, френски, испански език.

Вицепремиер и министър на околната среда и водите – Борислав Сандов - ДБ

Борислав Сандов е роден на 16 декември 1982 г. в Мадан. През 2001 г. завършва Смолянската професионална гимназия по туризъм и строителство "Никола Й. Вапцаров" в Смолян. През 2006 г. завършва география в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през 2017 г. - магистратура по "Управление на водни и климатични ресурси" в университета. По време на мандата му като заместник-председател на Студентския съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 2006 г. е един от учредителите на Университетския клуб за екология и устойчиво развитие "UNECO". 

Борислав Сандов e активен участник в различни природозащитни кампании, сред които за опазването на Иракли, Странджа, Перелик, Националния парк "Пирин". Работил е по въпроса за забраната на ГМО в земеделието, за мораториума върху шистовия газ и др. Работил е като експерт по устойчиво развитие и опазване на климата във водещи неправителствени организации. Бил е координатор на кампаниите на "Фондация за околна среда и земеделие". Координатор е за България на Европейската гражданска инициатива за защита на пчелите. 

От 2010 г. до 2012 г. е организационен секретар на Българската асоциация "Биопродукти". През 2012 г. е един от инициаторите на организирането на първия фермерски пазар в София. От 2011 г. до 2013 г. е координатор на организацията "Хранителна независимост - България". От 2015 г. до 2018 г. е съпредседател на "Зелени Балкани". Бил е член и председател на Сдружението за развитие и обществен контрол на студентските общежития и столове.
От 15 април до 15 септември 2021 г. Борислав Сандов е депутат в 45-ото и 46-ото Народно събрание в Парламентарната група на "Демократична България", като от 18 август до 15 септември 2021 г. е председател на Комисията по околната среда и водите в 46-ото Народно събрание. 

Той е сред учредителите на партия "Зелените" през 2008 г. От 2012 г. до 2014 г. е неин съпредседател и заедно с Владислав Панев от 6 януари 2018 г. са съпредседатели на партията. На 21 април 2019 г. партия "Зелените" променя името си на партия "Зелено движение". На предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г. партията участва в коалицията "Демократична България - обединение" ("Да, България!", ДСБ, "Зелено движение"), която печели 7 процента. На 15 ноември 2021 г. съпредседателите на партията Борислав Сандов и Владислав Панев, както и целият Изпълнителен съвет, подават оставки заради ниските резултати на коалицията на изборите на 14 ноември 2021 г. 

Вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството – Гроздан Караджов - ИТН

Гроздан Караджов е роден на 14 декември 1966 г. в Стара Загора. Завършва Първа английска езикова гимназия в София. Завършил е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Председател на Независимото студентско дружество в Юридическия факултет на Софийския университет и съпредседател на Федерацията на независимите студентски дружества. Йордан Караджов е активен участник в студентските протести през 90-те години на 20-и век. Той е съосновател и национален координатор на Българското сдружение за честни избори. 

В периода от 1990 г. до 1995 г. е програмен координатор, главен секретар и програмен директор във фондация "Отворено общество". През 1998 г. завършва курс по телекомуникационен мениджмънт в Токио, Япония. В периода от 1996 г. до 2011 г. Гроздан Караджов е главен секретар на Комитета по пощи и далекосъобщения, главен секретар на Министерство на транспорта и съобщенията и председател на Съвета на директорите на Българската телекомуникационна компания. От 1998 г. до 2003 г. е член на Надзорния съвет на Българска пощенска банка и член на Съвета на директорите на компанията "Рила солюшънс". 

От юли 2002 г. до 12 май 2004 г. е изпълнителен директор на фондация "Демокрация". През 2012 г. е съучредител на фондация "Светът на Мария".
Депутат в 43-ото Народно събрание /2014-2017/ от коалиция "Реформаторски блок". От 27 ноември 2014 г. до 11 декември 2015 г. е председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в 43-ото Народно събрание и член на комисията до края на мандата на парламента. Бил е член на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите /4 март 2015-26 януари 2017/ . През 2017 г. е съосновател на сдружение "Граждански съвет" и е председател на Управителния съвет на сдружението и понастоящем. Женен, с четири деца. Говори английски и руски език.

Министър на вътрешните работи –Бойко Рашков – ПП

Бойко Рашков е роден на 28 септември 1954 г. в с. Огняново, община Гърмен, област Благоевград. През 1979 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". 

От 25 май 1981 г. до 12 юни 1992 г. е следовател в Районна следствена служба в София. От 1992 г. е зам.-директор на Националната следствена служба, от 5 април до 21 юни 1995 г. е изпълняващ длъжността директор на службата, а от 21 юни 1995 г. до 27 юни 2001 г. е директор на Националната следствена служба. От 24 януари 1997 г. до 17 декември 1998 г. Бойко Рашков е член на Висшия съдебен съвет, избран от квотата на Народното събрание, а от 17 декември 1998 г. до 17 март 2000 г. е член на Висшия съдебен съвет от квотата на следователите. През декември 1998 г. Бойко Рашков е излъчен от Висшия съдебен съвет за главен прокурор на мястото на Иван Татарчев. В началото на 1999 г. президентът Петър Стоянов обаче отказва да издаде указ за назначаването му. 

От 5 юли 2001 г. до 17 юни 2005 г. Бойко Рашков е депутат е в 39-ото Народно събрание от коалиция "За България". В 39-ото Народно събрание е бил зам.-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и член на Комисията за борба с корупцията и на Комисията по правни въпроси. От 29 юни 2005 г. е ръководител на отдел в Националната следствена служба. От 28 януари 2008 г. до 30 май 2009 г. Бойко Рашков е зам.-министър на правосъдието в правителството на министър-председателя Сергей Станишев. На 30 май 2009 г. Бойко Рашков е избран от Народното събрание за председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. От края на 2009 г. до 2013 г. е следовател в Националната следствена служба. На 19 декември 2013 г. той за втори път е избран за председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. На 21 декември 2018 г. Народното събрание гласува новият състав на бюрото. Бойко Рашков е номиниран от БСП за нов мандат, но при гласуването в парламента не събира достатъчно гласове. На 14 юли 2020 г. е назначен за член на Правния съвет на президента Румен Радев. 

Бойко Рашков е преподавател в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство - доцент по наказателно-процесуално право. От 2016 г. е ръководил катедрата "Наказателноправни науки" в Университета за национално и световно стопанство. 

На 12 май 2021 г. Бойко Рашков е назначен за служебен заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи в първото служебно правителство на Стефан Янев. След предсрочните парламентарни избори на 11 юли 2021 г. не е съставено редовно правителство. На 16 септември 2021 г. Бойко Рашков е назначен за служебен заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи във второто служебно правителство на Стефан Янев.

Министър на външните работи – Теодора Генчовска – ИТН

Теодора Генчовска е експерт по отбрана и въоръжени сили. Възпитаник е на Военната академия в София и има допълнителни квалификации в Германия, Великобритания, Италия и САЩ. Професионалната й кариера започва в Генералния щаб на Българската армия. В професионално отношение преминава през всички нива, достигайки до началник отдел "НАТО и ЕС" в Министерството на отбраната, където основните й задължения включват изработка на експертни позиции и доклади за нуждите на политическото ръководство на ведомството. По време на кариерата си в министерството е била член на всички български делегации в последните срещи на високо равнище на НАТО в Турция, Уелс, Полша и Белгия. 

Генчовска е била главен експерт към администрацията на президента Румен Радев. Като такава е част от екипа в координационното звено за организацията на шестата среща на високо равнище на инициативата "Три морета", проведена на 8 и 9 юли 2021 г. в София. В началото на август става известно, че е освободена от президента, без да бъдат обявени официално мотивите за това. 

Теодора Генчовска е включена в двата проектокабинета на ИТН като министър на отбраната - първия, обявен от Слави Трифонов в деня след парламентарните избори на 11 юли 2021 г. с министър-председател Николай Василев и втория с министър-председател Пламен Николов. 

Министър на труда и социалната политика- Георги Гьоков БСП

Георги Гьоков е роден на 13 декември 1961 г. в с. Любеново, област Стара Загора. Завършил е "Технология на металостроенето и металорежещи машини" в Техническия университет "Васил Априлов" в Габрово. Бил е директор на Бюрото по труда в Стара Загора. Член на Областния съвет на БСП в Стара Загоря, член на Националния съвет на БСП, член на Общинския съвет на БСП Стара Загора и от 21 май 2021 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. 

От 2013 г. е депутат от "БСП за България" последователно от 42-ото до 47-ото Народно събрание. В 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание в периода от 2013 г. до март 2021 г. Георги Гьоков е бил зам.-председател на Комисията по труда и социалната политика. В 42-ото е бил член на Комисията по правата и жалбите на гражданите, а в 44-ото Народно събрание - председател на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите от 10 юли 2019 г. до 26 март 2021 г. Член на Комисията по здравеопазване в 43-ото, 44-ото, 45-ото, 46-ото Народно събрание. От 18 август до 15 септември 2021 г. е председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.

Министър на отбраната – Стефан Янев - ПП

Стефан Янев e роден на 1 март 1960 г. в с. Поповица, област Пловдив. През 1983 г. завършва "Земна артилерия, ПТУРС, ТР" във Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) "Г. Димитров" в Шумен. След завършването си е назначен за командир на артилерийски взвод и батарея командир на дивизион в Асеновград. През 1993 г. завършва "Ракетни войски и артилерия" във Военната академия "Г. С. Раковски" в София. От 1996 г. е експерт в дирекция "Международно сътрудничество" на Министерството на отбраната. 

От 1998 г. до 2000 г. Стефан Янев е офицер за анализ в Департамента по планиране и програмиране на Групата за координиране на ПЗМ, Монс, Белгия. През 2000 г. той е назначен за старши помощник-началник в отдел "Стратегии и доктрини" в управление "Планиране на отбраната и въоръжените сили" към Генералния щаб на Българската армия. От 2001 г. е държавен експерт в дирекция "Евроатлантическа интеграция" на Министерството на отбраната, а от 2003 г. е началник на отдел "Отбранителна политика и анализи" в дирекция "Отбранителна политика" в Министерството на отбраната. 

След като завършва през 2005 г. Националния военен колеж към Националния военен университет във Вашингтон, САЩ, е назначен за началник департамент "Трансформации" в Центъра на НАТО за борба с тероризма в Анкара, Турция. От 2007 г. до 2011 г. Стефан Янев е директор на дирекция "Отбранителна политика" и директор на дирекция "Политика за сигурност и отбрана" в Министерството на отбраната. Стефан Янев е бил аташе по отбраната в Посолството на България във Вашингтон, САЩ. От 2 май 2014 г. до 9 юни 2014 г. той е началник на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново. 

В служебното правителство на Огнян Герджиков от 27 януари до 4 май 2017 г. Стефан Янев е служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната. От 10 май 2017 г. до 11 май 2021 г. той е секретар на президента Румен Радев по сигурност и отбрана. На 12 май 2021 г. с Указ 129 на президента Румен Радев е назначен за служебен министър-председател. След предсрочните парламентарни избори на 11 юли 2021 г. не е съставено редовно правителство. На 16 септември 2021 г. Стефан Янев е назначен за служебен министър-председател на второто служебно правителство с Указ 244 на президента Румен Радев.

Министър на правосъдието – Надежда Йорданова – ДБ

Надежда Йорданова е юрист с експертиза в областта на административното и търговското право, обществените поръчки и проекти, финансирани от ЕС и международни организации. Тя е родена на 6 март 1973 г. в Кубрат. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 

Професионалния си път започва като секретар на Общинската избирателна комисия в Кубрат през 1995 г. От 1995 г. до 2005 г. е работила в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като започва от експерт и достига до началник на дирекция "Правна". През 2007 г. е вписана в Разградската адвокатска колегия. През 2014-2015 г. е била началник на политическия кабинет на министъра на правосъдието Христо Иванов в Министерство на правосъдието. Тя е съавтор на законопроектите за електронно гласуване и гласуване по пощата, предложени от "Демократична България" през 2018 г., както и на законопроекта за видеонаблюдение при преброяване на вота. 

Надежда Йорданова е член на Изпълнителния съвет и на Националния съвет на партия "Да, България!". Тя е депутат от коалиция "Демократична България - обединение" ("Да, България!", ДСБ, "Зелено движение") в 45-ото, 46-ото и в 47-ото Народно събрание. Зам.-председател на парламентарната група на "Демократична България" в 45-ото и 46-ото Народно събрание. В 46-ото Народно събрание е била зам.-председател на Комисията по конституционни и правни въпроси, член на Временната комисия за изработване на Правилник за организацията и дейността на 46-ото Народно събрание, председател на Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно действията и бездействията на компетентните български органи във връзка с наложените на 2 юни 2021 г. санкции на български физически и юридически лица от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на Съединените американски щати на основание Глобалния закон "Магнитски" за отговорност при нарушаване на човешки права (6 август-15 септември 2021).

Министър на образованието и науката – Николай Денков - ПП

Николай Денков е роден на 3 септември 1962 г. в Стара Загора. През 1987 г. завършва висше образование във Факултета по химия и фармация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Защитава докторска дисертация през 1993 г., от 1997 г. е доцент, от 2007 г. е доктор на химическите науки, от 2008 г. е професор по физикохимия. От 2004 г. до 2008 г. е зам.-декан на Факултета по химия и фармация, след което до 2015 г. ръководи катедра "Инженерна химия", а от 2017 г. е ръководител на лабораторията "Активни формулировки и материали" към факултета. През 2018 г. Николай Денков става член-кореспондент на Българската академия на науките. На 26 октомври 2021 г. Събранието на академиците на БАН го избира за академик в областта на природоматематическите науки, направление "Химически науки". От 2019 г. е член на европейската научна академия "Academia Europеa". Той е член и на експертна група "Физически науки" към Европейската космическа агенция. 

От август 2014 г. до април 2016 г. Николай Денков е зам.-министър на образованието и науката, отговарящ за висшето образование и европейските структурни фондове. Той е служебен министър на образованието и науката от 27 януари 2017 до 4 май 2017 г. в правителството на Огнян Герджиков. От 12 май 2021 г. е служебен министър на образованието и науката в служебните правителства на министър-председателя Стефан Янев. 

Според класация на университета в Станфорд в САЩ Николай Денков е сред първите два процента на най-добрите учени в света. Научните му изследвания са в областта на физикохимията на колоидно-дисперсните системи, повърхностно-активните вещества и техните многобройни приложения. Той е публикувал над 175 научни статии и 17 обзора. Неговите разработки са цитирани над 8500 пъти в научната литература. Изнесъл е над 90 лекции на международни конференции, провел е над 80 семинара в чуждестранни университети и изследователски институти. Има 12 патента, включително шест международни и четири чуждестранни. Ръководил е повече от 50 международни проекта, финансирани от чуждестранни фирми. Работил е като водещ учен в изследователските институти на фирмите "Юниливър" (САЩ) и "Rhone-Poluenc" (Франция). Той е бил гост-изследовател в японската научна фондация (JRDC), гост-професор в Инженерното висше училище по индустриална физика и химия в Париж и в университета в Лил (Франция). 

За своите научни постижения Николай Денков е удостоен с редица награди, сред които грамота от Японската агенция за изследвания и развитие (1995), Голямата награда "Питагор" на Министерството на образованието и науката за 2010 г., на Почетния знак със синя лента на СУ "Св. Климент Охридски" (2013), на Голямата награда на СУ "Св. Кл. Охридски" за високи научни постижения (2016), на годишната награда "Солвей" за високи научни постижения на Европейското дружество по колоиди и повърхности (2019) и др. 

Министър на здравеопазването – проф. Асена Сербезова – ПП

Проф. Асена Сербезова е родена на 30 март 1973 г. През 1996 г. завършва "Фармация" в Медицинския университет в София. Магистър е по здравен мениджмънт и обществено здраве от Медицинския университет в София и по здравна политика и фармакоикономика от Университета по мениджмънт в Барселона, Испания. Има специализации по "Организация и икономика на аптечната и дистрибуторската практика", както и "Организация и икономика на фармацевтичното производство". 

През 2013 - 2014 г. е член на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти. От юли 2014 до август 2018 г. е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. В продължение на десет години - от 2008 г. до 2018 г., е преподавател по фармакоикономика, управление на качеството във фармацевтичната индустрия, социална фармация и медицински изделия във Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София. От 2018 г. преподава във Факултета по обществено здраве към Медицинския университет. 

От 2007 до 2010 г. е председател на Комисията по качество на Българския фармацевтичен съюз и зам.-председател на Управителния съвет на организацията от 2010 г. до 2013 г. На 9 февруари 2020 г. Асена Сербезова е избрана за председател на Българския фармацевтичен съюз с мандат до 2023 г. 

Асена Сербезова е член на Управителния борд на Европейската агенция по лекарствата, както и на Комитета за оценка на лекарствените продукти за употреба в хуманната медицина към Европейската агенция по лекарствата. Тя е автор и съавтор на над 100 научни публикации, учебници и монографии в областта на добрите фармацевтични практики, управление на качеството, фармакоикономика, лекарствена употреба и др.

Министър на културата – Атанас Атанасов - ПП

Атанас Атанасов е роден на 3 април 1990 г. в Хасково. Завършва с отличие езиковата гимназия в града. Има бакалавърска степен по театрално изкуство от Whitman College, САЩ, където е приет на пълна стипендия и се дипломира в топ 3 процента на своя випуск. Живял е в Холивуд, Берлин и Лондон, като освен артист, се изявява и като продуцент на документално кино.

Филмът му "Отключи сцената" печели първо място в категорията "Избор на публиката" на фестивал в Джорджия, САЩ. Инициатор е на кампания за набиране на средства за възстановяването на читалището в родното село на баба му и дядо му - Татарево. Вече 6 поредни години организира фестивала "Отключено", за да поддържа жива сцената на читалището.

Активно тренира тенис, на 14-годишна възраст става републикански отборен шампион на двойки на България заедно с Григор Димитров.
Избран е за депутат в 47-ото Народно събрание от коалиция "Продължаваме промяната".

Министър на земеделието – Иван Иванов – БСП

Иван Иванов е роден на 13 август 1975 г. в Шумен. Завършил е история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и право във Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий". Има образователна и научна степен "доктор на историческите науки" от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Бил е член на Шуменската адвокатска колегия. 

В продължение на два мандата Иван Иванов е общински съветник от групата на БСП в Общинския съвет на община Шумен от 2007 г. до 2013 г.
Последователно е депутат от коалиция "БСП за България" от 42-ото до 47-ото Народно събрание. В 42-ото Народно събрание (2013-2014) е бил член на Комисията по правни въпроси, на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Той е зам.-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и член на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред в 43-ото Народно събрание (2014-2017). В 44-ото Народно събрание (2017-2021) е бил член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и е зам.-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

В 46-ото Народно събрание (21 юли-15 септември 2021) Иван Иванов е член на Комисията по въпросите на Европейския съюз и зам.-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. От 15 април 2021 г. Иван Иванов е зам.-председател на Парламентарната група на коалиция "БСП за България". Владее английски, немски и руски език.

Министър на транспорта и съобщенията – Николай Събев – ПП

Николай Събев е роден на 24 септември 1960 г. в Русе. Завършил е "Експлоатация и управление на флота и пристанището" във Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и "Икономика и управление на транспорта" в Университета за национално и световно стопанство /УНСС/. От 1983 г. в продължение на 10 години работи в "Параходство Българско речно плаване", включително и като търговски директор. През 1993 г. Николай Събев основава спедиторската фирма "Еконт транс", която се занимава със спедиция на международни и вътрешни пратки. Четири години по-късно - през 1997 г. основава куриерската фирма "Еконт експрес". Във всички години от съществуването на двете компании Николай Събев се занимава активно с тяхното управление, както и с развитието на Русе, където е и седалището на фирмата му. За да развие креативния потенциал на екипа си, през 2018 г. Николай Събев се премества в София, а през 2020 г. открива "Лабораторията на "Еконт". 

На 24 октомври 2016 г. кметът на Русе Пламен Стоилов го удостоява с почетна грамота "Партньор на общините" на Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ за осъществяване на проекти в областта на културата и изкуството, образоването и масовия спорт в Община Русе. Николай Събев е един от създателите на комплекса "Буда хаус" в Русе. Николай Събев е баща на три дъщери. Депутат в 47-ото Народно събрание от коалиция "Продължаваме промяната". За свой приоритет определя инфраструктурното развитие.

Министър на растежа и иновациите – Даниел Лорер – ПП

Даниел Лорер е роден на 28 май 1976 г. Завършил е компютърни науки и бизнес управление в университета в Тел Авив в Израел. Той е живял и работил в Испания, Белгия, Швейцария и Израел и има 20-годишен международен опит като инвеститор и предприемач. През 1999 г. заедно със състуденти създава в Париж, Франция, първия си стартъп "FranceBusinessPlus", който по-късно продават на местна верига за доставки на едро. Работил е на различни ръководни позиции в израелската компания "Mercury Interactive", световен лидер в областта на софтуера за автоматизиран качествен контрол. След продажбата на компанията на "Хюлет Пакард" през 2006 г. Даниел Лорер става един от създателите на "Optiim", компания за софтуерни решения, базирана в Истанбул, Турция. Десет години по-късно - през 2016 г., "Optiim" е продадена на австрийския холдинг "New Frontier Group". През 2018 г. е сред основателите и управляващ партньор на фонда за рискови инвестиции в технологични компании "BrightCap Ventures". 

През 2013 г. Даниел Лорер е бил съветник на министъра за електронно управление в служебното правителство с министър-председател Марин Райков. В първото служебно правителство на министър-председателя Стефан Янев през 2021 г. Даниел Лорер е съветник на служебния министър на икономиката Кирил Петков и председател на Комисията по прозрачност в Министерството на икономиката. 

Даниел Лорер е член на Управителния съвет на Организацията на евреите в България "Шалом" до септември 2021 г. Тогава напуска и управлението на фонда за рискови инвестиции в технологични компании "BrightCap Ventures". Преподавал е в програмата за икономически растеж и развитие на центъра, афилиирана със Софийския университет "Св. Климент Охридски" и с Центъра за стратегии и кoнкурентоспособност в Бизнес школата на Харвардския университет. Даниел Лорер е семеен с три деца. Владее английски, иврит, френски, руски и немски език. На предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г. е избран за депутат в 47-ото Народно събрание от коалиция "Продължаваме промяната".

Министър на електронното управление – Божидар Божанов – ДБ

Божидар Божанов е експерт и предприемач, основател на компанията за информационна сигурност "LogSentinel". Роден е на 19 август 1987 г. в Бургас. През 2006 г. завършва Природоматематическата гимназия "Иван Вазов" в Димитровград. През 2011 г. завършва компютърни и информационни системи в Голдсмитс колидж, част от Лондонския университет. Божидар Божанов е софтуерен инженер с над 10 години опит в международни компании. Бил е част от групата на ИТ експерти "Общество.бг", работеща за изграждане на по-добри дигитални инструменти за комуникация между държавата и гражданите. Активно участва в промотирането на електронното управление. 

От юни 2015 г. до декември 2016 г. е съветник за електронното управление на заместник министър-председателя Румяна Бъчварова. Участвал е в създаването на пътната карта за електронното правителство за периода 2016-2020 г., включваща подробности за повече от 30 бъдещи проекта, както и законодателни инициативи, които трябва да направят публичната администрация по-автоматизирана и прозрачна. 

Основател и изпълнителен директор от октомври 2017 г. на компанията за информационна сигурност "LogSentinel". Член е на Изпълнителния съвет и на Националния съвет на партия "Да, България!". Депутат в 47-ото Народно събрание от коалиция "Демократична България - обединение" /"Да, България!", ДСБ, Зелено движение/.

Министър на енергетиката – Александър Николов – ИТН

Александър Николов е роден на 2 декември 1982 г. Завършил е "Финанси" в Университета за национално и световно стопанство /УНСС/. Има допълнителни квалификации, насочени към дигитална трансформация на бизнеса и мениджърски опит в сферата на телекомуникациите, финансите, инвестициите и капиталовите пазари. Бил е изпълнителен директор на фонд за рисков капитал, управлявал е стратегически проекти, развиващи иновативни финансови технологии. 

От 14 май до 12 август 2021 г. е заместник-министър на енергетиката в служебното правителство с министър-председател Стефан Янев. През август 2021 г. Александър Николов е номиниран за министър на енергетиката в плана за правителство на партия ИТН.

Министър на туризма – Христо Проданов - БСП

Христо Проданов е роден на 24 март 1977 г. в Панагюрище. Завършил е Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". Има магистърска степен по индустриален мениджмънт. Бил е член на Съвета на директорите на общинската фирма "Пазари Изток" в София, на общинското дружество "Галатея 2002" в София и на държавната компания "Кинтекс" ЕАД. 

Христо Проданов е бил председател на Районния съвет на БСП в столичния район "Триадица". От май 2016 г. е бил зам.-председател на Градския съвет на БСП в София. От 19 април 2017 г. последователно е депутат от коалиция "БСП за България" от 44-ото до 47-ото Народно събрание В 44-ото Народно събрание /2017-2021 г./ е бил член на Комисията по икономическа политика и туризъм и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Той е член на Комисията по икономическа политика, иновации и туризъм и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите в 46-ото Народно събрание /21 юли - 15 септември 2021 г./. От 12 септември 2018 г. е зам.-председател на Парламентарната група на коалиция "БСП за България". Владее английски и руски езици.

Министър на спорта – Радостин Василев – ИТН

Радостин Василев е юрист с експертиза в областта на гражданското право и правната регулация на спорта. Той е роден на 1 януари 1985 г. в Плевен. Завършил е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 

Като член на Софийската адвокатска колегия Радостин Василев има 13-годишен опит в областта на гражданското, облигационното, търговското, трудовото право и изпълнителното производство. Той е един от малкото специалисти в България, които се занимават с международно спортно право. Радостин Василев е консултирал спортисти, спортни федерации и спортни клубове. Той е осъществявал процесуално представителство пред Международната футболна федерация /ФИФА/ и Съюза на европейските футболни асоциации /УЕФА/ при спорове и казуси във футбола, както и пред Международния спортен арбитражен съд в Лозана, Швейцария. 

Радостин Василев е автор на статии и монографии, свързани с правната регулация на спорта на национално и международно ниво. През 2021 г. е депутат от партия ИТН в 45-ото и 46-ото Народно събрание. В 45-ото Народно събрание /15 април - 11 май 2021/ е бил председател на Комисията по правни въпроси, а в 46-ото Народно е член на Комисията по конституционни и правни въпроси и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. На предсрочните парламентарни избори на14 ноември 2021 г. е избран за депутат в 47-ото Народно събрание.