“Гардиън” и “Монд” за референдума в Македония

Призивите за бойкот на референдума за промяна на името на Република Македония изглежда имаха ефект и доведоха до слабо участие, пише британският в. "Гардиън". Премиерът на страната Зоран Заев заяви, че ще последва демократичното решение от вота, въпреки че броят на участвалите в гласуването не достигна необходимите за валидност 50 на сто.

"По-добро споразумение с Гърция не е постигано и не би могло да бъде. За нашата страна няма алтернатива, освен присъединяването към ЕС. Референдумът бе решен от тези, които искаха да вземат решение", заяви на пресконференция социалдемократичният лидер, който сега ще има трудната задача да прокара спорното споразумение през парламента.

Заев заложи политическото си бъдеще на ситуирането на Република Македония в западната сфера, отбелязва в. "Гардиън", посочвайки, че нито един референдум от обявяването на независимост през 1991 г. не е бил с такова историческо значение, нито е предизвиквал подобни емоции. Гласуването се състоя на фона на поляризация, на потенциално взривоопасни емоции и на твърдения, че Русия засилва нелегалните действия, за да попречи на сближаването на Република Македония и Запада.

След края на референдума Заев отхвърли твърденията, че той е бил неуспешен заради ниската избирателна активност и изтъкна неговият успех заради факта, че над 90 процента от гласувалите са се произнесли в подкрепа на споразумението за смяна на името на Република Македония.

Той каза, че гръцкият премиер Алексис Ципрас е бил информиран за референдума и че е приветствал резултата от него. Говорителка на американския Държавен департамент също приветства резултата и каза, че той може да доближи още повече Македония икономически и военно до Запада. За основната опозиционна партия, националистическата ВМРО-ДПМНЕ обаче след резултатите от референдума, в частност ниската избирателна активност, ще бъде много по-лесно да се противопостави на ратификацията на сделката с Гърция. Партията вече разкритикува споразумението и категорично се противопостави на внасяне на промени в македонската конституция с цел смяна на името, пише "Гардиън".

Британското издание допълва, че се е разчитало, че албанското малцинство ще осигури висока избирателна активност на референдума. Перспективата за високата избирателна активност избледня и заради избирателните списъци, в които фигурираха имена на млади хора, напуснали страната, за да търсят работа навън. В списъците имаше 1,8 милиона млади хора, от които се смята, че 600 000 са емигрирали, посочва "Гардиън".

Македонското правителство вече обяви референдума за консултативен, което значи, че страната няма да смени името си автоматично. Сега резултатите трябва да бъдат потвърдени с гласовете на две трети от депутатите, отбелязва френският в. "Фигаро".

Решението е от жизненоважно значение за бъдещето на страната, защото промяната на името на "Бивша югославска република Македония" на "Северна Македония" ще сложи край на продължил 27 години дипломатически конфликт с Гърция и ще позволи на Скопие да започне процес на присъединяване към НАТО и ЕС. С приближаването на референдума поддръжниците на промяната изглеждаха по-многобройни. Евентуалното й отхвърляне би означавало пълна липса на надежда, изолация на страната и нестабилност, беше заявил Заев в интервю за Франс прес.

Ако македонският парламент и Гърция ратифицират споразумението, Скопие може да се присъедини към НАТО още през 2019 г. и да продължи по-дългия процес на присъединяване към ЕС, пише в. "Фигаро", но отбелязва, че част от населението и на двете страни се отнася с неприязън към споразумението.

Поради липсата на категоричен резултат от референдума в Република Македония и двете страни се обявиха за победители, пише в. "Ню Йорк таймс". 95 на сто от гласувалите подкрепиха договора с Гърция, но опозицията обяви резултата за своя победа поради ниската избирателна активност. Заев може да срещне трудности в опитите си да убеди македонския парламент да ратифицира договора. Управляващата партия обаче изглежда убедена, че може да събере необходимия брой гласове за приемане на решението. Македонският премиер вече заяви, че ако опозицията не подкрепи промените, ще прибегне до друго демократично средство, свиквайки предсрочни избори.

Западни представители казват, че Русия, която отдавна се противопоставя на разширяването на НАТО, се е опитала да използва разделението в македонското общество, водейки кампания за дезинформация в интернет през седмиците преди референдума. В отговор влиятелни западни фигури, включително министърът на отбраната на САЩ Джим Матис, посетиха Република Македония, за да опитат да убедят гласоподавателите да подкрепят промените.

В Гърция протестите срещу споразумението бяха подкрепени от консервативната Гръцка православна църква и от ултранационалисти, включително неонацистката партия "Златна зора". Според западни представители Русия и свързани с Кремъл олигарси също са играли важна роля в разпалването на недоволството от договора с Република Македония, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".

Некатегорична победа на референдума в Република Македония, констатира в. "Монд". "Да"-то на сделката от юни с Гърция победи категорично, но във вот със слаба избирателна активност. Македонският премиер приветства успеха на референдума и увери, че мнозинството от гражданите са избрали една Европейска Македония.

Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан също приветства много голямата подкрепа за договора с Гърция. Но точно в този момент в който Заев размахваше юмрук в знак на победа, противници на референдума също празнуваха победа пред парламента. Тези различия в интерпретацията на победата се дължат на 50-те процента. Това бе прагът, който трябваше да бъде преодолян, за да бъде валидно гласуването.

Правителството обаче изтъкна, че референдумът има консултативен характер и поради тази причина то смята, че не е длъжно да зачита прага от 50 процента. Националистическата опозиция обаче каза, че няма да признае допитването, ако не бъде прекрачен прагът. Резултатите от допитването ясно показват несъгласие с властта, но процесът все пак не е погребан. Целта на Заев е сега да получи две трети от гласовете на депутатите в парламента, за да адаптира конституцията с разпоредбите на споразумението от юни. Това е доста опасна задача. Социалдемократите и техните съюзници от албанското малцинство нямат това мнозинство от две трети в парламента и ще трябва да убедят десетина депутати от опозицията да се присъединят към тях. Това усложнява и задачата за Ципрас в Гърция, който, в случай на положителен вот в македонския парламент, ще трябва да убеди своя собствен парламент да приеме сделката. Неговият коалиционен партньор Независими гърци е против нея. Националистите от Северна Гърция също отново надигнаха глас вчера с протест в Солун. Така че сега започва период на неизвестност и несигурност за Република Македония, заключава "Монд".