Парламентът отхвърли президентско вето за два закона

Парламентът гласува днес поправките в два закона, върху които президентът Румен Радев наложи вето наскоро. Първо в пленарната зала беше разгледано ветото върху Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, с който се създава фигурата на специален прокурор, разследващ главния прокурор или негов заместник. Второто президентско вето, разгледано от депутатите, беше върху разпоредбите от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. И двете обаче не успяха да съберат достатъчно подкрепа и бяха отхвърлени при гласуването в зала. 

Повторното приемане на поправките в Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ беше подкрепено от 125 народни представители, 77 бяха "против", а трима "се въздържаха", с което ветото беше отхвърлено. В тях е вписано, че разследващ обвинител ще бъде номиниран от поне шестима членове от целия ВСС.  Магистратите ще могат и сами да се предлагат за тази длъжност. Прокурорът, разследващ главния, ще се избира с 15 гласа от общо 25 членове на ВСС. Освен това, върху разследващия главния прокурор се въвежда съдебен контрол над евентуални откази за образуване на досъдебно производство срещу обвинител №1 или негов заместник. 

Според държавния глава, приетият в края на януари закон, не предлага справедливо и устойчиво решение на проблема с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор. Румен Радев отбелязва в мотивите си също, че с въвеждането на новия прокурор се нарушават редица основни конституционни принципи, сред които независимостта на съда, независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт и равенството на гражданите пред закона. 

Управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" определиха мотивите на президента като несъстоятелни и противоречиви. А от БСП видяха допълнението в НПК като "законодателен Франкенщайн" и подчертаха, че управляващите са пренебрегнали отрицателните становища на компетентните български и европейски органи. 

"Въвеждате "куха фигура", която няма да реши нито един проблем. Това е последното "законодателно срутище", което ГЕРБ прави в това НС", заяви Явор Божанков от левицата. 

"Големият проблем е, че нашата прокуратура функционира по начин, който позволява намеса във вътрешното убеждение на обикновените прокурори. Нищо не пречи де юре на всеки прокурор да разследва главния.  Ако не се прекрати под някаква форма фактическото влияние на главния прокурор върху ВСС и прокурорската колеги, в частност, той ще може да влияе на карирането развитие на всеки прокурор", посочи колегата му Крум Зарков. По думите му, ще станем първата страна в света, която е назначила прокурор, висш ранг, специален прокурор, който да разследва един единствен човек.  

От своя страна независимият депутат Валери Жаблянов коментира, че това е най-смисленото президентско вето върху законодателната дейност на този парламент. "ГЕРБ прокарва в момента антиконституционна поправка, няма място такава фигура в Конституцията", подчерта той. 

"Той говори за съвсем други законодателни актове, няма основания, аргументи. Не е вярно, че не се е провел обществен дебат - има становища от Висшия адвокатски съвет, от ВСС, прокуратурата, мнения от представители на юридическата общност, опроверга депутатът част от мотивите на държавния глава. На следващо място, не отговаряло на истината твърдението на Радев, че е нарушен принципът на независимост на съда. До момента няма произнасяне на КС , че специализираният наказателен съд е противоконституционен", каза Хриситан Митев от "Обединени патриоти". 

В рамките на действащата конституция и при положение, че едва ли бихме могли да постигнем законодателен консенсус, това е единственото решение за нормалното функциониране на закона", защити промените зам.-председателят на ПГ ГЕРБ Красимир Ципов. "Явно, изготвяйки мотивите, авторите им са пропуснали важни промени в българското законодателство. През 2016 г, например, и в изпълнение на препоръки от европейски партньори и приетата актуализирана стратегия за продължаване реформата в съдебната система, ясно се определи, че прокуратурата вече не е централизирана структура, тя се раздели с пирамидалната си структура, при която всеки прокурор беше подчинен на горестоящия от него, а всички - на главния. Чухме, че европейските партньори са ни отправили множество препоръки и предложения, всички те засягаха сериозни промени, които трябва да бъдат в конституционния модел", коментира Ципов. 

Второто вето на Румен Радев, което парламентът отхвърли с 122 гласа "за", 57 "против" и един "въздържал се" беше върху разпоредбите от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Президентът наложи вето на законопроекта на 5 февруари. Държавният глава оспорва разпоредбата, според която за промяна на предназначението на сграда, която е обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, се изисква предварително писмено съгласие от съответния министър. Според него, тези изменения може да затруднят правоприлагането.

Румен Радев изразява подобни опасения и за промените, свързани с разрешенията за изменение на подробните устройствени планове, когато се търси промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти - собственост на държавата и общините, "които са обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и на спортни обекти". Тук отново се променя възприетият принцип на мълчаливо съгласие като част от процедурата по промяна на предназначението.

Президентът посочва, че с промените се въвежда възможност за съдебно обжалване на Общите устройствени планове, но тази възможност е необосновано ограничена, както по време, така и от гледна точка на кръга оправомощени субекти.