Парламентът отхвърли проекта за свикване на Велико Народно събрание и нова конституция

Темата за свикване на Велико народно събрание и нова Конституция окончателно отпада от политическия дневен ред след като днес проектът на управляващите не  успя да събере подкрепата на необходимото мнозинство от 2/3 от народните представители в парламента.

Проектът влезе малко неочаквано в днешния дневен ред на Народното събрание и се появи в програмата му вчера. Дебатите днес продължиха над два часа, като идеята на ГЕРБ, "Обединени патриоти" и "Воля" подкрепиха 111 депутати.

"Против" гласуваха 93 и 8 се въздържаха. Част от вносителите в лицето на партия "Воля" също се въздържаха от подкрепа. 

Опозицията беше изненадана от начина, по който точката се внася в дневния ред. Депутатът от БСП Крум Зарков определи поведението на управляващите като неадекватно.

"Конституционният кьорфишек, каквото по съществото са двата проекта, в началото имаше за цел да обърка протестиращите срещу корупцията. В края си явно търси отново да отвлече вниманието - този път на притеснените от задълбочаващата се здравна, социална и икономическа криза.

Разбира се, нито така наречения "рестарт" успя да замете следите на порочните действия на институциите във връзка с върховенството на закона, нито сегашният предизвестен фалстарт ще прикрие неспособността на правителството да организира ефективен, траен и предвидим отговор на коронакризата".

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ декларира, че партията няма да подкрепи проекта, защото той "е удар срещу демокрацията и държавността"

„Срамът ви е толкова голям и сега се опитвате набързо да се отървете от темата“, заяви той от парламентарната трибуна.

От името на управляващите Тома Биков от ГЕРБ пък отбеляза, че обществото тепърва ще търси място за конституционен дебат

"Подминахме обидите, които бяха хвърлени срещу управляващото мнозинство, личните нападки и лансирахме идеите на протеста. Тези идеи са идеите, които вие днес наричате опит за диктатура и погазване на демократичните принципи. В интерес на истината не подкрепяме всички тези идеи, ние също имаме забележки към много от тях, но нашата цел беше и в тази зала да влезе разговорът, който преди това се водеше на улицата. Защото този разговор е за парламента", посочи той

Пламен Христов от "Воля" заяви , че след като са си сложили подписа под проекта на ГЕРБ, те са дали шанс на всички депутати и парламентарни групи да направят свои предложения за конституционни промени, но това не се е случило. "Ние се надявахме, че "Воля" най-накрая ще има възможността да прочете N на брой предложения - добри, лоши, отново повтарям - всякакви. Не постъпиха никакви от всички вас, уважаеми дами и господа, които през годините сте говорили за промени в Конституцията".

Проекторешението за свикване на ВНС, което да изработи нова Конституция, подкрепено с подписите на 127 народни представители от ГЕРБ, „Обединени патриоти“, „Воля“ и нечленуващи в парламентарни групи беше внесено в деловодството на Народното събрание през септември, когато стартира есенно-зимната сесия на парламента.

В него бяха заложени няколко основни предложения: съществените промени в основния закон занапред да се правят с гласовете на 80% от народните представители; броят на депутатите да бъде намален на 120; отнемане на правомощието на президента да назначава главния прокурор и председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд; разделяне на Висшия съдебен съвет да са Съдебен съвет на прокурорите и Съдебен съвет на съдиите; главният прокурор да бъде изслушван два пъти в годината от парламента по общи въпроси, а ако народните представители искат да го питат по конкретни разследвания, това ще става само ако наблюдаващият прокурор даде разрешение.

Предлагаше се още въвеждане на индивидуална конституционна жалба, но сред оправомощените лица не са посочени отделните граждани като субекти, които могат да сезират Конституционния съд.

Предложението за нова Конституция дойде от премиера Бойко Борисов с мотива, че е нужен рестарт на политическата система през месец август насред продължаващите антиправителствени протести.

Мнозинството създаде и специална комисия за изготвяне на проектопроменит, оглавявана от един от юристите на ГЕРБ – Десислава Атанасова. В състава ѝ обаче влязоха единствено депутати от нейната група, от „Обединени патриоти“, от партията на Веселин Марешки и един независим – Спас Панчев.

Временна комисия трябваше да даде становище по проекта, консултирайки се с именити юристи от академичните среди, но за двумесечния си срок на работа проведе едно единствено заседание, в което прие само правилата си за работа. Във връзка със създаването и дейността на комисията беше сезиран Конституционният съд.

Преди дни, със становище по проекта за нова Конституция излезе Венецианската комисия. В него комисията изрази одобрение на идеята за разделянето на ВСС, но изразява съжаление, че първите стъпки за конституционни промени не са били предшествани от подходящо обществено обсъждане, както и че има „пропуснати възможности“ във връзка с функциите и правомощията на главния прокурор.

По темата за намаляване наполовина на броя на депутатите комисията се произнесе, че предложението е произволно, без да е направена цялостна оценка на влиянието на подобно действие върху политическата система на България.