След ниския резултат от PISA: Нови изпитни формати за учениците от догодина

Ден след като стана ясно, че българските ученици отбелязват по-слаб успех на тестовете на престижното проучване PISA, образователният министър обяви, че от следващата учебна година децата ще се изпитват по нов начин.

„Трябва да променим нашите изпитни формати и ще го направим за първи път догодина. Това ще бъде част от промяната във фокуса на системата - не към трупането на енциклопедични знания, а към развиването на умения. Целта на промените са в по-голяма степен да се стимулира интереса за учене на децата“, това съобщи в ефира на Нова телевизия образователният министър Красимир Вълчев.

Равносметката се прави и по повод последните резултати от международното проучване PISA. В изследването за България са били обхванати 6900 ученици от 7 и 9 клас от общо 197 училища. Те обаче показват спад в резултатите си и в трите изследвани области – четене, математика и природни науки. Като по природни науки разликата надолу е значителна. Седмокласниците ни пък са по-добри по български, отколкото по математика, сочат данните.

Като причина за ниския резултат, министър Вълчев изтъкна, че изследваните ученици са от випуск, който учи по старите програми.

„Учителите препускат по материала. Ще намалим дълбочината на темите. Трябва да учат многочлени, тъждества, триъгълници, но по-малко от това”, добави образователният министър.

„Не трябва да драматизираме отрицателната разлика, по-скоро проблемът е, че нямаме подобрение в дългосрочен период. Няма и как да има подобрение, защото това все още е старата система, старите програми”, обясни още Красимир Вълчев. И добави, че От 2000 година насам няма влошаване в резултатите на учениците, а по-скоро стабилни резултати. Дори имало години и с по-ниски резултати, но това са нормални статистически колебания.

„Една задача по PISA е елементарна като математически алгоритми, но изисква транслиране на житейска ситуация в математическа задача. Това мери PISA”, с тези думи образователният министър обясни какво точно мери престижното проучване.

„По другите изследвания сме на 8-мо - 9-то място в Европа по четивна грамотност. Имаме проблеми между 4 и 9 клас, в периода, в който децата имат най-малко желание за учене, но това е проблем на системата. При PISA всички страни констатират проблем с комуникативните умения, децата четат от екрани, предимно кратки текстове. Имаме още по-голям проблем с мотивиране на учениците за четене”, коментира още Вълчев.

По повод скандала с романа „Под игото”, възникнал заради смяната на над 6 000 архаични думи с аналози от съвременния българския език, Вълчев коментира така: „Под игото“ съдържа хубави думи, които е добре децата да научат. Децата трябва да заучават нови думи. Убеден съм, че има по-добри варианти да ги накараме да четат българска литература от този период“.