Защо планът на Тръмп за "Арабско НАТО" няма да обуздае Иран

Първата група от санкции срещу Техеран, които президентът на САЩ Доналд Тръмп нарече "най-строгите налагани някога", влезе в сила на 7 август. "Всеки, който прави бизнес с Иран, НЯМА да прави бизнес със САЩ!", подчерта Тръмп в пост в Туитър същата сутрин.

През ноември се очаква да влезе в сила втори, още по-тежък пакет от американските санкции срещу Ислямската република, които Вашингтон въвежда отново, след като се оттегли от сключеното през 2015 г. ядрено споразумение между Иран и световните сили.

Икономическият натиск обаче не е единственият инструмент, който САЩ и техните съюзници използват, за да противодействат на Иран. През последните месеци администрацията на Тръмп без много шум работи за формирането на нов пакт за сигурност с шестте страни членки на Съвета за сътрудничество в Залива (ССЗ) - Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Кувейт, Катар и Оман, както и с Египет и Йордания, с цел да се даде отпор на, според Вашингтон, агресивната иранска експанзия в региона.

Той засега временно се нарича Близкоизточен стратегически алианс, но в международните медии вече си спечели прозвището "Арабското НАТО". Според американски и арабски официални лица коалицията е замислена като опит да се разшири сътрудничеството в борбата срещу тероризма, противоракетната отбрана и военните учения, до известна степен, за да се отговори на предизвикателствата пред сигурността, поставяни от Иран и неговите протежета.

Базисната концепция за "Арабско НАТО" обаче е структурно сбъркана и има слаби шансове за успех. За разлика от страните членки на Организацията на Северноатлантическия договор (известна като НАТО), която бе създадена на основата на общи интереси и на една повече или по-малко обща "стратегическа култура" пред лицето на съветската заплаха, сунитските държави, които администрацията на Тръмп очаква да се присъединят към новия пакт, имат различия по фундаментални теми, включително и по ключовия въпрос кой е най-добрият начин за отношения с Иран. Саудитска Арабия и ОАЕ смятат Техеран за свой най-голям враг и водят продължителна война срещу съюзените с Иран бунтовници хуси в Йемен. Кувейт и особено Оман исторически са живели в мир и са имали периоди на близко сътрудничество с Иран.

Мускат помогна в тайните преговори между представители на иранските и американските власти, който в крайна сметка доведоха до историческото ядрено споразумение, докато Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн неизменно бяха против Общия всеобхватен план за действие, както е официалното название на споразумението.

Още по-голяма пречка пред създаването и ефективното функциониране на "Арабско НАТО" е конфликтът, възникнал между ОАЕ, Саудитска Арабия и Бахрейн, от една страна, и Катар от друга. Кризата започна през юни 2017 г., когато Рияд , Абу Даби и Манама решиха да отлъчат своя миниатюрен съсед, като прекъснаха търговските и дипломатическите връзки с Доха, обвинявайки я в подкрепа за тероризма и във връзки с Иран. Следва да се отбележи, че в Катар се намира най-голямата американска военновъздушна база в региона, а Саудитска Арабия е най-големият купувач на американско оръжие в света. Кризата, следователно, поставя Вашингтон в твърде неудобно положение спрямо двама от най-важните му съюзници в Близкия изток.

Официално лансирана за първи път от Тръмп по време на посещението му през 2017 г. в Рияд, идеята за създаване на "Арабско НАТО", изглежда, е опит за онова, което в международните отношения е познато като прехвърляне на вина или отговорност. С други думи, следвайки своята външна политика под лозунга "Америка на първо място", администрацията на Тръмп се опитва да прехвърли задачата за възпиране на Иран на своите арабски съюзници. По този начин тя като че ли възнамерява да използва плана и като катализатор на доходоносни оръжейни продажби за тези страни. Броени часове след като американският президент кацна в Рияд миналата година, той и крал Салман подписаха няколко споразумения, включително и оръжейна сделка за около 110 млрд. долара, влизаща в сила веднага, плюс още за 350 млрд. долара през идните 10 години.

Прехвърляне на отговорността обаче е точно онова, което и арабските съюзници на Америка искат, когато става дума за възпирането на Иран. Сунитските съперници не желаят или не са в състояние да тръгнат пряко срещу Иран и се надяват да убедят САЩ и дори Израел да свършат "черната работа" вместо тях. Както един анализатор образно се изрази, Саудитска Арабия се стреми да се бие с Иран "до последния американец", примамвайки Вашингтон да влезе във война с Ислямската република.

Фундаменталният сблъсък на вижданията и очакванията в сърцевината на тази концепция не вещае успешно начало на "Арабското НАТО", особено като се има предвид, че по ирония на съдбата тези планове се лансират в момент, когато Тръмп заплашва да разбие Организацията на Северноатлантическия договор, ако останалите съюзници не увеличат военните си разходи.

И най-сетне, съвсем не е ясно как подобен съюз би се конфронтирал с Иран на практика. Един успешен алианс би могъл да успее (както Израел неотдавна подчерта) да попречи на Техеран да установи дълготрайно военно присъствие в Сирия, а също така да разгроми шиитите хуси в Йемен и да възстанови на власт сваления, подкрепян от Саудитска Арабия президент Абд Рабу Мансур Хади или, по-конкретно, да изгради противоракетен щит, покриващ по-големия Близък изток.

Докато обаче не бъдат преодолени вътрешните спорове между потенциалните страни членки и не бъде постигнат политически консенсус за споделяне на бремето (на необходимите за целта разходи), е малко вероятно плановете на администрацията на Тръмп за прехвърляне на отговорността на "Арабско НАТО" да се превърнат в реалност.

Майсам Бехравеш, Ройтерс / БТА