Джо Байдън и Борис Джонсън обещаха да се борят срещу влиянието на авторитарните държави

Американският президент Джо Байдън и британският министър-председател Борис Джонсън обещаха да се борят срещу влиянието на авторитарните държави и се опитаха да изгладят различията относно сложните въпроси, свързани с търговията и запазването на мира в Северна Ирландия след Брекзит, пише в. "Уолстрийт джърнъл", цитиран от БТА.

Преди срещата на Г-7 двамата лидери подкрепиха широкообхватен документ, очертаващ пътя за излизане от коронавирусната пандемия, отнела живота на милиони хора по света. Те се споразумяха за мерки, сред които задълбочаване на търговските връзки, подобряване на сътрудничеството за подготовка за бъдещи пандемии и подкрепяне на разследването на Световната здравна организация (СЗО) за произхода на COVID-19, посочва изданието.

Байдън и Джонсън подписаха нова версия на 80-годишната "Атлантическа харта", използвайки своята първа среща, за да предефинират западния съюз и да подчертаят разрастващата се според тях пропаст между изпитващите трудности демокрации и техните авторитарни съперници начело с Русия и Китай, пише в. "Ню Йорк таймс".

Двамата лидери обявиха новата харта в момент, когато се опитват да насочат вниманието на света към надигащите се заплахи от кибератаки, пандемията от коронавируса, която оказва сериозно въздействие върху глобалната икономика, и климатичните промени, говорейки за укрепване на НАТО и международните институции, с което Байдън се надява ясно да покаже, че епохата на Тръмп с неговия девиз "Америка на първо място" е приключила.

Новата харта е опит да се очертае голяма визия за глобалните отношения през 21 век, така както първоначалната харта, разработена от Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт, е била декларация за обвързаността на Запада с демокрацията и териториалната цялост броени месеци преди влизането на САЩ във Втората световна война, коментира изданието.

Докато първоначалната харта говори за "окончателно унищожаване на нацистката тирания" и призовава за свобода за "безпрепятствено кръстосване на откритите морета и океани", новата версия се съсредоточава върху "климатичната криза" и необходимостта от "защита на биоразнообразието". В нея се говори за "възникващи технологии", "киберпространство" и "устойчиво развитие".

Новото споразумение пряко порицава Русия и Китай, като призовава западните съюзници да се "противопоставят на намеса чрез дезинформация или други зловредни влияния, включително в избори", и обещава, че "докато има ядрени оръжия, НАТО ще остане ядрен съюз".

Байдън и Джонсън обаче също така продължиха да се борят с предизвикателствата на стария свят, включително въпроса за Северна Ирландия, по който американският президент се стреми да убеди британския премиер да не предприема действия, които могат да разпалят междуобщностно насилие в региона, отбелязва "Ню Йорк таймс".

Джонсън се опита да омаловажи всякакви разногласия между Великобритания и САЩ за начина, по който Брекзит може да се отрази върху Северна Ирландия, и определи присъствието на Байдън като "глътка свеж въздух", посочва в. "Гардиън".

Британският премиер обаче вероятно ще бъде подложен на значителен натиск от лидерите на Европейския съюз на срещата на върха на Г-7. На пресконференция преди форума френският президент Еманюел Макрон нарече британския подход "несериозен". По-рано председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза, че е от първостепенно значение да се изпълнява това, което е решено за Северна Ирландия, изтъква изданието.

Когато лидерите от Г-7 се съберат на своята среща на върха в Корнуол, техният най-могъщ член - американският президент Джо Байдън, ще има две послания към тях: бурните времена при президентството на Доналд Тръмп са приключили и западните демокрации, оформили в толкова голяма степен последното столетие, могат да осигурят това, от което светът се нуждае днес, много по-добре, отколкото авторитарните лидери на Китай и Русия, пише в. "Файненшъл таймс".

Първата цел е по-лесна. Байдън очевидно не е Тръмп. За да могат обаче да се надяват да докажат трайната ценност на демокрациите, американският президент и останалите лидери от Г-7 трябва да направят доста повече от това, което са успели преди срещата. Сделката за корпоративния данък, постигната от техните финансови министри преди седмица, е добро начало. Но на своята среща лидерите трябва да надградят върху това, първо като намалят значителната разлика между богатите и бедните държави по отношение на ваксините срещу COVID-19. Почти 45 процента от хората в богатите страни от Г-7 са получили поне една ваксинна доза, докато в 44-те африкански държави, за които има пълни данни, този дял е едва над 2 процента. Разликата е не просто "катастрофален морален провал", както предупреди СЗО през януари. Това е много неразумно от икономическа гледна точка, защото не може да има широкообхватно глобално възстановяване, ако светът бъде оставен на милостта на един разпространяващ се, мутиращ вирус, коментира вестникът.