Идеята за 4-дневна работна седмица в Германия - атрактивна, но противоречива

Четиридневната седмица в отговор на масовото унищожаване на работни места, причинено от пандемията на коронавируса, е атрактивна и противоречива теория, която се разраства през последните дни в Германия, подчертавайки трудностите при нейното прилагане. 

Въпросът беше повдигнат от IG Metal, най-големият секторен съюз в Германия и Европа (с повече членове от CCOO и UGT заедно), който стартира предложението през август като отговор на трудностите, които коронавирусът е причинил в икономиката, но също така в очакване на други бъдещи предизвикателства, пише испанското икономическо издание eleconomista.es. 

В интервю за всекидневника Süddeutsche Zeitung президентът на IG Metall Йорг Хофман заяви, че за следващия кръг от преговори за колективно споразумение той ще предложи „четиридневната седмица като опция“ в замяна на „определена корекция на заплатата“. Той не посочи работното време или икономическите последици. Целта би била да се адаптира обемът на работното време към намаляването на производството, причинено от кризата на търсенето в много сектори, без да се налага пропорционално намаляване на работната сила, нещо, което вреди както на засегнатите служители, така и на компаниите (които губят капитал човек, бел. ред.).

"Ние също се нуждаем от нови и изпълними идеи. Ще предложа за обсъждане в следващия кръг на преговори на колективния трудов договор като опция работна седмица от четири дни", каза Хофман.

По негово мнение „Kurzarbeit“ (немската версия на ERTE) служи за смекчаване на икономическото забавяне, но предложението му ще продължи по-далеч. Тъй като в допълнение към обезкуражаващите съкращения, той се стреми да се превърне в „отговорът на структурните промени“, които цифровизацията, автоматизацията и ангажиментът към зелената икономика причиняват. „Трансформацията не трябва да води до съкращения, а до добра заетост за всички“, каза Хофман.

Предложението получи неравномерен прием. Лявата партия я аплодира, а нейният съпредседател Катя Кипинг поиска 30-часовата седмица и държавни субсидии като стимул. Министърът на труда, социалдемократът Хебертус Хайл, посочи, че „намаляването на работното време с частична корекция на заплатата може да бъде подходяща мярка“. „За да преодолеем кризата заедно, са необходими добри и прагматични идеи“, аргументира се Хайл пред медиите от групата на Функе.

Работодателят, от своя страна, показа своята опозиция. „Германската икономика претърпява огромен шок за производителността. Ще преодолеем кризата само ако го направим възможно, с повече работа, социални грижи и социална сигурност", заяви управителят на Германската федерация на сдруженията на работодателите Стефен Кампетер пред вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Мярката също така предизвиква разделение между експертите. Холгер Шефер, експертът по пазара на труда в либералния Институт по немска икономика (IW), определи четиридневната седмица като "опасна глупост" в интервю за обществената телевизия Deutschlandfunk и особено идеята за популяризирането й от държавата със субсидии, както е предложено от Лявата партия.

Марсел Фрацшер, президент на Германския институт за икономически изследвания (DIW), се обяви в интервю във вестник Passauer Neue Presse в полза на четиридневната седмица и по-голямата гъвкавост в работното време, "ако работодателят и работникът го искат". Но имаше и нюансив изказването му. "Въпросът за корекцията на заплатите винаги е от решаващо значение", добави Фрацчер, защото това би означавало увеличаване на разходите за труд за компаниите, нещо контрапродуктивно на макроикономическо ниво в настоящата криза.

"Намаляването на работното време в момента ми се струва разумно, ако по този начин могат да бъдат осигурени работни места. Повишаването на разходите за труд допълнително ще натежи на компаниите", каза той. 

Източник: eleconomista.es

Превод и редакция: Нели Тодорова