Има ли разцепление в опозиционния алианс в Турция

Опозиционният Национален алианс, включващ основната опозиционна Народнорепубликанска партия /НРП/, "Добра партия", Партията на щастието и Демократическата партия, мобилизира вече силите си за президентските и парламентарни избори през 2023 г. Същевременно през октомври партиите от опозиционния алианс заедно с още две формации - Партия на бъдещето и партия ДЕВА, ускориха дейността си за изработване на пътна карта за връщане към парламентарна система на управление.

Гласуването на 26 октомври в турския парламент на резолюция за удължаване с две години на мандата на турските въоръжени сили за предприемане на трансгранични антитерористични операции в Ирак и Сирия открои обаче разрив в позициите на двете големи партии от Националния алианс.

Националистическата "Добра партия" на Мерал Акшенер подкрепи резолюцията заедно с управляващата Партия на справедливостта и развитието на президента Реджеп Тайип Ердоган и Партията на националистическото действие на Девлет Бахчели. Народонорепубликанската партия /НРП/ на Кемал Кълъчдароглу и прокюрдската Демократична партия на народите /ДПН/ гласуваха против резолюцията. Става дума за резолюция, даваща пълномощия на турската армия да провежда трансгранични операции срещу нелегалната Кюрдска работническа партия /ПКК/, срещу сирийската кюрдска милиция Сили за защита на народа /СЗН/, разглеждана от Анкара като клон на ПКК, и срещу "Ислямска държава".

Лидерът на НРП обяви, че гласуване в подкрепа на резолюцията означава предателство към републиката заради положение в нея, разрешаващо присъствие на чуждестранни войници в Турция и използването им според принципи, които ще се определят от президента. Анализатори обърнаха внимание, че подобно положение е фигурирало и в резолюциите по въпроса, приемани в предишни години от парламента. Турският парламент приема такива резолюции от 2014 г. насам, но досега те бяха за срок от една година. НРП, която от 2015 г. бе гласувала в подкрепа на резолюциите, се противопостави на това, че сегашната резолюция е за срок от две години и на практика действието й ще продължи и след изборите, предвидени за юни 2023, и избирането на нов парламент.

Гласуването от НРП срещу резолюцията в съзвучие с позицията на прокюрдската ДПН бе остро критикувано от президента Ердоган и неговия съюзник Бахчели, които обвиняват ДПН, че е политическо крило на Кюрдската работническа партия /ПКК/, призната за терористична групировка от Анкара, ЕС и САЩ. Прокюрдската партия - третата по големина партия в турския парламент, е заплашена от закриване, след като по-рано тази година турски прокурор сезира Конституционния съд с искане за забраната й заради предполагаеми връзки с ПКК. През юни Конституционният съд прие обвинителния акт по делото.

Заместник-председателят на "Добра партия" Мюсават Дервишоглу остро реагира срещу изявлението на Кълъчдароглу, че подкрепата за резолюцията е предателство към републиката, като заяви, че човек трябва да е лишен от разум, за да обвинява неговата партия в предателство.

Близкият до правителството анализатор от в."Хюриет" Абдулкадир Селви изтълкува позицията на Кълъчдароглу при гласуването на резолюцията като стремеж за спечелване на подкрепата на ДПН за евентуалната му кандидатура в президентските избори.

Опозиционният алианс още не е обявил своя кандидат за президентските избори през 2023 г., но Кълъчдароглу, наред с кмета на Истанбул Екрем Имамоглу и кмета на Анкара Мансур Яваш, е един от възможните кандидати. Председателката на "Добра партия" Акшенер обяви през септември, че няма да се кандидатира за президент, но ще бъде кандидат за премиер.

Несъмнено подходът спрямо прокюрдската партия ще играе роля в отношенията между партньорите от опозиционния алианс. Същевременно е ясно, че ако не бъде закрита, ДПН ще бъде ключов фактор в президентските и парламентарни избори. Прокюрдската партия представи през септември платформата си за изборите през 2023 г., в която критикува президентската система на управление и посочва, че парламентът трябва да създаде основа за диалог и решение на кюрдския проблем. ДПН обяви, че не се стреми към предизборна коалиция, но е готова да води разговори с всички политически актьори за осъществяване на принципите в нейната платформа.

Изявления на Кълъчдароглу и на Акшенер в последно време откроиха различия в позицията на НПР и "Добра партия" по отношение на ДПН.

Кълъчдароглу заяви през септември, че присъствието на ДПН в парламента е много важно и тя трябва да е законният събеседник за решаване на кюрдския проблем в страната. Мерал Акшенер от своя страна пък обяви миналата седмица, че ДПН трябва да се дистанцира от ПКК. "Подчертаваме това от месеци: ние поставяме ДПН до ПКК", каза Акшенер пред парламентарната група на своята партия. Тя направи това изявление, след като бе остро критикувана от турския министър на вътрешните работи Сюлейман Сойлу и от Партията на националистическото действие по повод неин разговор с местен жител в населения предимно с кюрди югоизточен окръг Сиирт. Тя бе порицана, че е отминала с мълчание думите на местния жител: "Тук е Кюрдистан". Акшенер обясни пред парламентарната група, че човекът е бил член на ДПН и че тя не е била изненадана от неговата забележка, защото по думите й дискурсът за "Кюрдистан" е присъщ на терористичната организация.

Анализаторите смятат, че независимо от някои различия в позициите им, съюзът между НРП и "Добра партия" в опозиционния алианс ще се запази и няма да се стигне до криза в отношенията им. Силен обединяващ фактор за тях е мотивацията за победа в изборите и постигане на целта им за връщане към парламентарната система на управление. Мехтап Гьокдемир и Бахар Атакан от в."Миллиет" посочват, че от партийните централи на НРП и "Добра партия" са изтъкнали че всяка една от партиите има право да прави изявления и да действа според своята програма, но между тях има силен и непоклатим съюз. Анализаторите отбелязват обаче, че с приближаването на изборите стрес-тестовете за единството на опозиционния алианс ще се увеличават. 

Източник: БТА