Невидимите жертви на COVID-19*

Борбата с пандемията по света през 2020 г. ограничи свободите и отслаби позициите на техните защитници. Тя благоприятства завой на западната правова държава към нов, по-авторитарен модел.
В Гвинея правителството забрани всякакви обществени прояви до ново нареждане, аргументирайки се с борбата срещу КОВИД-19. В средата на декември Алфа Конде положи клетва като президент за трети мандат в присъствието на десетина африкански държавни глави, след смазване на опозиционни демонстрации, в което са били убити десетки души от края на 2019 г.
В Нигерия насилието от страна на полицаи и военни след въвеждането на санитарни мерки е взело много жертви.
В Сингапур системите за проследяване на контакти на заразени позволяват индивидуалното следене на граждани под предлог за борба срещу новия коронавирус.
Боливия отложи президентските и парламентарните избори с няколко месеца заради пандемията. Във Франция гражданите седмици наред трябваше да попълват декларации, за да могат да излязат от вкъщи.
Към края на ноември "над половината държави в света (61 процента) са приели мерки за борба с КОВИД-19, които будят тревога от гледна точка на демокрацията и човешките права", заяви неправителствената организация (НПО) "Интернешъл айдия".

Допълнителни правомощия
Още през април върховният комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет предупреди, че като се има предвид "извънредното естество на кризата, е ясно, че държавите се нуждаят от допълнителни правомощия", но "има риск извънредното санитарно положение да се превърне в катастрофа за човешките права".
Американската НПО "Фрийдъм хаус" смята, че "демократичните условия и състоянието на човешките права са се влошили в 80 страни". Тя осъжда правителствата, които са се възползвали от ситуацията, за да смълчат критиците си и да нарушат баланса на властите, и дава пример с Шри Ланка, която според нея "илюстрира общата тенденция".
"През последните месеци президентът Готабая Раджапакса укрепи своята власт, като се възползва от мерките за борба с пандемията, но и от промяна в конституцията", обясни правозащитният адвокат Бхавани Фонсека.
В Китай властите въведоха силно принудителни мерки със строга карантина на големи райони, масово тестване и следене с дронове.
В Египет, "който е добре известен с авторитарните си практики и ограничаването на пространството за политическа и гражданска изява, пандемията просто даде на президента (б.р. Абдел Фатах ас Сиси) възможността да обнародва и прилага репресивни норми, които затвърждават вече установени практики", заявява научният работник Хафса Халауа в доклад за американския мозъчен тръст "Атлантически съвет" и италианския "Испи".
Според НПО "Репортери без граници" законите за извънредно положение са довели до увеличаване на нарушенията на свободата на медиите. Към средата на декември продължават да са в затвора 14 журналисти, задържани във връзка с отразяването на пандемията - в Азия (7 в Китай, двама в Бангладеш и един в Мианма), Близкия изток (двама в Ирак и един в Йордания) и Африка (един в Руанда).

"Постоянно извънредно положение"
Нарушаването на свободите не се свежда до автокрациите и тоталитарните или нелиберални режими. То се усеща и в либералните демокрации, където мерките за борба с КОВИД-19 постепенно променят правовата държава.
Извънредните правомощия "може да останат в националната законова рамка и след приключването на извънредното положение", предупреди през ноември Европейският парламент.
Италианският философ Джорджо Агамбен пък открива "признаци за по-широко експериментиране, в което е заложена нова парадигма за управление на хора и вещи".
Полицейски час, забрана за събирания, затворени търговски обекти: в Париж, Берлин или Лондон гражданите, които от десетилетия са свикнали с широки свободи, видяха как те се ограничават след първите посегателства, свързани с борбата с тероризма.
"Случващото се днес бележи края на правовата държава и на буржоазните демокрации, които и без това вече бяха дълбоко променени", смята Джорджо Агамбен. Във втория том на своята книга "Хомо Сацер" (букв. "Свещен човек", а всъщност лишен от граждански права човек - бел. прев.) той пише, че "доброволното установяване на постоянно извънредно положение (дори и строго погледнато да не е обявено като такова) се е превърнало в основна практика на съвременните държави, включително тези, които наричаме демократични".
Във Франция, например, с извънредното санитарно положение "имаме процес, който е доста сходен с въведеното от съображения за сигурност извънредно положение", тоест нормите се променят "трайно и неотменно", заяви Лорелин Фонтен, преподавателка по публично и конституционно право в университета "Сорбон Нувел" в Париж.
"Политическите изявления ни уверяват, че извънредното положение е някакво изключение. Задействан е обаче процес на промени в правната рамка, които пък не са временни", каза тя.
Един пример: преди една седмица правителството внесе законопроект "за установяване на дълготраен режим на управление на санитарни извънредни ситуации", за да въведе някои разпоредби от извънредното положение в обикновената нормативна рамка. Това предизвика бурни реакции и правителството отложи разглеждането на текста.
В този законопроект се предвиждат "огромни правомощия, нарушения на свободи, намеса в личния живот на французите и недостатъчен парламентарен контрол. Това е ненужно и опасно", заяви сенаторът от десницата Филип Ба.

"Незачитане на правото"
Тези процеси са в ход в обстановка, в която инструментите за контрол невинаги изпълняват своята роля. На 26 март френският Конституционен съвет реши по повод гласуван закон за борба с епидемията, че трябва да отпадне спазването на един член от конституцията "предвид особените обстоятелства".
"Това е нещо безпрецедентно в историята на Петата република", заяви Фонтен. По думите й "ние свикнахме да живеем без свободата", защото заради пандемията "е налице обща принципна подкрепа за преследваната цел - форма на незачитане на правото в полза на действието", и тази тенденция се засилва през последните 20 години.

Джорджо Агамбен е настроен още по-песимистично. "От само себе си се разбира, че правителствата подготвят един още по-нечовешки и по-несправедлив свят", каза той.

Фабиен Замора, Франс прес/БТА

*Заглавието е под редакцията на "Мениджър Нюз"